погледна Рина. — Тази личност. Ако се стигне до дело, Рина най-вероятно ще бъде повикана да свидетелства. Не мисля обаче, че ще се наложи — продължи тя. — Вече задействах тук-там някои връзки. Типичните случаи на умишлен палеж са трудни за доказване, но този е бетониран, има неопровержими доказателства.
Тя навиваше спагетите на вилицата си, докато говореше и така ядеше по-малко.
— Следователите по случая са били много умни, а подпалвачът много глупав. Прокурорът смята, че защитата ще търси споразумение, за да се избегне възможността да бъде повдигнато обвинение в опит за убийство. Налице са куп доказателства, включително и фактът, че обвиняемият е бил разпитван два пъти преди във връзка с други пожари — тя нави още спагети, докато възбудата около масата утихне. — Бил е уволнен в началото на това лято от работата му като механик. Няколко нощи по-късно в гаража избухнал подозрителен пожар. Щетите не са били големи, тъй като друг работник планирал да използва същия гараж като място за среща с гаджето си. Разпитали хората, в това число и Пасторели, но не могли да докажат палеж. Преди няколко години се скарал с брата на жена си във Вашингтон, който имал фирма за електроснабдяване. След няколко дни неизвестен бандит хвърлил коктейл „Молотов“ през прозорците му. Една… — тя погледна колебливо към Рина — една проститутка видяла някакъв пикап да се отдалечава и дори запомнила част от номерата му. Но съпругата на Пасторели се заклела, че същата нощ той си бил вкъщи, и полицаите приели нейната дума пред твърденията на другата жена.
Мег вдигна чашата с вино.
— Ще използват тези случаи, за да го заковат.
— Ако инспектор Мингър и детективите от отдела по палежи са били на смяна тогава, щяха да го хванат — обади се Рина.
Мег се усмихна на момичето.
— Не се тревожи, този път ще го хванат.
— Лоренцо, ти?
— Стоя зад вас — отвърна той. — Имам приятел в бизнеса с подови настилки. Мога да получа добра цена при ремонта.
— Аз ще ви доставя боклукчийски камиони и работна ръка за разчистването — добави на свой ред вуйчо Пол. — Зетят на един приятел е в бизнеса с ресторантьорско оборудване. Ще получите добра отстъпка.
— При това положение и с тези съседи Бианка, децата и аз можем да вземем повечето пари и да отидем на ваканция на Хаваите.
Баща й се шегуваше, но гласът му леко трепереше и Рина разбра, че е дълбоко трогнат.
Когато остатъците от храната бяха прибрани и кухнята приведена в ред, когато последните от вуйчовците, лелите и братовчедите си тръгнаха, Гиб взе една бира и излезе с нея на предното стълбище. Нуждаеше се от отпускане.
Семейството щеше да се справи и той не бе очаквал нещо по-различно. Беше чул: „О, момчето ни, това е ужасно“ от собствените си родители. И не очакваше нищо повече.
Така стояха нещата.
Но Гиб си мислеше, че цели две години бе живял в един и същи квартал с мъж, запалил пожар, за да реши собствените си лични проблеми. Човек, който би могъл да изгори къщата му вместо ресторанта.
Човек, чийто дванадесетгодишен син бе нападнал — Господи, дали не бе искал да я изнасили? — най- малката му дъщеря.
От тази мисъл му стана тъжно и болно и тя му напомни, че е прекалено доверчив, прекалено готов да прощава. Прекалено мек.
Имаше жена и четири деца, които да защитава, а в момента се чувстваше напълно неадекватен. Отпи от бутилката „Перони“, когато Джон Мингър паркира до тротоара.
— Гиб?
— Здравей, Джон.
— Имаш ли една свободна минута?
— Колкото искаш. Ще пиеш ли бира?
— Няма да ти откажа.
— Сядай — Гиб потупа мястото до себе си, сетне стана и отиде в къщата. Върна се с опаковката, в която оставаха още пет бутилки.
