Друго хлапе надничаше зад краката й и го гледаше с опулени като на кукумявка очи.
Рина тръгна към тях — прегръдки, целувки, сякаш не бяха се виждали половин година. Сетне вдигна малкото бухалче. И то цялото разцъфтя в усмивка. Предложиха му питие, стол. Сетне жените напуснаха бойното поле.
Ксандър се обърна към него, като спря да гледа мача по телевизора и му се усмихна с широка белозъба усмивка.
— Когато се ожените със сестра ми, ще трябва да съборите стената между двете къщи. Така ще имате място за пет шест деца.
Бо почувства как челюстта му увисва от изненада. Очакваше в стаята да избухне смях. Но напротив — цареше пълно мълчание, като се изключи коментарът на диктора по телевизора.
Сетне Ксандър се изхили гръмко и блъсна крака на баща си със своя.
— Казах ли ви, че ще бъде смешно! Изглежда сякаш е глътнал цяла глава чесън!
Гиб продължи да гледа в екрана.
— Имаш ли нещо против децата?
— Какво? Не — объркан, Бо се огледа из стаята. — Аз ли? Не, нямам нищо против децата.
— Добре тогава. Вземи моето — предложи Ксандър и за ужас на Бо сложи бебето в скута му. — Веднага се връщам.
— О, добре.
Бебето го наблюдаваше с големите си черни очи. Тъй като се страхуваше да направи каквото и да е движение, Бо обърна поглед към Гиб. Знаеше, че очите му са пълни с паника, но нищо не можеше да направи.
— Какво? Никога ли не си държал бебе?
— Не и толкова малко.
Момченцето, което седеше на пода, скочи.
— Моята майка ще си има още едно бебе. Най-добре ще бъде, ако е момче — при тези думи се обърна и погледна мрачно баща си.
— Направих каквото можах, приятел — отвърна Джак.
— Вече си имам една сестричка — обясни момчето на Бо. — Тя обича само кукли.
Хващайки се за тази сламка, Бо поклати глава със състрадание.
— Това е отвратително.
Долавяйки сходство във възгледите, момчето се покатери на облегалката на стола.
— Аз съм Антъни. На пет и половина години. Имам си жаба на име Немо, но баба не ми позволи да я доведа на вечеря.
— Момичетата са такива.
Бебето в скута му се размърда и заплака. Приличаше повече на мучене, според Бо. Той го залюля без голяма надежда.
— Можеш да го вдигнеш — намеси се Джак. — Просто трябва да поставиш ръката си под главичката му, защото вратлето му още не е здраво. После го подпри на рамото си и го потупай. Те обичат това.
Бебето продължаваше да реве и тъй като никой не дойде да го спаси — садисти такива! Бо предпазливо сложи ръката си под главичката му.
— Браво, точно така — продължи експертът по бебета. — Сега пъхни другата си ръка под дупето му. То се извива, така че трябва да внимаващ!
По гърба му потече струйка пот, предизвикана от притеснение да не обърка нещо. Защо бебетата бяха толкова малки? И ревливи? Със сигурност е можело да се измисли по-добър начин за продължаване на човешката раса.
Като задържа дъха си, Бо го вдигна, нагласи го на рамото си и го потупа, докато мученето затихна и се превърна в мъркане.
В кухнята Фран разбиваше в една купа яйца, Рина режеше зеленчуци, а Бианка зашиваше пълненото пиле. Това бе според Рина един от онези приятни моменти, изпълнени със спокойствие и интимност. Женска и семейна среда.
Задната врата беше отворена и отвън нахлуваше топлина, стаята бе изпълнена с вкусни аромати и парфюм. Цветята на Бо бяха красиво подредени във висока стилна ваза, а племенницата й бе заета да блъска с лъжица по голяма пластмасова купа. Работата и тревогите бяха останали в един друг свят, В родния си дом винаги се чувстваше дете. Това бе особено приятно усещане. А същевременно беше и жена и това я изпълваше с гордост.
— Ан ще дойде веднага след като свърши в клиниката — Бианка се изправи и затвори отворената врата. — Бела ще закъснее, както обикновено. Я да те видя! — тя сложи ръце на кръста си и огледа най- малката си дъщеря. — Изглеждаш щастлива.
— Защо да не бъда?
— Любовни искри — обади се Фран и остави купата, като се наведе над масата дотолкова, доколкото позволяваше коремът й. — Сериозно ли е и колко?
— Ще видим.
— Той е темпераментен и страстен. Какво? — сви рамене Фран и се облегна назад. — Не мога ли да изкажа мнението си? Освен това те гледа толкова предано, като кученце, така че ще си имаш един сладък и горещ като разтопена шоколадова пръчка мъж.
— Фран! — извика, смеейки се Рина. — Чуй се какви ги говориш.
— Не съм аз. Хормоните са виновни.
— Накъдето и да погледна, виждам само бременни жени. Преди няколко дни ми дойде на гости Джина, изяде четвърт кейк отпреди три дни.
— Аз пък ям маслини. Мога да изпразня цяло буре. Само отварям буркан след буркан и…
— А аз през всичките си бременности ядях картофен чипс — Бианка отхлупи тенджерата на печката. — Цели планини, всяка нощ. Четири пъти по девет месеца. Господи, колко картофи прави това? — тя заобиколи и леко потупа по бузите Рина. — Радвам се, когато си щастлива. Харесвам и Бо. Мисля, че е той.
— Мамо…
— Мисля, че е той — продължи Бианка, без да се стресне, — не само защото те кара да светиш и очите ти да пръскат искри, не само защото те гледа сякаш си най-удивителната от всички жени на света, но и защото очите на баща ти стават мънички като мъниста, когато той е наблизо. Неговият радар сигнализира опасност. „Тъй значи, това момче си мисли, че ще ми отнеме дъщерята? Ще видим тази работа!“
— И къде си мисли, че ще ме заведе? На Плутон? Та той живее в съседния двор.
— Бо прилича на баща ти — усмихна се Бианка, когато Рина се намуси. — Силен и солиден, темпераментен и сладък — добави, като намигна на Фран. — А това, момиченцето ми, е мъжът, когото си чакала досега.
Преди Рина да успее да отговори, влезе Ан заедно с Дилан на рамото.
— Извинявайте, че закъснях. За какво си шушукате?
— За гаджето на Рина.
— Хубаво момче. Дилан малко го бе притеснил и хич не му беше лесно. Но се справи като шампион — тя седна край масата, откопча блузата си и даде на бебето да суче. — Баща ти го върти и пече на шиш, разпитва го за работата му — добави и махна на Рина да се върне. — Остави ги. Водят сериозен разговор. Мама Би, мисля, че може би скоро ще направите задната тераса на ресторанта.
— Нима? — Бианка почука с лъжицата по тенджерата. — Харесва ми, когато децата ми водят полезни хора на вечеря.
В този момент Ксандър показа главата си през вратата.
— Здрасти и чао. Отиваме за малко до ресторанта.
— Вечерята е след час. Ако не сте се върнали, сядаме на масата. Петима Петко не чакат. И ще ви бия всички до безсъзнание с лъжицата.
— Слушам, мамо.
— Вземи и малката — Фран се наведе и му подаде дъщеря си.
— Тъй вярно — Ксандър нагласи племенницата си на кръста, докато тя дърдореше неразбрано. — Рина,
