— Няма да ти се размине. Толкова съм нетърпелива с копирането, колкото и със самото снимане. Страшно ми беше приятно. Много се ядосах, когато Кам каза, че ще ме запознава с някого, но сега се радвам, че бе толкова настоятелна. И като казвам това, отново доказвам, че забравям да мисля, когато говоря. Езикът ми е по-бърз от мозъка.
— Всичко е наред. Аз също се чувствах идиотски и мен ме накараха насила. Страхувах се, че всичко ще се превърне в истински кошмар, който щях да натяквам на Брад с години. Сега ще трябва да намеря нещо друго, за да го тормозя. Имаш ли нещо против да ти се обадя?
— Винаги си добре дошъл — тя измъкна листче от джоба си. — Вече написах телефонния си номер. Ако не беше го поискал, щях да ти го пъхна в джоба, докато правиш ето това.
Манди го сграбчи за ризата и се надигна на пръсти. Целувката й беше гореща и обещаваща.
— Мммм, хубаво — потърка тя устните си в неговите. — Знаеш ли, ако между нас се получи нещо, ще се наложи да търпим онези двамата. Ще има да ни надуват главите!
— Животът е пълен с рискове — Бо реши, че халката на веждата й всъщност е много секси и няма нищо против нея. — Може ли да вляза?
— Изкушаващо, много изкушаващо. Но мисля, че е по-добре да го отложим — тя отключи вратата и се обърна. — Обади ми се.
Бо пъхна телефонния номер в джоба си и тръгна усмихнат към колата си.
След като имаше свободна вечер и съквартирантът му не надуваше музиката, Джош седна да пише. Реши, че ще бъде забавно, ако се опита да напише един кратък разказ, вдъхновен от сватбата.
Искаше да опише някои от впечатленията си — а те бяха толкова много! — преди да избледнеят или да изчезнат.
Колкото и да желаеше Рина да остане при него през нощта, все пак беше донякъде доволен, че си отиде. Да остане сам, за него означаваше да може да мисли. И да работи.
Тъкмо съставяше план, когато на вратата се почука. Това го прекъсна. В главата му вече се въртеше историята, която смяташе да напише. Отвори вратата, но подаде само глава навън и попита:
— С какво мога да ви помогна?
— Аз съм от горния етаж. Чухте ли… Ами да, ето на, отново…
Инстинктивно Джош погледна в посоката, която сочеше посетителят. И в този миг болката избухна в главата му, а пред очите му заплува червена мъгла.
Преди още да падне на пода, вратата се затръшна.
Кльощаво хлапе. Никакви проблеми да замъкна глупавия му задник в спалнята. Чорапът, пълен с месо, ще остави белег. Може би ще го открият по-късно по лицето му. Ще го оставя на земята, така ще изглежда, че се е ударил при падане от леглото.
Трябва да го направя просто и бързо. Запалвам цигара, изтривам я да е чиста, слагам я между устните на шибания боклук. За всеки случай. Трябва да има следи от пръстите му върху кутията, върху кибрита. За всеки случай. А сега горящата цигара върху леглото, на чаршафите. Колко хубаво тлее. И малко хартия — хартия от скъпото училище на колежанчето Джо. Оставям пакета цигари, кибрита.
Я да потърсим бира в кухнята. Няма да е лошо да се освежа с една, докато шоуто започне.
Нищо не може да се сравни с гледката на разгарящ се пожар. Нищо на света. Силна е като най- първокачествената дрога.
Тлеещият пламък. Промъкващият се като змия огън. Срамежлив и лукав. Тихо и тайно събира сили за първото избухване на пламъка.
Слагам ръкавици, отвъртам батериите на детекторите за дим. Хората са толкова нехайни. Просто забравят да сменят батериите! Срамота!
Хлапето може да се съвземе. Хайде де! Ела на себе си, че да те фрасна още веднъж.
Надявам се. Хайде, слабако, ела на себе си, че да те ударя отново.
