това момче си го бива.
— Брей, благодаря — отвърна тя, когато брат й изчезна. — Та ние се срещаме само от няколко седмици.
— Когато всичко е наред, значи е наред — Бианка извади пиперки и ги сложи в мивката, за да ги измие.
Един квартал по надолу Бо стоеше с Гиб, Ксандър и Джак, и няколко деца. Той измери земята в задната част на „Сирико“, отбеляза си оскъдната площ за сядане, с която разполагаха през летния сезон, както и пътеката от масите до вратата.
— Бианка иска нещо повече от тераса — обясни Гиб. — Да има италианско настроение, може би теракотени плочи. Аз мисля, че с ламинирани плоскости ще бъде по-удобно, по-лесно и по-евтино, но тя държи на плочки и ако може да са големи.
— Да, една платформа от дърво може да се изработи доста лесно. Направо се пренасят тук, нарязват се. Може да им се направи някаква обработка — нещо в италиански стил, да речем мозайка или просто да изглеждат като плочки или камък. Както решите.
— Мозайка, казваш. — Гиб се замисли. — Може и да й хареса тази идея.
— Но…
— Охо! — засмя се Ксандър, като се завъртя на токове. — Подушвам зад това „но“ знака на долара.
— Но — повтори Бо, като излезе от въображаемата тераса, използвайки стъпката си като мерна единица. — Ако приемете този вариант, може да добавите още малко площ, да я покриете с керемиди и да направите нещо като лятна кухня. Имате отворена кухненска площ вътре, така че може да направим същото и тук — но по-малка, по-обикновена.
— Какво имаш предвид под „лятна кухня“?
Той погледна отново Гиб и забеляза, че е привлякъл вниманието му.
— Може да сложите още една печка тук, още един работен плот. Ще разделите двете части с решетка, може да засадите лоза, да направите пергола, да пуснете асмата нагоре и по покрива, който ще е само от летви. Ще бъде слънчево, светло, но с пъстра сянка, така че клиентите ви няма да бягат, когато е прекалено горещо и напича през деня.
Това е много по-сложно, отколкото си го представях.
— Добре, може само да разширите онова, което имате, да го покриете с нова настилка или…
— Чакай, я се върни на предишното. Пергола казваш.
Ксандър сръчка с лакът Бо и му прошепна:
— Хвана го.
— Ами, да видим — като потупа джобовете си, Бо попита: — Някой има ли нещо за писане?
Използвайки една хартиена салфетка и гърба на Джак за подложка, той нарисува съвсем грубо конструкцията.
— Господи, мама ще се влюби, като го види! Татко, не бъди стиснат!
Гиб сложи ръка върху рамото на Ксандър и се наведе по-отблизо към рисунката.
— Колко може да струва нещо такова?
— Конструкцията ли? Мога да направя оценка. Трябва първо да взема точните мерки обаче.
— Свърши ли вече? И аз искам да видя — рече Джак, като се обърна и разгледа рисунката. Сетне вдигна очи към тъста си. — Край, няма измъкване. Единственият начин да се отървеш е да го накараш да изяде салфетката, да го убиеш и да изхвърлиш тялото в залива.
— Вече помислих за това, но закъсняваме за вечеря — въздъхна Гиб. — По-добре да се върнем и да й го покажем — той потупа Бо по гърба с усмивка. — Ще видим колко време ще оживееш след оценката на Бианка.
— Той се шегува, нали? — попита Бо Ксандър, когато Гиб тръгна напред.
— Гледал ли си „Семейство Сопрано“?
— Та той дори не е италианец! — пък и му изглеждаше най-обикновен добър човек, който носи внучката си на конче към къщи.
— Не му казвай никога това. Мисля, че е забравил този дребен факт от биографията си. Но това място тук? — Ксандър спря пред пицарията. — За баща ми съществува емоционална градация — първо е майка ми, децата му, техните деца, семейството и накрая „Сирико“. Това не е просто бизнес. Той го обича. Знаеш ли, мисля, че те хареса.
— Откъде разбра?
— Ако татко не хареса някого, когото Рина е довела на вечеря в неделя, той е много по-приятелски настроен.
— И това е защото?
— Защото си казва, че между Рина и този човек няма нищо сериозно. Просто за него той не представлява никаква заплаха, без значение. Ако татко има любимец между нас, то това е тя. Между тях просто има нещо… по-особено. А, бандата на Бела вече е тук — кимна към един мерцедес последен модел, клас S, който бе спрял на улицата.
Едно тънко и височко като върбичка момиче в тийнейджърска възраст излезе първо от колата, като разлюля блестяща руса коса над раменете си и се упъти към къщата.
— Принцеса София — съобщи Ксандър. — Най-голямата дъщеря на Бела. В момента е в стадия „аз съм отегчена и красива“. Следват Вини и Магдалена, и накрая Марк. Винс е корпоративен адвокат, печели купища пари.
— Май не го харесваш много.
— Ами, всичко му е наред. Даде на Бела всичко, което тя искаше, осигури й начин на живот, за който винаги е твърдяла, че била родена. Добър баща. Луд е по децата си. Просто не е човек, с когото да седнеш да изпиеш по бира или да се напиеш. И накрая, но не на последно място — Бела.
Бо загледа как Бела излезе от колата, докато съпругът й държеше вратата отворена.
— Във вашето семейство е пълно с красиви жени.
— Съвсем вярно. Това поддържа нас, мъжете, винаги във форма. На нокти. Хей, здрасти, Бела!
Махна й с ръка, прекоси улицата, грабна сестра си в прегръдката си и я завъртя.
Нивото на шума беше по-високо от допустимото. Все едно си попаднал на парти, достигнало върховата си точка преди няколко часа и с никакви изгледи да свършва скоро, На пода се търкаляха деца от всякакви възрасти, които възрастните заобикаляха или направо прескачаха.
Рина пиеше от чашата си права до него и прекара пръсти по ръката му.
— Ще издържиш ли?
— Ще се опитам. Обсъждаха как да ме убият, но решиха да го отложат, защото стана време за вечеря.
— В нашето семейство си имаме приоритети — храната е на особена почит — подхвърли тя. — Какво направи?…
И млъкна, защото в този момент Бианка се показа и извика:
— Всички на масата!
Не беше точно паническо бягство, но беше от рода на неясно Брауново движение на електрони. Очевидно, когато Бианка Хейл кажеше нещо, всички слушаха и безпрекословно изпълняваха. Посочиха му стол между Рина и Ан, после сервираха вечеря в семеен стил, достатъчна да го изхрани цяла седмица.
Виното се лееше, както и разговорите. Никой не се засягаше, ако го прекъснеха или пренебрегнеха. Просто отново подемаше темата. Всеки имаше да каже нещо и настояваше да говори, независимо дали другите искаха да го изслушат.
Обикновените правила на масата тук не важаха. Ако говореха за политика, всички вземаха участие. Други теми бяха бизнес, храна, религия. После го взеха на прицел без каквато и да е милост към Рина.
— И тъй… — Бела го посочи с чашата си. — Докъде си стигнал с Катарина, Бо?
— Остават ми още около десетина сантиметра.
Тя му се усмихна с котешка усмивка.
— Последният, когото доведе вкъщи…
— Стига, Бела — прекъсна я предупредително Рина.
