той показа горната си устна. — Произхожда от голямо семейство. Те имат италиански ресторант в моя квартал. Израснала е там. Хей, може би брат ви я познава. Нали брат ви беше ченге?
— Той все още е, цели двадесет и три години вече. Да не би да я е арестувал?
Бо се разсмя.
— Съмнявам се. Тя също е ченге в градската полиция на Балтимор. Отдел „Палежи“.
— Брат ми също работи там.
— Стига бе! Мислех си, че… Не знам какво съм си мислил. Те сигурно се познават. Как беше името му? Ще я питам.
— О’Донъл. Майкъл О’Донъл.
Сега вече Бо остави лимонадата и свали защитните очила, които носеше.
— Гледай ти, пуснете музиката от „Зоната на здрача“. О’Донъл е нейният партньор. Тя е Катарина Хейл.
— Катарина Хейл — госпожа Малой скръсти ръце. — Значи Катарина Хейл. Същата, с която се опитвах да те сватосам преди няколко години.
— Не, не може да бъде. Наистина ли?
— Брат ми каза, че имал нова партньорка — красавица. И аз го попитах мома ли е. Като потвърди, му рекох — познавам едно хубаво момче, дето работи по къщата ми. Помолих го да й подхвърли за възможността да излиза с едно хубаво момче. Но тя се виждала с някой друг. После се оказа, че онзи не бил чак толкова свестен, но Майк така и не й спомена повече за теб. Това е.
— Хм. Цялата история е част от онзи омагьосан кръг, в който сме се въртели с Рина. Искам да кажа, че години наред сме обикаляли един около друг, но така и не се запознахме. Виждали ли сте я някога?
— Веднъж дойде на празненството на Майк. Много хубава, възпитана, с маниери.
— Тази вече ще ходя у тях на вечеря. В дома на родителите й. Семейна вечеря.
— Трябва да вземеш цветя.
— Цветя ли?
— Един хубав букет за майка й, но не в кутия — тя клатеше назидателно пръст, докато даваше инструкции на Бо. — В кутия е прекалено официално. Един хубав букет, който ще й поднесеш, когато ти отвори вратата.
— Добре.
— Ти си добро момче — заключи госпожа Малой и го остави да работи. Прибра се в къщата, за да се обади на брат си и да изчопли повече информация за тази Катарина Хейл.
Цветя. Трябваше да намери цветя. В универсалния магазин имаше цветарница, пък и трябваше да купи някои други продукти пътьом. Спря в магазина близо до къщата на госпожа Малой и взе една количка. Мляко. Винаги пиеше големи количества мляко, приготвяше и мюсли с него. Защо не държаха кутиите с мюсли близо до щанда с млякото? Щеше да е по-удобно, нали?
Може би трябваше да вземе и две пържоли, да покани Рина и да ги изпече на скарата. С тези мисли в главата Бо сложи в количката още няколко неща и се отправи към цветарския магазин.
Застана с ръце в джобовете и заразглежда цветята на витрината. Госпожа М. беше казала весели. Онези големите, жълтите — май се казваха лилии — изглеждаха весели. Но не носеха ли лилии на погребения? Значи не бяха весели.
— По-трудно е, отколкото го мислех — промърмори той на глас, сетне се огледа леко притеснен, когато един мъж застана до него.
— И ти ли беше в кучешката колибка?
— Моля?
Мъжът го изгледа със страдалческа усмивка и кимна към цветята.
— Мислех си, че и вие сте спали в кучешката колибка. Защото аз прекарах миналата нощ там. Сега смятам да взема някакви цветя за жена ми и да й се извиня.
— О, не. Ще вечерям с родителите на приятелката ми утре вечер. Мисля, че розите са подходящи за случая с кучешката колибка.
— Мамка му. Прав сте! — мъжът отиде до щанда и повика продавачката. — Изглежда ми трябват дузина от тези рози. Червени, тъй де. Жени — рече и почеса главата си под шапката.
— Кажете ми как се казват тези цветя? Мисля, че ще взема от тях — обърна се Бо към продавачката. — Ето тези, в различни цветове и с големи глави?
— Това са гербери — беше отговорът.
— Герберите са весели, нали?
Продавачката се усмихна, докато изваждаше розите от вазата.
— Така мисля.
— Супер. Тогава ми дайте от всички цветове, когато приключите с розите. Просто ги размесете.
— Обзалагам се, че жените излизат по-скъпо от майките — рече доста скръбно мъжът.
Бо погледна отново герберите. Нима изглеждаха евтини? Бяха красиви и весели, а не евтини. Защо беше толкова сложно. Той изчака да направят букета от рози.
— Довиждане.
— Довиждане — Бо кимна разсеяно на мъжа. — Желая ви късмет — добави и се остави на милостта на продавачката. — Вижте, става дума за семейна вечеря. Семейството на приятелката ми. Подходящи ли са герберите? Достатъчна ли е една дузина? Помогнете ми.
Тя отново отиде до витрината.
— Направо са идеални.
— Чудесно тогава. Благодаря. Направо съм изтощен от това непосилно усилие.
Лесно, като да се изпикаеш, толкова лесно е да го проследя. Трябваше обаче да променя навиците си, за да държа под око съседчето и да го следя изкъсо и отблизо. Задникът му със задник, работи и в събота!
Бих могъл да го закова още тук, на паркинга. Да го изчакам да излезе и да го наръгам на няколко места тук-там.
Хей, приятел, може ли да ми отделиш една минута? Такива като него веднага дотичват като послушни кутрета. Наръгвам го с ножа в корема, докато копелето все още ми се усмихва.
Ще хвърля розите на задната седалка на колата. Кучешка къщичка, а! Фани ме за топките! Сякаш ще позволя на някоя женска да ми нарежда и командва. Мръсни курви и шибани кучки! Всички до една са такива. Трябва да им покажеш къде им е мястото. Това си е половината от забавлението!
Сега ще чакам и ще наблюдавам. Засега. Ето го на, излиза, носи няколко торби. Най-отгоре се мъдрят скапаните гербери. Вероятно е педераст. Сигурно си представя задника на някое друго гадно педи, докато чука нея.
Ще направя страхотна услуга на света, като забия ножа в корема му. Един смотаняк по-малко на този свят. Как ли ще се чувства тя, ако тъпакът, дето я чука, бъде намерен на паркинга на супермаркета?
Има и по-добри начини, по-добри дни. Не бързай!
Сега след него. Я, к’во хубаво камионче! Тва вече е чудесна мисъл. Няма ли да бъде забавно т’ва хубаво камионче да гръмне? Да изгори? Още по-забавно ще бъде, ако и той е в него. Ето нещо, върху което трябва да помисля.
Госпожа Малой има страхотен нюх, реши Бо. Бианка не само се усмихна, когато й подаде цветята на прага в неделя следобед, но и го разцелува по двете бузи. Някои от семейството вече бяха пристигнали. Ксандър, брат й, се бе разположил на един стол в дневната, с бебе в ръце. Джак, зетят — се бе изопнал на пода и играеше карти с едно от децата.
Фран, най-голямата сестра, излезе от кухнята, като разтриваше корема си с кръгови движения, както правят бременните жени.
