— Не! За Бога! Останете! Аз ще си отида — Манди избърса с ръце мокрите си бузи. — Все едно не съм идвала.
— Не се тревожете, наистина. Аз просто разглеждах къщата. Живея в съседство. Рина Хейл.
— Аз съм Манди … Рина? — повтори жената. — Но аз ви познавам — тя подсмръкна и избухна в нов поток от сълзи.
— Имам предвид задочно. Отидох в Мериленд по същото време, когато и вие. Бях съседката на Джош Болтън от долния етаж. Срещнах ви веднъж за съвсем кратко, преди той да…
Гласът й се прекърши и лицето й се изкриви от болка.
— О, Господи! Направо съм разбита.
— Познавала сте Джош?
— Да — тя притисна с ръка устата си. — Светът е малък, но и ужасен, нали?
— Понякога. Наистина трябва да тръгвам.
— Манди, изчакай ме минута — започна Бо, но Рина вече клатеше глава и излизаше през вратата.
— Не, не, всичко е наред. Ще се видим по-късно.
Тя претича под дъжда, който не спираше да вали.
— Бо, толкова съжалявам. Трябваше да се обадя по телефона. Трябваше да се напия до безсъзнание. Върви след нея.
Но той знаеше, че моментът е безвъзвратно изгубен. И освен това видя лицето на Рина, когато Манди спомена името Джош Болтън. На него се изписа не само изненада, но и дълбока скръб.
— Няма смисъл. Ела да седнеш.
Може би заради тежкия ден или заради виното, или заради дъжда, но Рина напълни ваната, наля си още една чаша вино и влезе във водата. И се разрева като дете. Сърцето, главата, стомахът — всичко я болеше, а тя плачеше на глас. А когато сълзите пресъхнаха, остана няма и с олекнала глава.
Избърса се, облече тънки фланелени панталони и тениска, преди да слезе в кухнята, за да си приготви самотната вечеря.
Кухнята изглеждаше мрачна и безжизнена. Самотна, помисли си и почувства как празнотата я стиска за гърлото заедно със самотата.
Виното, дъждът и вероятно плачът доведоха до главоболие. Вместо да се занимава с готвене, извади един от пакетите за бързо реагиране на майка си и си стопли малко супа минестроне.
Остави я на печката да се подгрява и си сипа още вино.
Странно как болката може да се протегне през годините и да те сграбчи с острите си нокти. Рина рядко мислеше за Джош, а когато мислеше, усещането обикновено приличаше повече на тъпа болка, а не на пронизване с нож. Скръб по момчето, което така и не успя да стане мъж, и известно сладко-горчиво съжаление. Може би за самата себе си.
Изглежда защитните сили я бяха напуснали, помисли си тя, докато гледаше тенджерата със супа. Денят беше тежък, а сега самотата бе така осезателна, че я чувстваше като още един нож, забит в сърцето й.
Рина вдигна очи, когато на задната врата се почука, и въздъхна. Знаеше, че е Бо.
Косата му отново беше мокра.
— Извинявай, може ли да вляза за минутка? Просто искам да ти обясня…
Тя се обърна и остави вратата отворена.
— Няма нужда от обяснения.
— Добре де, но все пак… Защото може да ти е заприличало на… но не е така. Ние с Манди… ние сме приятели и не… Наистина, някога бяхме гаджета, но това беше много отдавна. Рина… може ли просто да ме погледнеш?
Знаеше, че той ще забележи следите от сълзи по лицето й. Не се срамуваше, че е плакала, но в момента не можеше да се понася. Не можеше да понася и сълзите си. Дори и него.
— Имах лош ден — но все пак обърна лицето си. — Просто ми се събраха много неща. Ще се справя. Стори ми се, че и на приятелката ти не й е провървяло.
— Така е. Ние … сме наистина само приятели.
Пъхна ръце в джобовете си, защото се чувстваше неудобно и не знаеше къде да ги дене.
— Тя, Манди, беше силно разстроена, защото току-що открила, че бившият й съпруг се е оженил. Мръсно копеле! Извинявай. Разводът беше тежък за нея и свърши само преди две седмици. Новината здравата я е разтърсила.
Рина се облегна на плота, отпи от виното си и го остави да довърши обяснението, като си мислеше: „Бедният, заклещен е между две емоционални жени в горещата дъждовна нощ.“
— Имам малко вино. Искаш ли?
— Не, благодаря. Рина…
— Първо, аз съм трениран наблюдател и имам набито око. Не съм приела сцената на вратата ти за любовна. Видях тази жена на погребението на баба ти и веднага разбрах какво е тя за теб.
— Ние сме просто…
— Близки — прекъсна го Рина — тя е като член на твоето семейство. Разбираш ли, Бо?
Напрежението, изписано на лицето му, се посмекчи.
— Да, да, така е.
— А тази вечер видях една силно разстроена жена, която не искаше, пък и нямаше нужда непознат за нея човек да става свидетел на болката й. Второ, ако направиш проста сметка, ти само спечели, че не изгони своята приятелка, изпаднала в беда, само и само за да се пъхнеш в кревата с мен. Къде е тя сега?
— Заспа. Оставих я да се наплаче и я сложих в леглото. Видях, че при теб свети и реших да… Исках да ти обясня.
— И го направи. Не съм ядосана — и наистина беше така, помисли си Рина, дори самотата и тъгата бяха изчезнали някъде. — Аз не съм ревнива. Пък и все още не сме установили никакви основни правила. Дори не сме сигурни дали го искаме. Щяхме да правим секс, но не стана — тя вдигна чашата си. — Е, винаги има и друг път.
— Ти не си ядосана — вметна Бо, — но си разстроена.
— Не е заради теб — за да прави нещо, тя взе лъжицата и започна да бърка супата. — Просто така. Заради миналото. Заради едно мило момче, което загубих.
— Джош. Имаше ли връзка с него?
— Той беше моят първи мъж в този малък гаден свят — сърцето й се сви, но сълзите бяха изплакани. — Колко странно, бях с него в нощта, когато ти си ме видял за първи път. Тръгнах с него, отидох при него. Тогава се любихме за първи път.
— Аз също го видях веднъж.
Лъжицата дрънна, удари се в стената на тенджерата, когато ръката й трепна.
— Познавал си Джош?
— Не. Срещнах го в деня, когато умря. Същия ден се запознах с Манди. Моят приятел Брад и момичето, с което ходеше тогава, ми бяха уредили тази среща. Когато отидохме да вземем Манди от тях, Джош слизаше по стълбите. Отиваше на сватба.
— О, Господи! На сватбата на Бела! — може би все пак й бяха останали няколко сълзи. Бяха горещи и настойчиво искаха да излязат от очите й. — Сватбата на сестра ми.
— Не можеше да си върже вратовръзката. Манди му помогна.
Една сълза се отрони и капна в супата.
— Той беше мило момче.
— Той промени живота ми.
Рина преглътна сълзите си и го погледна. Сега очите му бяха помътнели и напрегнати.
— Не те разбирам.
— Тогава бях различен, непрекъснато ходех по купони. Е, кой не го правеше? Направо се носех по течението. Оставях плановете за някой друг ден. Тъй де, казвах си: „Ще направя това друг път.“ Ще почистя друг път, ще сменя чаршафите друг път. Сутринта след срещата с Манди се събудих с махмурлук с библейски
