размери, защото след като я оставих у тях, отидох на друг купон. Събудих се в една гадна дупка, която беше моят апартамент. Реших да почистя. Правех това на всеки шест месеца, когато повече не можех сам да се понасям. Казах си, че трябва да се поправя, но така се заричах на всеки шест месеца. Тогава дойде Брад и ми съобщи, че момчето, което бяхме видели същия ден в блока на Манди, е умряло. Разказа ми какво се бе случило с него.
— Но ти не си го познавал?
— Не, не го познавах — замисли се, сетне поклати глава. Очевидно търсеше точните думи, за да й обясни нещата. — Но беше на моята възраст и беше мъртъв. Бях го срещнал преди часове, гледах как Манди оправя вратовръзката му — а сега беше мъртъв. Той нямаше да получи шанс да… В един миг отива на сватба, а в следващия…
— Вече го няма — прошепна Рина.
— Животът му беше свършил. Край. Беше преминал във вечността, а какво правех аз с моя живот? Пропилявах го, прахосвах го също като баща ми.
Бо замълча и въздъхна.
— Така че това беше момент на просветление за мен. Вместо да отлагам повече взех лиценз за предприемач. Уговорих Брад да купим една къща заедно. Беше съборетина. Баба ми даде малко пари назаем. Не съм работил по-усърдно в живота си, отколкото по време на ремонта й. Когато… По дяволите, това звучи тъпо и глупаво. Говоря само за себе си.
— Не, не, продължавай.
— Добре тогава. Когато се обезкуражавах или се чувствах отвратен, или се чудех защо, по дяволите, се бъхтя така, защо работя по десет-дванадесет часа на ден, се сещах за Джош, който никога нямаше да има този шанс. И открих какво мога да постигна, ако постоянствам. Може би щях да го постигна и по друг начин, не знам. Но никога няма да забравя това момче, защото неговата смърт промени моя живот.
Рина остави виното и разбърка супата.
— Било е като ритник на съдбата, нали?
— Не искам да загубя шанса, който имам с теб, Рина.
— Нищо не си загубил — тя изключи котлона и се обърна към него. — Не е кой знае каква награда, че сега си тук, позволи ми да ти го кажа. Имам доста краткотрайни и нещастни връзки, като се започне от Джош и се стигне до теб. Лоша преценка от моя страна, недобре избрано време или просто лош късмет.
— Ще рискувам — той пристъпи към нея и като наведе глава, докосна устните й със своите. — Не мога да я оставя сама тази нощ.
— Разбира се, че не можеш. Това е една от причините, поради които не си загубил позиции. Вземи малко супа. Ако тя се събуди, на света няма нищо по-добро от супата на майка ми за лечение на тъгата й.
— Благодаря. Сериозно — той погали с пръст бенката над горната й устна. — Дали да не ти направя вечеря утре вечер?
Рина извади съдинка и сипа супата в нея, като изви устни в усмивка.
— Защо не!
Лампите в дневната му все още светеха, когато оправи леглото си. Дали гледаше оня гигантски телевизор, зачуди се тя. Сигурно беше отстъпил леглото на приятелката си.
Надяваше се да са хапнали малко супа и да са погледали телевизия.
Никога не бе имала мъж приятел, който да се погрижи с топлота за нея, осъзна Рина. Мъжете в живота й, които не бяха от семейството, бяха учители като Джон, партньори като О’Донъл и колеги. Или просто любовници.
Беше интересно и различно, реши Рина, да имаш за приятел мъж, преди да го пуснеш в леглото си или преди да позволиш да те отведе в неговото.
Тя загаси лампата, затвори очи и се помоли сънят да изглади острите ръбове от този ден.
Беше малко преди три сутринта, когато телефонът иззвъня. Рина бързо се разбуди и включи осветлението, преди да грабне слушалката. Дори и с работа като нейната среднощните обаждания свиваха сърцето й и го качваха в гърлото. Първата мисъл винаги беше за семейството — дали някой не е катастрофирал, дали не се е случило нещо лошо с любимите й хора.
— Да, ало?
— Имам изненада за теб.
Част от съзнанието й веднага регистрира номера, изписан в прозорчето като непознат, друга част се съсредоточи върху гласа. Нисък, леко дрезгав, мъжки.
— Какво, на кой номер звъните?
— Имам голяма изненада за теб. Скоро. Когато я получиш, ще си направя чекия и ще си представям твоята уста върху кура ми.
— О, за Бога! Ако искате да събудите някого с тъпашко, безсрамно и цинично обаждане, не звънете на полицай.
Тя затвори и записа номера и часа. После изгаси лампата и отново заспа, забравяйки за странното обаждане.
17.
Беше минало много време, откакто не бе отваряла досието по случая „Джошуа Болтън“. Не знаеше защо го направи сега. Нямаше да види нищо ново. Случаят беше приключен от години и всички — следователите, медиците и лабораторията, бяха единодушни, че смъртта е настъпила вследствие на небрежност. Нещастен случай.
Нямаше причини да търси нещо. Не бе установено насилствено влизане в апартамента, травмата на главата бе причинена от падане, нямаше кражба с взлом, нито вандализъм, нямаше дори мотиви. Просто един млад мъж бе заспал, докато бе пушил в леглото.
Ала тя никога не беше го виждала да пуши.
Екипът намери пакет цигари, кибрит — всички с неговите отпечатъци. Това натежа и бе прието като сериозно доказателство. Нищо, че момичето, което спеше с него, настояваше, че жертвата не е пушила.
Тя щеше да постъпи по същия начина, съгласи се с колегите си Рина, когато отново прочете докладите. Вероятно щеше да стигне до същите изводи. И да закрие случая.
Все още четеше документите, а снимките от местопрестъплението бяха пръснати върху бюрото й, когато телефонът иззвъня.
— Отдел „Палежи“. Детектив Хейл.
— Рина? Обажда се Аманда Грийнберг. Манди. Срещнахме се снощи в един унизителен за мен момент у Бо.
— Разбира се, спомням си — тя гледаше какво бе направил пожарът на момчето, което бе познавала. И бе целувала.
— Знаете ли, просто искам да се извиня.
— Няма нужда, наистина — Рина докосна с пръсти снимката на Джош. — Но си мисля дали имате време да се срещнем? Бих искала да говоря с вас, ако нямате нищо против.
— Разбира се. Кога?
— Какво ще кажете за сега?
Тъй като денят беше хубав, Рина избра маса навън в малкото кафене на пет минути път от полицейския участък. Тъкмо се настани, когато видя Манди да тича по тротоара. Голяма квадратна чанта, преметната през рамо, се блъскаше в бедрото й при всяка крачка.
Косата й бе като експлозия от крещящо червено, а лицето — тясно и лисиче. Носеше слънчеви очила тип Джаки О38 и те необяснимо защо много й приличаха.