— Хубава вечер. — Джон отвори бирата си. — Малко по-хладно е.
— Да. Бих казал, че сме тръгнали към петия кръг на ада вместо времето да се оправи.
— Тежък ден?
— Не. Наистина не — Гиб се облегна, като подпря единия си лакът на горното стъпало. — Семейството на жена ми дойде днес. Беше ми тежко да гледам как баща й и майка й наблюдават руините там — той кимна с брадичка към „Сирико“. — Но те се справиха. Дори нещо повече. Готови са да изтръскат ръкавите си, да се поровят. Май ще получа толкова много помощ, че спокойно мога да си седя тук с ръце в джобовете, а ресторантът пак ще бъде отворен още другия месец.
— Значи се чувстваш като провалил се. Точно е целял онзи негодник.
— Кой, Пасторели ли? — Гиб вдигна бутилката за наздравица. — Шибаната му мисия е изпълнена. Неговото хлапе преследва моето, посегна на дъщеря ми и точно за това си мисля сега. И като гледам, ами да, мили Боже, като размишлявам, съм почти убеден, че е искал да изнасили моето малко момиченце.
— Но не го е направил. Получила е само синини и драскотини, и няма никаква полза да се измъчваш какво би могло да се случи.
— Един баща трябва да пази децата си. Това ни е задължението. Най-голямото ми момиче излезе на среща. Момчето е добро, нищо лошо няма. Но аз пак се страхувам.
Джон отпи дълга бавна глътка.
— Гиб, едно от нещата, което мъж като Пасторели преследва, е твоят страх. Това го кара да се чувства важен.
— Че никога няма да го забравя, нали? Така ще е още по-важен. Съжалявам. Съжалявам — Гиб се поизправи и приглади косата си. — Изпитвам съжаление към себе си, това е всичко. Имам голямо семейство — толкова много са, че е трудно да се преброят — и всички искат да ми помогнат. Имам прекрасни съседи, готови да ми се притекат на помощ. Просто трябва да се отърся.
— Ще го направиш. Може би това ще ти помогне. Наминах, за да ти съобщя, че можете да влезете в ресторанта и да започнете ремонта. Като се заемеш с него, няма да мислиш за оня нехранимайко.
— Би било добре наистина да правя нещо.
— Отпиши го, Гиб, забрави за него. За съжаление само част от случаите на палеж завършват с арест, но този път го хванахме. Кучият му син бе скрил в бараката обувки и дрехи, които воняха на бензин, а бензина беше купил от момчето на бензиностанцията „Суноко“, което го разпозна. Открихме железен лост, увит в парцали, използвал го е, за да влезе. Бил е достатъчно глупав или пиян да си вземе бира от хладилника ти, преди да подпали ресторанта. Изпил е една, докато е бил там. Свалихме отпечатъците му по бутилката.
Джон вдигна бирата и я наведе така, че слънцето се отрази в стъклото.
— Хората си мислят, че огънят унищожава всичко, но винаги остават неочаквани следи. Като една бутилка „Буд“7. Разбил е касата и е прибрал дребните пари. Имал си допълнително пари в един банков плик и ние го намерихме у него. Снехме отпечатъци от вътрешната страна на чекмеджето, от хладилника в кухнята. Всичко това е напълно достатъчно общественият обвинител да повдигне обвинение срещу него.
— Няма ли да има дело?
— Само изслушване. Ти би трябвало да си доволен от това. Бих искал да се чувстваш така. Много хора смятат палежа за престъпление спрямо собствеността. Просто престъпление срещу една сграда, но не е така. Знаеш, че не е. Става дума за човешки съдби, за хора, които губят дома или бизнеса си, които виждат как трудът и спомените им за миг се превръщат в пепел. Онова, което той стори на теб и семейството ти, беше злобно и лично. Сега ще трябва да си плати.
— Да.
— Жена му не можа да събере пари за гаранция, нито за адвокат, макар да се опитва. Става дума обаче
