следовател по палежите. Няма жертви — тя му подаде чаша червено вино.
— Защо се държиш така с мен? Защото си изморена, защото този негодник усложнява живота ти или защото ти е писнало от мен?
Усмивката й беше горчива като пелин.
— Избери си едно от всички.
— Добре, избирам първите две. Защо ти не ми обясниш третото?
Тя се облегна на плота.
— Направих онова, за което съм учила, което съм длъжна да правя и за което ми плащат.
Той изчака един миг и кимна.
— И?
— И какво?
— Точно това питам и аз — и какво? Кой спори за това?
Можеше да се държи поне цивилизовано, напомни си Рина.
Възпитано и като възрастна, а не да се прави на капризно дете. Извади тенджерата и я сложи в мивката, за да я напълни с вода.
— Мога да направя повече, ако си гладен.
— Добре. Рина, защо се държиш така с мен? Защото снощи застанах на пътя ти ли?
— Не трябваше да го правиш.
— Когато някой, на когото държа, е на път да извърши нещо безразсъдно или опасно, аз ще застана на пътя му.
— Аз не съм безразсъдна.
— По принцип не си, не бих си и помислил подобно нещо. Но той те вбеси и те изкара извън нерви.
— Дори не знаеш докъде се простират нервите ми — тя занесе тенджерата на печката и я сложи върху котлона. — Ти въобще не ме познаваш — и притихна, когато той сложи ръцете си върху раменете й и я обърна с лице към себе си
— Знам, че си умна. И решителна. Знам, че си много привързана към семейството си, а когато се смееш, цялото ти лице грейва. Знам, че обичаш бейзбол, знам къде обичаш да бъдеш докосвана. А също, че си падаш по лимонов пай с целувки и не пиеш кафе. Знам, че ще влезеш в огъня. Кажи ми нещо друго, което трябва да знам.
— Защо си тук, Бо?
— За да те видя, да говоря с теб. И да получа порция спагети.
Тя се отдръпна и взе чашата си с вино.
— Предположих, че след миналата нощ ще се чувстваш неудобно.
— Заради кое?
— Не бъди глупав.
— Опитвам се. Значи неудобно… с теб — той вдигна ръце.
Рина леко сви рамене и отпи.
— Да се чувствам неудобно с теб, защото… Добре, нямам много голям избор — реши той, понеже тя не каза нищо. — Защото спорих с теб дали да тръгнеш сама? Не, не е това, защото аз спечелих. Тогава, защото трябваше да стоя встрани? Не е и това, все пак не съм нито от полицията, нито от пожарната. Затрудняваш ме.
— Не ти хареса, че влязох вътре.
— В горящата сграда ли? — звукът, който издаде, приличаше на сподавен смях, — Дяволски си права. А според теб какво — би трябвало да ми хареса, когато влизаш в огъня? Това наистина е проблем, защото мисля, че никога няма да го харесам. Като добавим и факта, че ми се случи за пръв път, мисля, че се държах нормално. Нали не хукнах след теб, не те хванах и не те издърпах настрани? Което, да си призная, ми мина през ума. Като възможност. Нима да харесвам рисковете, които поемаш, е част от изискванията ти към мен?
Тя го загледа.
— Господи, аз наистина съм песимист.
— За какво говориш? Ще бъдеш ли така добра да ми преведеш твоя странен женски език, за да мога да го разбера?
— Искаш ли да бъдеш с мен, Бо?
Той разпери ръце. Беше олицетворение на един объркан, разстроен и учуден мъж.
— Нали стоя пред теб?
Рина се разсмя и поклати глава.
— Да, със сигурност си тук. Трябва да ти се извиня.
— Съгласен съм, но защо?
— Защото реших, че си страхливец. Предположих, че се оттегляш, че не искаш да ме приемеш такава, каквато съм, нито това, което правя. Защото мислех само за себе си, без да се замисля за теб. Защото ти се ядосах, макар аз всъщност да не постъпих правилно. Започвам да осъзнавам, че имам проблеми в тази област — сферата на връзките.
Тя пристъпи към него, обхвана лицето му с длани и притисна горещите си устни към неговите.
— Ето за това ти се извинявам.
— Значи ли, че се сдобряваме след първата ни кавга?
— Определено.
— Добре тогава — привлече я към себе си и я целуна. — Първата винаги е най-трудната. Хайде да говорим за нещо друго, докато ядем, което, надявам се, че ще стане скоро, защото единственото, което съм сложил в стомаха си тази вечер, е сандвич с фъстъчено масло.
Рина се обърна, за да вземе спагетите.
— Това ще бъде далеч по-вкусно.
— Не се и съмнявам.
ТРЕТА ЧАСТ
Избухване
Избухване: последният стадий от процеса на развитието на пожара.
Напред и назад, ту извит, ту прав, пламъкът на смъртта танцуваше в нощта.
21.
— Искам да знам повече за това момиче, с което се виждаш.
Бо продължаваше да кове новата беседка в градината на госпожа Малой, но спря за миг, за дай намигне.
— Госпожо Малой, не ревнувайте. Вие все още сте любовта на живота ми.
Тя изсумтя презрително и сложи чашата с прясна лимонада, която бе направила, върху резачката. Косата й си бе огненочервена, носеше модерни очила, със стъкла в кехлибарен цвят. И кухненска престилка на цветя.
— По очите ти личи, момче, че си ме сменил. Искам да знам всичко за нея.
— Красива е.
— Кажи ми нещо друго, което не мога да отгатна сама.
Той остави настрани автомата за пирони и взе лимонадата.
— Тя е умна, забавна, сладка и сериозна. Очите й са като на лъвица и има малка бенка ето точно тук —
