тук, вкъщи. Пит, я се смени с Катарина. Тя ще те замести в кухнята. Искаме да си поговорим по женски.
— Ясно, пак ще обсъждате сватбата. И без това вече ме боли главата — като махна с ръце, Пит хукна навън.
— В беда ли съм? — Рина извади бутилка вода от хладилника. — Да не би промените, които направих по шаферската рокля, да ме направят да приличам на анемичен стрък праз до Бела?
— Не, ти ще изглеждаш чудесно дори ако роклята е… нещастна.
— О, колко дипломатично изказване!
— Дипломацията е моят последен инструмент за оцеляване в тази сватбарска тупурдия. Иначе досега щях да извия врата на сестра ти — майка й поклати глава и разпери ръце. — Не мога да се оправя с Бела. Тя е възбудена, уплашена, полудяла от любов и иска Винс да се гордее с нея. Иска да направи всичко, за да впечатли родителите му, да изглежда като филмова звезда и да се опита да обзаведе новата си къща по модно списание.
— Значи плува в свои води.
— Напълно вярно. Баща ти иска тесто за две големи и една средна пица — добави майка й, и я загледа как компетентно реже, и претегля тестото. — Не си забравила как се прави.
— Родена съм да режа тесто.
Рина върна останалото в хладилника и даде на баща си топките. После помогна на майка си да нарежат салатата.
— Две домашни за шеста маса. Аз ще се заема с гръцката за трета. Тази сватба е най-голямата мечта на живота й — продължи Бианка, продължавайки да реже зеленчук. — Ще се постарая да има всичко, което тя иска. Искам всичките ми деца да получат точно онова, за което са копнели.
Постави салатите на таблата и я придвижи към плота за вземане.
— Поръчката е готова — извика и се върна, за да приготви следващата.
— Вече си спала с момче.
Слюнката заседна в гърлото на Рина като твърда малка топка и тя не успя да я преглътне.
— Какво? Как?…
— Ти да не си мислеше, че ще те погледна в очите и няма да позная? — Бианка продължи да говори тихо заради близостта на съпруга си, но разчиташе шумът, който се носеше в заведението, да заглуши думите й. — Че не мога да видя това в очите на децата си? Ти беше последна.
— И Ксандър ли е бил с момче?
Бианка се разсмя за голямо облекчение на Рина.
— О, той предпочита момичетата. Познавам ли го?
— Не. Аз просто… Започнахме да се виждаме отскоро и това се случи. Миналата седмица. Исках да се случи, мамо. Съжалявам, ако съм те разстроила, но…
— Нима съм казала подобно нещо? Да съм те питала дали имаш съвест? Но ще те питам беше ли внимателна?
— Да, мамо — Рина остави ножа и се обърна, за да прегърне майка си през кръста. — Бяхме внимателни. Много го харесвам. Ти също ще го харесаш.
— Как да знам дали ще го харесам, когато не си го довела, за да го запознаеш със семейството си? Дори не си ми казала нищо за него.
— Малко по-голям е от мен. Иска да стане писател. Живее в разхвърлян апартамент и има много хубава усмивка. Казва се Джош Болтън и е израснал в Охайо.
— Нещо за семейството му?
— Той не говори много за тях. Родителите му са разведени и няма братя и сестри.
— Значи не е католик?
— Не мисля. Не съм го питала. Мил е, внимателен и много умен. И най-важното — слуша, когато му говоря.
— Все важни неща — Бианка се обърна и обхвана лицето на дъщеря си в шепи. — Трябва да го доведеш да се запознае с нас.
— Ще дойде на сватбата на Бела.
— Браво — Бианка вдигна вежди. — Ако преживее тази сватба, може би ще си заслужава да го задържиш. Е, за известно време.
Когато обедната навалица намаля и клиентелата в пицарията се разреди, Рина седна — по настояване на баща си, пред огромна порция спагети. Той самият тръгна на обиколка заедно с Пит. Беше виждала този ритуал през целия си живот и знаеше, че дядо й бе правил същото преди баща й.
С чаша вино, бутилка вода или чашка кафе — в зависимост от това кое време на деня е, той щеше да обиколи всяко сепаре, да седне на всяка маса, да каже по две думи или да проведе цял разговор с клиентите си. Това бе установено правило, нещо като традиция. Баща й щеше да отдели време и да приседне при всеки за няколко минути. Темите на разговор варираха от спорт, храна и политика до новини по съседски — раждания, смърт. Предметът нямаше значение. Той не бе важен. Важна беше близостта.
Днес баща й държеше вода и когато седна срещу нея, отпи дълга глътка.
— Добри ли са? — попита, като кимна към чинията.
— Фантастични.
— Тогава хапни повече.
— Как е ревматизмът на господин Д’Алегрио?
— Върти го. Казва, че ще вали. Внукът му бил повишен, а розите му тази година се развивали добре — Гиб се ухили. — Какво му приготвихме за ядене?
— Лазаня, минестроне и домашна салата, чаша „Перони“, бутилка газирана вода, хляб и каноли13.
— Винаги си имала отлична памет. Сбъркахме, като те пратихме да учиш криминално право, химия и какви ли не други дивотии вместо да управляваш ресторанта.
— Винаги ще имам време да помагам тук, татко. Винаги.
— Гордея се с теб. Защото знаеш какво искаш и работиш, за да го постигнеш.
— Някой ме е възпитал по този начин. Как е бащата на булката?
— Все още избягвам да мисля за това — той поклати глава и отпи още вода. — Не искам да мисля за момента, когато ще пристъпи към мен, облечена с роклята и воала. Когато я поведа по средната алея в църквата, за да я предам на Винс. Ще се разплача като бебе, ако мисля за това. По-лесно ми е да го скрия някъде и да го забравя, докато се опитваме да се справим с лудостта, подготвяйки се за този момент.
Той се огледа усмихнат.
— Май още някой е чул за завръщането ти. Здравей, Джон.
— Здрасти, Гиб.
С вик на изненада и задоволство Рина скочи и прегърна Джон Мингър.
— Липсваше ми! Не съм те виждала от Коледа. Сядай! Колко се радвам, че пак си тук!
Тя отиде в кухнята и взе още едни прибори. Когато се върна, загреба от спагетите и сложи половината във втората чиния.
— Помогни ми малко. Татко смята, че съм стояла гладна в колежа, и сега ще ме угоява.
— Какво да ти донеса за пиене, Джон?
— Нещо безалкохолно ще е добре. Благодаря.
— Ей сегичка. Ще трябва да се връщам на работа.
— Разкажи ми всичко — започна Рина. — Ти как си, как са децата, внуците, изобщо животът?
— Всички са добре, аз също работя.
И изглежда добре, помисли си Рина. Торбичките под очите му бяха малко по-тежки, а косата му бе напълно сива. Но му отиваше. Пожарът го бе превърнал в част от семейството й. Не, нещо много повече от пожара, поправи се тя. Онова, което бе направил след него. Беше я запознал с работата си, беше отговарял на безкрайните й въпроси.
— Някакви интересни случаи?
— Всички са интересни. Все още ли искаш да идваш с мен на обиколки?
— Обади ми се и съм готова. Тръгвам веднага.
