работата си. Тя му доставяше удоволствие. Бе получил образованието си чрез работата, заедно с миризмата на талаш и пот.
Ето защо я обичаше.
Бе постигнал всичко сам. Нямаше татенце, което да му плаща сметките, както на повечето младежи тук.
Възмущението, което изпита при тази мисъл, го изненада и дори обърка. Побърза да го отхвърли и направи опит да се отпусне. Обиколи стаята и спря погледа си върху група момичета на един диван, потънали в разговор.
Червенокосата изглеждаше доста обещаваща, а ако пък не станеше с нея, брюнетката също не бе за изпускане.
Тръгна към тях, когато Брад му препречи пътя.
— Изчезвай! Имам намерение да завладея няколко женски сърца.
— Казах ти, че ще си прекараш добре. Аз пък съм на път да постигна нещо фантастично. С Ками си тръгваме, отиваме у тях. Със сигурност е повече от покана да пием кафе…
Бо погледна приятеля си и забеляза блясъка зад стъклата на очилата му.
— Значи ще ме изоставиш в къща, пълна с непознати, само и само да се съблечеш с едно момиче?
— Точно така.
— Е, добре, звучи ми разумно. Когато те изрита по задника обаче, не ми се обаждай. Намери си сам пътя към къщи.
— Няма проблеми. Тя отиде да си вземе чантата, така че…
— Чакай! — пръстите му стиснаха здраво рамото на Брад, когато зърна русо момиче да се промъква сред тълпата. Всъщност видя един сексапилно разбъркан облак от диви непокорни къдрици с цвят на прекрасен естествен дъб. Тя се смееше, а кожата й приличаше на порцелан и бе порозовяла по високите извивки на скулите.
Виждаше формата на устните й и малката бенка над дясното им ъгълче. Сякаш зрението му се изостри, стана телескопично и той можеше да види чертите й в подробности сред мъглата от дим и тълпата от лица. Дръпнатите й очи, установи Бо, бяха с цвета на косата, имаше дълъг и фин нос. А тази извивка на устните! Златни обеци на ушите. Две на едното, една на другото.
Беше висока — може би бе обула обувки с токчета, не можеше да види краката й. Но около врата й имаше верижка, на която висеше някакъв камък или кристал, а гърдите й бяха заоблени под тъмнорозовата блуза.
За един миг, а може би за по-дълго, музиката сякаш спря. Стаята застина в пълна тишина.
Някой се изпречи пред него и това върна отново врявата и шума.
— Кое е това момиче?
— Кое момиче? — Брад разсеяно се озърна, сетне вдигна рамене. — Че тук е пълно с момичета! Хей, следващия път когато се отклониш, вземи ме с теб.
— Какво? — все още объркан и заслепен, Бо погледна приятеля си. Едва си спомняше името му. — Аз съм… тук — бутна бирата в ръцете на Брад и си запробива път през тълпата.
Когато стигна до мястото, където бе видял момичето, от нея нямаше никаква следа. В гърлото му се надигна паника.
Тръгна към кухнята, отиде във всекидневната, където хората седяха на масата или под нея.
— Влезе ли тук едно момиче! Високо, с къдрава руса коса и розова блузка?
— Никой не е влизал освен теб — девойка с къса черна коса му се усмихна знойно. — Но и аз мога да стана руса.
— Може би някой друг път.
Той претърси къщата, всички стаи чак до третия етаж и отново слезе долу, за да обиколи предния и задния двор.
Видя много руси и много къдрави момичета — но не и онази, която накара музиката да спре.
Тя караше, а сърцето й се бе качило в гърлото. Реши, че е по-правилно да кара колата си сама. Това показваше, че не е била отвлечена и че сама е направила своя избор. Контролираше напълно действията си, отговаряше за последиците от тях.
Кога да прави любов за пръв път беше въпрос на избор за всеки човек.
Съжали единствено, че не се бе сетила предварително да си купи някакво по-секси бельо.
Джош живееше в малък апартамент извън кампуса и съквартирантът му нямаше да се прибере цяла нощ — бе отишъл да учи с групата си. Когато й каза това — а той й го каза, докато я целуваше, — тя сама предложи: „Да вървим тогава“.
Тя беше инициаторът за започването на нов етап в живота си. Но въпреки това ръцете й не спираха да треперят.
Рина паркира през няколко коли от неговата, внимателно загаси мотора и взе чантата си. Знаеше точно какво ще направи, напомни си сама, като заключи колата и постави ключовете в малкото вътрешно джобче, където винаги ги държеше.
Усмихна се, когато му подаде ръка. Прекосиха заедно паркинга и влязоха през вратата, когато друга кола дойде и паркира.
— Малко е разхвърляно — рече извинително Джош, докато се качваха по стълбите към втория етаж.
— Ти ако знаеш нашата стая каква е! Сигурно ще бъдем глобени от ХЕИ.
Изчака той да отключи вратата и влезе вътре. Беше прав за бъркотията — дрехи, обувки, празни кутии от пица, книги, списания. Диванът изглеждаше като спасен от сметището, а после набързо покрит с одеяло.
— Позната картинка — успокои го Рина.
— Всъщност е доста отвратително. Трябваше да те помоля за десет минути, преди да влезем. Можех да скрия боклуците в килера.
— Няма значение — тя се обърна и попадна в прегръдката му. Кожата му миришеше на крем за бръснене, а устните му имаха вкус на черешов „Лайф Сейвърс“10. Ръцете му се плъзнаха по косата й, надолу по гърба.
— Да пусна ли музика?
Тя кимна.
— Да, чудесно.
Джош плъзна ръцете си по нейните, преди да се откъсне от нея и да отиде до стереоуредбата.
— Не мисля, че имаме нещо на Марая Кери.
— И слава Богу! — тя се разсмя и притисна ръка до галопиращото си сърце. — Малко съм нервна. Никога преди не съм го правила.
Устата му остана отворена, а очите му се ококориха.
— Никога?…
— Ти си ми първият.
— Господи! — загледа я мълчаливо, сините му очи станаха съвсем сериозни. — Сега аз ще стана нервен. Сигурна ли си, че…
— Да, да. Напълно съм сигурна — Рина прегледа купчината дискове. — Какво ще кажеш за този? — Тя измъкна диск на „Nine Inch Nails“11
— „Sin“12? — усмивката му бе пленителна. — Това ли слуша едно почтено католическо момиче?
— Е, само малко. Както и да е, харесва ми техният кавър на „Куин“ — „Get down, make love“. И ми изглежда подходящо за случая.
Той зареди диска и се обърна да я погледне.
— Въздишам по теб от началото на семестъра.
В нея се надигна гореща вълна.
— Но не ме покани да излезем чак до пролетната ваканция.
— Исках да го направя поне стотина пъти. Задъхвах се, задушавах се. Освен това си мислех, че ходиш с
