— Хайде, не спирай. Продължавай.
— Добре, не исках да продължавам, защото те обичам. Но ще ти го кажа. Ето защо твоите връзки не траят дълго, ето защо не се превръщат в нещо по-голямо и дълбоко. Това е още от колежа. След горкичкия Джош. А след Люк стана още по-лошо. Той беше негодник с космически размери — добави Джина, когато Рина се изплю. — Без съмнение. Но онова, което се случи, размъти мозъка ти и те блокира. Ти нарочно, целенасочено се възпираш да не завързваш истинска връзка.
— Това не е истина! — извика, но сама не бе убедена в думите си.
Джина хвана ръката й.
— Хич даже. Нали те чух да говориш за този мъж така, както не си говорила за никого откакто бяхме деца. Виждам сериозен потенциал за връзка, а ти си готова да я съсипеш. Хей, защо не изчакаш да видиш как ще се развият нещата, преди да зачертаеш името му?
— Защото той има значение за мен — отвърна тихо Рина и Джина стисна ръката й. — Когато ме гледа, усещам, че става нещо важно. Никога преди не съм се чувствала така. Нито веднъж, с никой друг. Преди ми харесваше, че не ми се случва. Имах си всичко в моя живот — семейството, работата ми. Ако исках мъж, я виж колко мъже има наоколо. Но този има значение за мен и това стана толкова бързо и толкова сериозно, че не искам да бъда размазана когато той си отиде.
— Ти си влюбена!
— По-скоро объркана. Уплашена. Колебая се.
Джина цъфна в усмивка и се изправи на крака, за да я целуне по главата.
— Поздравявам те.
— Мисля, че го разкарах снощи, Джина.
— Спри. Изчакай. Виж. Спомни си колко бях объркана, когато нещата със Стив започнаха да стават сериозни.
Рина се усмихна.
— Беше много сладка.
— Беше ужасно — започна да разтрива раменете на приятелката си. — Имах намерение да отида в Рим, да завъртя луд роман с някой художник. Но как, по дяволите, да го направя, когато някакъв проклет пожарникар ми бе завъртял главата? И все още ми я върти, и все още се плаша. Понякога го гледам и си мисля: какво ще правя, ако нещо му се случи, ако го загубя? Ако се влюби в друга жена? Дай шанс на този мъж — тя сложи ръка върху бузата на Рина. — Дори не съм го виждала, но ти казвам да му дадеш шанс. А сега отивам да си прибера децата и да се върна обратно в цирка, който е моят живот. Обади ми се утре.
— Непременно. Джина? Ти много ми помогна.
— Значи съм свършила добра работа.
Рина спа три часа и се събуди с ужасно главоболие и неясни спомени за кошмара, който бе замъглил мозъка й. Пожар и дим, страх, ужас и тъмнина — бъркотия, смесица от елементи, които не могат да се обединят. Вероятно така беше най-добре, помисли си, като се обърна в леглото и изчака пулсът й да се успокои.
От време на време сънуваше, особено ако бе преуморена или под напрежение. Ченгетата бяха подложени на силен стрес. Виждат, докосват или миришат ужасни неща.
Но кошмарът щеше да избледнее, както винаги. Тя можеше да живее с образите, защото работата й вдъхваше увереност, че е направила и прави нещо за тях.
Рина седна, включи осветлението. Трябваше да хапне нещо, да свърши някаква работа. Това щеше да я отвлече от безсънието и тревогите на среднощния час. Беше три през нощта.
Със замаяна глава, тя слезе долу. Джина беше права, реши, като прекара пръсти по стената. Трябваше да помисли сериозно за цветовете, да избере мебели, да започне да превръща къщата в свой дом.
Нима наистина страдаше от фобия към ангажименти? — зачуди се Рина. Беше отлагала максимално купуването на къщата, макар че от години бе искала да притежава собствен дом. Сега също отлагаше да се настани трайно тук, да направи промени, които да отразяват вкуса и стила й. Да я направи свой дом.
Добре, първата стъпка беше признанието, че има малък проблем. Явно трябваше да купи проклетата боя и да започне боядисването.
Първо щеше да приключи с този случай, сетне да си вземе една седмица почивка и да направи нещо за себе си. Да боядисва и лепи тапети, да обиколи антикварните магазини и складовете за мебели. Да насади цветя.
Рина започна да рови из кухнята. Не бе истински гладна, не й се ядеше нищо. Чувстваше се мрачна. Не беше нейна вината, че е ченге и че понякога работата й не е привлекателна и приятна. Със сигурност не бе нейна вината, че не може да се справи с това.
Фобия от ангажименти, дрън-дрън, реши. Беше на ръба да се обвърже с него — за пръв път в живота си беше склонна да се обвърже с някого, а той взе, че скочи от кораба при първата по-голяма вълна.
Да го духа.
Беше единственият мъж, който бе завъртял главата й. Мечтателни зелени очи, чувствена сочна уста. Кучи син. Тя извади чесън, италиански домати и започна да ги реже, като си представяше, че реже Бо на парченца. Момичето от сънищата? Глупости, Тя не беше нито сън, нито мечта за никого и нямаше намерение да се променя според нечия представа. Беше такава, каквато бе и той или трябваше да го приеме, или да върви по дяволите.
Загря зехтин в тигана, извади червено вино.
Нямаше никаква нужда от него. Имаше прекалено много мъже наоколо, ако искаше да си хване някой. Не очакваше някакъв си очарователен, секси, забавен дърводелец да запълни празнините в живота й.
Всъщност в живота й нямаше празнини.
Сложи чесъна в горещия зехтин и подскочи при звука от почукване на външната врата. Спокойно, рече си Рина, но все пак взе пистолета, който бе оставила на плота.
— Кой е?
— Аз съм, Бо.
Като въздъхна облекчено, тя прибра пистолета в чекмеджето. И изправи раменете си, докато отключваше вратата.
Гърдите й бяха стегнати и не можеше да направи нищо, да се отпусне. Гърлото й беше пресъхнало, а в корема й имаше тежест. Всичко това беше ново и непознато усещане за нея, когато ставаше дума за мъж.
Но отвори вратата и му се усмихна разсеяно.
— Трябва ти чаша захар ли?
— Не чак толкоз много. Получи ли съобщението ми?
— О, да. Извинявай. Не се прибрах вкъщи в четири часа, сетне имах компания. После съм задрямала. Току-що ставам.
— Предположих. Завесите в спалнята ти бяха пуснати, когато се прибрах, затова реших, че сигурно спиш. После видях, че свети и се престраших. Мирише на нещо хубаво, освен ти самата.
— О, по дяволите! — хукна към печката, за да спаси чесъна от загаряне. — Точно си приготвях малко паста — добави нарязаните на ситно домати и чаша вино. Може и да не беше особено гладна, но беше доволна, че ръцете й са заети. Добави босилек, малко пипер и остави всичко да се задушава.
— Според мен готвенето ти иде отръки. Все още изглеждаш изморена.
— Благодаря — Рина чу собствения си глас, кисел като лимон. — Обичам подобни комплименти. Много ме стимулират.
— Тревожех се за теб.
— Съжалявам, такава ми е работата.
— Сигурно.
— Мисля да пия чаша вино.
— Добре — очите му не се откъсваха от нея. — Ще ми кажеш ли нещо повече за случилото се снощи?
— Незаконно проникване, палеж с много точки на възпламеняване, съобщение, отправено към