Гледам дима — какъв е секси, мълчалив, смъртоносен! Димът е онова, което ги грабва. Димът ги заслепява. Ето на, улавя хартията, появява се пламък.
Първият пламък е първата сила. Чуй как говори, как шепти. Гледай как се движи, как танцува. Всичко е толкова хипнотизиращо!
А сега чаршафите. Добро начало. Добър старт. Я да сваля чаршафа долу, върху този нещастен задник.
Прекрасно! Какви цветове! Златно и червено, оранжево и жълто.
Ето как ще изглежда: колежанчето запалило цигара, заспало. Димът го замаял, опитал се да стане от леглото, паднал и си ударил главата. Пламъците го обхванали, докато бил в безсъзнание.
Леглото вече се разгоря. Прекрасно, това наистина е прекрасно. Още малко хартия няма да навреди. Нека да обхване и ризата. Точно така!
Давай още. Това продължи доста дълго. Ще пийна малко бира, това ще ме ободри. Кой е предполагал, че бедното мършаво хлапе ще изгори по този начин? Сега килима — кой ви е виновен, че купувате долнокачествени стоки, бе хора!
Тост, ето какво е той — един добре препечен тост. Мирише на печено прасе.
Най-добре да вървя. Не обичам да си тръгвам, не обичам да изтървавам шоуто. Толкова е интересно да наблюдаваш как хората се сгърчват и стопяват, докато огънят ги поглъща и изяжда.
Но вече е време на кажа сбогом на онемялото колежанче Джо. Спокойно, спокойно, не бързай. Провери коридора. Жалко, че не мога да остана и да гледам, но трябва да вървя.
Движи се, без да бързаш. Не се оглеждай назад. Бавно и спокойно, и няма да има проблеми.
Сега в колата, излез спокойно от паркинга. Съобразявай се с ограниченията на скоростта като всеки кучи син, който спазва законите.
Когато стигнат до него, той ще бъде съвършено препечен.
А сега е време за забавления.
7.
Бо се събуди с махмурлук, който звънеше като камбаните на катедрала в главата му. Лежеше с лице към леглото, което миришеше повече на чорапи, с които си играл футбол, отколкото на чаршафи, но му бе толкова зле, че да реши да остане така, дишайки вонята, през остатъка от живота си.
Не беше негова грешката, че когато се прибра, след като изпрати Манди, купонът у съседа на долния етаж се вихреше с пълна сила. Да спре за малко, беше израз на учтивост и освен това приятен начин да прекара остатъка от съботната си вечер.
И тъй като трябваше само да изкачи стълбите до горкия етаж, за да се прибере у дома, той реши, че няма нищо лошо да обърне няколко бири.
Но грешката му бе и той си я призна веднага след като главата му престана да пищи, че остана там до два сутринта и изсмука цели шест стека.
Но и това не бе напълно негова грешка, защото там имаше бира и начос17. А какво може да направи човек, когато яде начос, освен да ги полива с бира?
Океан от бира.
Някъде имаше аспирин. Може би. О, ако милостивият Бог само му припомнеше къде, по дяволите, бе заврял шишенцето с „Адвил“18! Щеше да допълзи до него, ако знаеше къде да завлече бедното си тяло. И защо не бе пуснал пердетата? Защо този милостив Бог не угасеше слънцето, което блестеше като разпалена червена пещ право в сълзящите му очи?
Беше наказан, защото боготвореше бога на бирата! Беше нарушил божиите заповеди и се бе поддал на фалшивия и пенлив бог на бирата. И сега бе наказан, така му се падаше! Бо си помисли, че аспиринът, който в момента смяташе за най-важен за оцеляването му, най-вероятно се намира в кухнята. Помоли се да е така, покри очите си с ръка и се измъкна от леглото. Стенанието му бе сърцераздирателно и се извиси в нещо, приличащо повече на писък, когато се спъна в обувките си и се просна по лице на пода.
