Стъпки от огън

— Мислех че ти, мама, Фран и аз ще отидем при Мария.

— Катарина, какви ги дрънкаш? — усмихна се покровителствено Бела и потупа ръката на сестра си, преди да стане, за да прибере обиците в кутийката. — Мария вече не ме подстригва. Аз ще бъда съпруга на важен човек. Ще трябва да променя начина си на живот, стила си, ще имам по-други задължения. За да ги посрещна, трябва да имам подходяща прическа, подходящ гардероб и всичко друго трябва да е както трябва.

— А кой казва кое е както трябва?

— Просто знаеш — тя бухна косата си. — Винс има братовчед, много е сладък. Мислех, че може да ти прави компания на входа, когато ще посрещаш гостите. Според мен ще се спогодите. Той е първи курс в Принстън.

— Благодаря, но си имам приятел. Поканих го на сватбата. Вече обсъдих това с мама.

— Приятел — забравяйки на минутата суетенето си, Бела направо скочи върху леглото. — Кога, къде и как? Как се казва? На какво прилича? Хубав ли е? Разкажи ми всичко!

Семената на раздразнението моментално бяха издухани и те отново бяха сестри, които обсъждат заедно най-сериозния от всички въпроси на света — въпроса за момчетата.

— Казва се Джош. Много е сладък и е малко по-голям от мен. Иска да стане писател, срещнах го в колежа. Виждаме се от няколко месеца.

— Месеци? И не си ми казала?

— Ти беше малко заета.

— Все още съм — Бела леко се нацупи. — Тукашен ли е?

— Не, израснал е в Охайо. Но сега живее тук. Работи в една книжарница през лятото. Наистина го харесвам, Бела. И съм спала с него. Пет пъти.

— Господи! — очите на Бела станаха големи като чинийки за кафе и тя направо подскочи. — Рина, това е страхотно, и какво, добър ли е в леглото? — при тези думи изтича да затвори вратата. — Винс е страхотен, направо супермен! Може да продължи с часове!

— Мисля, че е добър. — Часове ли? — зачуди се Рина. Нима беше възможно? — Той е единственият, с когото съм била, и не мога да правя сравнения.

— Трябва винаги да използваш предпазни средства. Аз ги спрях.

— Какво си спряла?

— Противозачатъчните. За контрол над раждаемостта — прошепна тя. — Винс каза, че иска бебе веднага, така че изоставих хапчетата си. Но сватбата е толкова скоро, няма значение дали ще съм бременна или не. Захвърлихме ги миналата седмица, така че вече може и да съм бременна.

— Господи, Бела! — Рина доста се стресна, като си помисли, че сестра й от булка ще стане съпруга и после майка. — Не искаш ли малко време — първо да бъдеш младоженка.

— Не ми трябва време — замечтаната усмивка я озари цялата — устните, очите, гласът й натежа от копнеж. — Знам точно как ще се развие животът ми. И ще бъде прекрасно. Трябва да се приготвя. Винс ще дойде всеки момент, а аз не обичам да закъснявам.

— Приятно прекарване.

— Винаги ни е приятно заедно — Бела седна отново пред огледалото, докато Рина тръгна към вратата. — Тази вечер ще ме води в един супер моден ресторант. Смята, че се нуждая от почивка и да престана да мисля само за сватбата.

— Сигурна съм, че е прав — Рина излезе и затвори вратата точно когато брат й се появи на стълбите.

Той погледна към вратата, после пак към Рина и се усмихна.

— Колко пъти каза: „Винс смята“?

— Не ги броих. Направо е луда по него.

— Така е, но отсега нататък той ще полудее. Уверен съм само в едно — че ще бъда щастлив, когато тази дандания свърши.

Рина се приближи до брат си. Той се извисяваше доста над нея, така че трябваше да се повдигне на пръсти, за да го целуне по бузата.

— Ще ти липсва, когато няма да бъде в съседната стая.

— Предполагам.

— Имаш ли планове за тази вечер?

— За твоята първа вечер у дома? За какъв брат ме смяташ?

— За моя любим брат.

След като Бела излезе на своята модна вечеря, всички останали от семейството се събраха около масата в трапезарията, за да си поделят стек „Флорентина“ в чест на завръщането й от колежа.

— Имам новини — започна Рина. — Джон ми ги съобщи и ме помоли да ви ги предам. Пасторели е излязъл от затвора. Бил е пуснат преди седмица.

— Кучият му син!

— Не на масата, Ксандър — автоматично направи забележка Бианка. — Знаят ли къде е, къде е отишъл?

— Той излежа наказанието си, мамо — понеже беше имала достатъчно време да свикне с новината, сега бе спокойна. — Джон не смята, че трябва да се тревожим и аз съм съгласна с него. Пасторели няма никакви връзки с това предградие, няма причини да се върне тук. Станалото станало, пък и вече е минало доста време.

— Сякаш беше вчера — възрази Гиб. — Поне така ми се струва. Но мисля, че трябва да приемем тази гледна точка. Какво друго ни остава? Човекът беше наказан за стореното. Вече е извън живота ни.

— Все пак няма да навреди, ако сме малко по-бдителни, поне в началото — Бианка си пое дълбоко дъх. — И вероятно ще е по-добре да не казваме нищо на Бела до сватбата. Тя ще изпадне в истерия.

— Тя ще изпадне в истерия и ако си счупи някой нокът — Добави Ксандър.

— И аз тъй мисля. Добре. Ще бъдем малко по-внимателни. Но ще вярваме, както казва Джон, че няма за какво да се тревожим. Така че… — Бианка вдигна ръце. — Яжте, преди да е изстинало!

6.

Бо не бе напълно сигурен какво ще се случи през този ден, но както обикновено беше готов. Неговият приятел Брад сега официално беше едната половина от шоуто „Брад и Ками“. И тъй като шоуто бе в първата си фаза, всички бяха щастливи. За да стане още по-весело, новата двойка бе уредила двойна среща. Условията на тази среща бяха малко притеснителни — целият ден и вечерта. А това си беше сериозен ангажимент, поне според Бо.

Какво щеше да стане например, ако той и тази приятелка на Ками не се харесаха от пръв поглед? Случва се, нали? Тя била хубава, но това беше мнението на Ками. А човек не може да вярва безрезервно на мнението на една приятелка.

Ала дори да приличаше на Клаудия Шифър, можеше да е някоя бъбривка или непрекъснато да се кикоти. Той мразеше кикотенето. Но още по-зле, ако се окаже някоя без чувство за хумор. Би приел дори кикотенето пред някоя супер сериозна спасителка на света от самия него и други глупости от този сорт.

Отгоре на всичко Бо все още си мислеше за момичето, чието лице зърна за около десетина секунди и чието име така и не научи.

Тъпо, ама какво можеше да направи?

Това беше, знаеше го, един от опитите на Брад да го върне в реалния свят. Един ден навън с весела компания и хубаво момиче (поне такъв беше анонсът) в Инър Харбър15. Посещение на аквариума, разходка, малко музика, морска храна. Смях.

Бо си внуши да се отдаде на подобно настроение, когато подкара колата в посоката, която му посочи Ками. Тя и Брад седнаха на задната седалка, за да се целуват необезпокоявани.

Той спря на паркинга и изчака, докато пасажерите му приключиха с последната целувка.

— Хайде да отидем всички заедно! — Ками се освободи от прегръдката на Брад и си взе чантата. — Ще бъде забавно! Днес е такъв прекрасен ден!