— Винс задоволява всичките й изисквания — каза Фран и се обърна към нея. Въпреки че познаваше отлично лицето на сестра си, дъхът на Рина спря. В потока лъчи от следобедното слънце Фран изглеждаше като картина. Позлатена, великолепна, блестяща.
— Не го познавам добре, но изглежда приятен. Стабилен. И е много хубав, Боже мой!
— Луд е по нея. Отнася се с нея като с принцеса, нещо, което тя винаги е искала. А това, че е богат, никак не вреди — добави с доволна усмивка Фран. — След като завърши право и получи адвокатските си права, бързо ще се издигне във фирмата на баща си. Ще има солидна кариера. Съдя от нещата, които чувам. Направо е идеалната партия за нашата Бела. Мама и татко много го харесват.
— А ти?
— И аз също. Той има стил, което е важно за Бела, но е общителен и лесно се приспособи към семейството. Държи се много мило, когато е у дома или долу в ресторанта. — На лицето й се появи замислен израз, докато разопаковаше вещите на Рина. — Гледа на Бела като че ли е произведение на изкуството. Не смятам това за лош признак — добави Фран.
— Сякаш се срамува от късмета и богатството си. А най-важното е, че се съобразява с настроенията й. А те, както сама знаеш, са безкрайни.
— Тогава значи е получил одобрението й — Рина отиде до гардероба и извади роклята си на шаферка в ментово зелено.
— Можеше да бъде и по-лошо.
— Така е — разглеждайки я, Фран се облегна на страничната каса на вратата и скръсти ръце. — Всички ние ще изглеждаме малко недодялани и безцветни на фона на нейното елегантно излъчване. Което всъщност беше целта й.
Рина остави обратно роклята с усмивка.
— Все пак е по-добро от тиквено оранжевото с милион джуфки и буфан ръкави, с които братовчедката Анджела ни издокара миналата година.
— Не ми напомняй за това! Все пак Бела не е толкова посредствена.
— Хайде да сключим споразумение. Когато дойде нашият ред, ще изберем такива дрехи за другата, че да не приличаме на домашни прислужници.
Фран прегърна Рина и притисна бузата си до нейната.
— Толкова е хубаво, че си у дома.
Тя отиде в „Сирико“ на обяд и се потопи в познатите аромати и звуци.
След пожара бяха направили повече от почистване и ремонт. Бяха запазили традициите — кухненската площ бе оставена отворена към залата за хранене, празните бутилки от „Кианти“ служеха за свещници, голямата стъклена витрина съдържаше десертите, които все още купуваха от италианската хлебарница на ъгъла всеки ден.
Но бяха направили и някои промени, и би могло да се каже, че не само скриха злодеянието, но го използваха ресторантът да стане още по-хубав и да процъфти.
Стените бяха боядисани в прашно тосканско жълто, а майка й бе нарисувала цяла дузина нови рисунки. Не само на семейството, но и на съседите, и на „Сирико“, каквато беше преди и каквато бе сега. Сепаретата бяха предизвикателно червени, покривките по масите — на традиционните червени и бели квадратчета.
Осветлението внасяше свежест дори и в мрачните дни с намусено небе, но можеше да бъде и приглушено, за да стане атмосферата интимна за частните тържества, за които трябваше да се правят резервации две седмици предварително.
Баща й стоеше зад големия работен плот, бъркаше сос и го разстилаше върху тестото. В косата му се забелязваха сиви нишки, които се появиха в седмиците след пожара. Нуждаеше се също така и от очила за четене, което много го дразнеше. Особено ако някой му кажеше, че така изглежда изискан, майка й беше с гръб, обърната към печката, наглеждаше соса за спагетите. Фран вече бе вързала яркочервената престилка и сервираше чинии с лазаня, която беше днешният специалитет за обяд.
На път към кухнята Рина спираше край масите, поздравяваше съседи и познати, и се смееше всеки път, когато й кажеха, че трябва да яде, да сложи малко месце върху себе си.
