Стъпки от огън

— Сега ние сме бедните роднини.

Рина се изкикоти, сетне вдигна чашата със шампанско.

— Много важно. Наздраве!

Стана й по-леко, когато успя да избяга от формалните си задължения на шаферка и да намери Джош в тълпата от гости.

— Добре ли си? Най-после за малко съм свободна.

— Добре съм. Ама че сватба! Не съм присъствал досега на такава.

— Да, страхотна е — съгласи се тя. — Не знаех, че снимките ще се проточат толкова дълго. Имам чувството, че съм те изоставила. И исках да те предупредя, че…

— Катарина! — разнесе се възклицание и леля й Кармела я притисна в прегръдката си и я обви в облаци от парфюм. — Колко си красива! Ти самата приличаш на булка. Но си много слаба! Сега, като си вкъщи, малко ще те поохраним. А кой е този красив младеж?

— Лельо Кармела, това е Джош Болтън. Джош, запознай се с леля ми Кармела Сирико.

— Радвам се да се запозная с вас, госпожо Сирико.

— Хубав и учтив. Днес е сватба и аз съм само Кармела. Моята скъпа племенница! — тя обви със силна ръка раменете на Рина. — Много е хубава, нали?

— Да, госпожо, тя…

— Франческа е красавицата, Изабела има стил и страст. Но нашата Катарина — тя е най-умната. Нали така, саrа!

— Точно така. Аз имам мозък.

— И освен това днес изглеждаш великолепно. Може би на вас, млади човече, ще ви дойде някоя идея в главата, когато хванете букета? — тя му намигна дяволито. — Познавам ли семейството ви?

— Не го познаваш — намеси се бързо Рина. — Срещнахме се с Джош в колежа. А сега трябва да го представя и на другите.

— Да, да, разбирам. Запази ми един танц — подхвърли лелята, когато Рина дръпна Джош встрани.

— Ето за това исках да те предупредя — започна тя. — Ще трябва да изтърпиш още много подобни разпити, дори от трета степен16. Кое е семейството ти, какво работят, ти какво работиш, в коя църква ходиш. Всички в моето семейство смятат, че е редно да знаят всичко, и кътните ти зъби дори. Не го приемай лично.

— Добре, ще издържа. Джина вече ми даде напътствия. Малко е страшничко, но ще се оправя. А ти наистина изглеждаш прекрасно. Никога не съм бил на голяма католическа сватба. Чувствам се страхотно.

— И освен това ще продължи дълго. Така, сега ще те представя на вуйчовците си и на останалите лели. Въоръжи се с търпение.

Всичко мина добре, отбеляза Рина, когато приемът беше към края си. Джош може би беше малко позатрупан с въпроси, но те бяха толкова много, че той просто нямаше физическата възможност да отговори дори на половината от тях.

Музиката поддържаше настроението, като за всеки имаше по нещо — от Дийн Мартин до Мадона. Рина се отпусна за миг, когато започна да танцува с младоженеца.

— Никога не съм виждала сестра си толкова щастлива. Церемонията е прекрасна, Винс. Всичко е прекрасно.

— Тя се тревожи дни наред. Всеки ден. Но Бела си е такава.

Той се движеше плавно по пода и същевременно не откъсваше очи от лицето й. Рина бе сигурна, че за да постигне подобно съвършенство, е вземал много уроци. Да танцува и да очарова.

— Сега ще започнем живота си, ще създадем дом, ще имаме семейство. Ще ни дойдеш на гости веднага след като се върнем от медения месец и се подредим.

— Разбира се, аз съм тук.

— Аз съм щастлив човек — да имам за съпруга толкова красива, очарователна жена. И при това тя умее да готви! — той се засмя и целуна Рина по бузата. — А сега имам и още една сестра.

— А аз още един брат. Una famiglia.

— Una famiglia. — Винс се усмихна и я завъртя на дансинга.

По-късно, сгушена в леглото до Джош, Рина си мислеше за дългоочаквания сватбен ден на сестра си. Великолепието на церемонията, всички тържествени думи, елегантните букети цветя. Първоначалната формалност на приема, слава Богу, впоследствие бе разчупена и се превърна в буйно и шумно тържество.

— Кажи ми, леля Роза наистина ли танцува електрик слайд?

— Не си спомням коя точно беше Роза, но да, изтанцува го. Или може би това бе хоки-поки?

— Не, него танцуваха вторите ми братовчедки Лена и Мария Тереза. Господи!

— Харесаха ми танците, особено таренбелата.

— Казва се тарантела, глупчо — поправи го през смях тя. — но ти хвана стъпката, Джош, а тя никак не е лесна. Това беше голям успех за теб. Спечели голяма червена точка в очите на фамилията.

— Забавлявах се, много се забавлявах. Семейството ти е много готино.

— А също така голямо и шумно. Мисля, че родата на Винс беше леко стресната, когато чичо Лари взе микрофона и започна да пее „Това е любов“.

— Звучеше добре. Твоето семейство ми хареса повече. Неговото е малко снобско. Но него си го бива — бързо се поправи Джош. — Изглежда толкова щастлив, че се е оженил за сестра ти. Приличат на филмова двойка.

— Да, наистина.

— И майка ти. Може ли да кажа, че е много красива? Тя дори не прилича на майка. Моето семейство никога не е правило такива неща, искам да кажа големи празненства. Харесва ми.

Рина се търкулна върху него и му се усмихна.

— Тогава ще дойдеш на вечеря утре, нали? Мама ми заръча да те поканя. Ще ни видиш какви сме, когато не сме издокарани като за сватба.

— Разбира се. Може ли да останеш тази нощ? Съквартирантът ми няма да се прибере до утре вечер. Можем да излезем, ако искаш, или да останем тук.

— Бих искала да остана — тя наведе глава и го целуна по гърдите. Кожата му бе гладка и топла. — Но наистина не мога. Ако не се прибера цяла нощ, на татко ще му дойде малко множко. Сигурно му е криво. Отгоре на всичко хората го притесниха с тези непрекъснати подмятания, че скоро ще трябва да повтори това и за Фран.

— Ти я бутна напред точно когато Бела хвърли букета.

— Рефлекс за самосъхранение — тя се засмя отново и седна, за да прибере косата си. — Искам да отвлека мислите на татко тази вечер от първата брачна нощ на Бела, а това за него е несигурна територия — тя нежно докосна бузата му. — Радвам се, че ти беше приятно.

Джош се надигна и я прегърна така, че сърцето й се разтопи.

— Винаги ми е приятно, когато съм с теб.

Рина се облече и поправи грима си. Не е прилично да се прибираш вкъщи сякаш току-що си се измъкнала от леглото, където си се търкаляла с някое момче. На вратата позволи на Джош да я целуне.

— Може би през другия уикенд ще отидем някъде — предложи той. — На плажа например.

— Ще бъде чудесно. До утре! — тя излезе, сетне се обърна и го притегли към себе си за още една целувка. — Това ще ме крепи.

Не вървеше, а танцуваше, докато слизаше по стълбите и излезе в топлата нощ.

Когато вкара ключа в стартера на колата си, Бо влезе в паркинга със своята.

Беше оставил Брад и Ками в нейния апартамент. Бяха прекарали един хубав ден, помисли си той, от онези, които обещават повече. Манди му хареса. Беше невъзможно да не му хареса. Тя наистина бе голяма драка и досаждаше на всички с камерата си и желанието да снима, но го караше да се смее, и го впечатли.

— Бих искал да видя някоя от шестте милиона снимки, които изщрака днес — каза й той, когато слязоха от колата.