онова момче, от горния курс по психология.
— Кент? — вече дори не можеше да си спомни лицето му. — Излязохме няколко пъти. Никога не съм била близка с него.
— А сега си с мен.
— Сега съм с теб.
— Ако промениш решението си…
— Няма. Няма да го променя — обхвана с длани лицето му, а после долепи устните си до неговите. — Искам го. Искам и теб.
Пръстите му потънаха в косата й, заплетоха се в нея, докато я целуваше, дълго, бавно, сластно. Телата им се привличаха, намагнетизирани от желанието. Рина усещаше своето пълно с електричество и живо.
— Можем да отидем в спалнята.
Това е, помисли си тя, като затаи дъх, а сетне издиша.
— Добре.
Той хвана ръката й.
Рина искаше да запомни всичко, да запамети всяка подробност. Като мириса на крем за бръснене „Айриш Спригс“, вкуса на черешови бонбони и как косата му се къдреше на слепоочията, когато наведе главата си над нея.
В неговата спалня имаше двойно легло с чаршафи на сини райета и завивка в морскосиньо, а възглавницата бе единична и тънка като палачинка. Върху масивното старо бюро имаше компютър и камара книги, дискети и листа. Една коркова дъска със забодени на нея списъци, снимки, бележки за подсещане.
Долното чекмедже на скрина — толкова малък, та си помисли, че сигурно е още от детството му — беше отворено и разбъркано. Върху плота имаше прах, още книги, голям стъклен буркан, пълен със стотинки. Повечето дребни.
Джош запали лампата до леглото.
— Освен ако не искаш да я изгася — рече колебливо.
— Не — как щеше да вижда, ако беше тъмно? — Хм. Не вземам нищо за предпазване.
— Чувал съм този претекст. Искам да кажа… — той се изчерви и разсмя. — Разбирам, че не е претекст. Имам презервативи.
Беше по-лесно, отколкото си мислеше, че ще бъде. Обърнаха се един към друг и телата им се залепиха. Устните се сляха, ръцете се преплетоха, трепетът прескачаше като скакалец по нервите им.
Целувките станаха по-дълги, дишането — по-учестено, когато седнаха на леглото. После легнаха. За миг Рина се запита как да събуе обувките си — дали нямаше да изглежда несръчно? Но последваха действия, които причиниха прекалено много горещина и смут.
Устните му се залепиха за шията й, а ръцете се плъзнаха по гърдите. Първо над блузата, после под нея. Беше стигала дотук и преди, но никога със съзнанието, че това е само началото.
Кожата му беше топла и гладка, а тялото така тънко, че предизвика у нея вълна от нежност. Беше си представяла това растящо вълнение и възбуда, усещането, че кожата й се плъзга по неговата, звуците на желание, които излизаха от гърлото й. Стенания, въздишки и стонове на удоволствие.
Очите му бяха живи и сини, а косата копринена. Харесваше й начинът, по който я целуваше, просто искаше да я целува безкрайно.
Когато ръката му посегна между бедрата й, тя се напрегна. В този момент винаги досега бе спирала. Това бе мястото, което не беше позволила да бъде превзето до днес. Джош спря, това мило, възпитано момче, чието сърце биеше забързано срещу нейното и притисна устните си встрани на от гърлото й.
— Всичко е наред, може просто да…
Рина хвана ръката му, върна я обратно между бедрата си и я притисна.
— Да.
Каза „да“ и затвори очи.
През тялото й премина трепет. О, това беше нещо ново! Беше много повече от онова, което познаваше досега. Човешкото тяло бе истинско чудо, а нейното сега бе изпълнено с топлина и трепет. Тя се притисна към Джош, опитвайки се да намери равновесие. Сетне му позволи да продължи.
Той произнесе името й с разтреперан глас и Рина почувства, че също трепери. После устните му се озоваха върху гърдите й, влажни и горещи, предизвиквайки сладки спазми. Тя посегна към него и усети, че е твърд. Удивена, започна да го опипва. Когато той едва си пое дъх и започна да стене, го пусна, сякаш се бе опарила.
— Извинявай. Нещо грешно ли направих?
— Не! Не — той отново си пое въздух с мъка. — Аз, аз трябва да се приготвя.
— О, добре — всичко в нея трептеше като струна, затова предположи, че също е готова.
Джош взе един презерватив от чекмеджето до леглото. Инстинктивно й се прииска да погледне встрани, но потисна желанието си. Той щеше да влезе в нея, тази част от него щеше да бъде вътре в тялото й. Беше по-добре да го види, да го познава, да го проумее.
Затова го прегърна, а когато той си сложи презерватива, я целуна отново. Целуваше я и я галеше, докато твърдата топка от нерви не се разтопи напълно.
— Малко ще те заболи. Мисля, че само за минута. Извинявай.
— Всичко е наред — трябва да боли малко, помисли си Рина. Една толкова голяма промяна не може да стане без никаква болка. Иначе няма да има смисъл.
Почувства го как си проправя път вътре в нея и се пребори с инстинкта си да го отблъсне. Джош продължи да я целува.
Устните му бяха меки, а членът между краката й беше твърд.
После дойде болката, която я прониза само за миг. Сетне отслабна, а когато той започна да се движи вътре в нея, се превърна в смущаваща смесица от възбуда и леко неудобство.
Джош притисна лицето си в косата й, а неговото тънко и гладко тяло сякаш се разтопи, прилепено към нейното. И това беше просто вълшебно хубаво.
5.
Беше странно да се върне отново вкъщи за лятната ваканция. Да пренесе нещата си от общежитието и да знае, че през следващите три месеца няма да има лекции, нито Джина ще стене и ще мърмори всяка сутрин, когато часовникът започне да звъни.
След като отново се озова в старата си стая, й се стори, че завръщането е съвсем естествено, като дишането. Но не беше точно така. Сега тя беше различна. Беше направила няколко определено сериозни стъпки да се разделели с детството си. Може би момичето, което събираше багажа си предишното лято, все още живееше в нея, но младата жена, която се връщаше сега у дома, имаше много повече опит. А Рина бе готова, дори повече от готова да види какво я очаква в бъдеще. Какво следва.
В нейно отсъствие дори къщата се бе променила. През следващите няколко седмици щеше да споделя една стая с Фран. Бела се нуждаеше от самостоятелна стая заради сватбените приготовления и купищата подаръци, и Фран, както винаги добра и разбираща, й бе предоставила своята за тази цел.
— Спокойно — обясни тя на Рина, когато я попита защо. — Така ще има мир, пък и ще бъде само за няколко седмици. Тя няма търпение да се пренесе в къщата, която родителите на Винс им купиха за сватбата.
— Не мога да повярвам, че са им купили къща — Рина подреждаше второто си чекмедже, както й харесваше — според цветовете.
Единственото, което нямаше да й липсва от живота в общежитието, беше постоянният безпорядък.
— Ами, те са богати. Дори много богати. Това е страхотна рокля — вметна сестра й, докато окачваше една от роклите на Рина в гардероба. — Откъде я купи?
— От разпродажба. Шопинг терапията е наистина страхотно средство срещу депресията — освен това се нуждаеше от някои нови неща за собственото си ново аз. — Колко е странно. Бела е първата, която ще се изнесе. Мислех, че ще бъдеш ти или аз. Тя винаги е имала най-много изисквания.