Гиб пъхна една пица във фурната и се зае да разточва друга, когато тя стигна до него.
— А, ето го и моето момиче! — той остави тавата встрани и я прегърна силно, сякаш щеше да счупи ребрата й. Миришеше на брашно и на нещо сладко. — Фран ни каза, че си се прибрала, но сме затрупани с работа. Не можахме да се измъкнем.
— Дойдох да помогна. Къде е Бела?
— Изтърва я, току-що излезе. Неотложни задачи по сватбата — той взе ножа за рязане на пица и раздели готовата с бързо, професионално тренирано движение. — Май беше нещо, свързано с листенцата на розите. Или може би с формата на вазите.
— Значи ти липсва работна ръка? Кой е поръчал пица с наденички и зелени чушки?
— Шеста маса. Благодаря ти, момичето ми.
Рина сервира пицата и взе още две поръчки. Имаше чувството, че никога не е отсъствала. Тук сякаш всичко си беше същото.
Освен тя самата. Беше прекарала само една година в колежа, но наученото там я бе променило. Потопи се в атмосферата от познати лица, познати усмивки, движения, които правеше автоматично. Чувстваше се обаче по-голяма, отколкото по времето, когато за последен път бе работила тук.
Имаше си приятел. Сега вече официално. Тя и Джош бяха двойка, която спеше заедно.
Рина хареса секса и да установи това, за нея представляваше облекчение. Защото се бе страхувала. Първия път й бе приятно, но по-скоро задоволи авантюристичната си жилка. Все пак бе абсолютно начинаеща. Мозъкът и тялото й се боричкаха, за да разберат какво става. Дори не получи оргазъм.
Впоследствие се оказа, че сексът е нещо ново и чудесно. И тя откри това, когато бяха за втори път заедно.
Сега нямаше търпение да бъде отново с Джош, за да научи следващото ново нещо.
Не че двамата правеха само секс, напомни си Рина, като вдигна телефона, за да приеме още една поръчка. Много си говореха, понякога с часове. Тя обичаше да го слуша, когато й разказваше за плановете си и как мечтае да описва истории за малки градчета, като онова, в което бе израснал в Охайо. Истории за хора и какво правеха тези хора в живота си.
Освен това той беше отличен слушател. Проявяваше интерес към всичко, което тя му разказваше — че иска да учи, за да разбере, да проникне в магията на огъня. Защо, как и какво ставаше!
Сега нямаше просто да се задоволи с кавалер, който да й прави компания на сватбата на Бела. Сега щеше да доведе гаджето си.
Все още се усмихваше на тази мисъл, когато влезе в помещението за подготовка, майка й вадеше зеленчуци от единият огромен неръждаем хладилник. Пит — вече баща на три деца, стоеше пред големия работен плот и режеше тесто, за да го измери за пица.
— А виж ти, колежанката е тук! да й ми една целувка, красавице!
Рина обви с ръце врата му и му лепна една звучна детска целувка върху устните.
— Кога се върна, девойко?
— Преди петнадесет минути. Още не съм влязла през вратата и веднага ме хванаха на работа.
— Такива са те — истински робовладелци!
— Ако не премериш това тесто, ще извадя камшика. А сега остави момичето, че ще те натопя пред жена ти — Бианка разтвори обятията си и Рина се хвърли в прегръдката на майка си.
— Как оставаш толкова хубава, мамо? — попита.
— Това е от парата в кухнята. Поддържа порите на лицето ми чисти. О, момиченцето ми, чака й да те погледна!
— Видя ме преди две седмици на моминското парти на Бела.
— Две седмици, два дни, все тая — Бианка се отдръпна. Усмивката й повехна за миг, нещо премина през очите й и изчезна.
— Какво има?
— Нищо — отвърна майка й, но притисна устни към веждата й като благословия. — Всичките ми деца са
