— Та значи последният, когото доведе, беше актьор. Решихме, че е в състояние да си помни репликите, защото главата му бе съвсем празна.
— Излизах с едно момиче някога — рече Бо. — Можеше да опише какво е носил всеки, да речем на раздаването на „Оскарите“, но не знаеше кой е настоящият президент на САЩ.
— Бела знае и двете — обади се Ксандър — тя е всестранно развита. Винс, как е ръката на майка ти?
— По-добре, много по-добре. Ще й свалят гипса другата седмица. Майка ми си счупи ръката — обясни той на Бо. — Падна от коня си.
— Съжалявам да го чуя.
— Не успяла да го спре. Тя е удивителна жена.
— Образец на съвършенството — допълни Бела с прекалено мила усмивка. — А твоята майка, Бо? Ще трябва ли Рина да се съревновава с нея? — продължи малко заядливо тя.
В стаята надвисна напрежение.
— Всъщност не се виждам често с майка си.
— Щастливка си ти, Рина. Извинете ме — Бела остави салфетката си и излезе от стаята.
Секунда по-късно Рина я последва.
— Искам да ви покажа идеята, която има Бо за ресторанта — Гиб извади салфетката от джоба си и я приглади. — Бианка, само помни, че аз съм баща на децата ти, така че да не ме изхвърлиш заради това момче само защото се предполага, че е много сръчен с чука. Подай го на другите — рече той на Фран.
Бела си бе грабнала чантата и сега излезе като фурия през задната врата, Рина я последва по петите.
— Какво ти става, по дяволите?
— Нищо не ми става. Искам да изпуша една цигара — тя извади обсипана със скъпоценни камъни табакера, взе си цигара и я запали със запалка в същия стил. — В тази къща не се пуши, не помниш ли?
— Защо се заяждаш с Бо?
— Не повече от останалите — тя вдъхна дълбоко дим и го издуха.
— Заяждаше се и ти го знаеш. Какъв е подтекстът, Бела?
— Майната му на подтекста. Какво ти пука? Ти просто ще го чукаш няколко седмици и после ще го изгониш. Както правиш обикновено.
Гневът накара Рина да бутне сестра си доста силно.
— Дори и да е истина, това си е моя работа!
— Тогава си гледай работата! Това ти се удава най-добре. Последва ме само защото ти писна вътре. В противен случай изобщо нямаше да се загрижиш за мен.
— Това са пълни глупости. Обадих ти се два пъти — оставих две съобщения.
Бела дръпна още веднъж от цигарата, пръстите й трепереха.
— Не исках да говоря с теб.
— Тогава защо си ми звънила?
— Защото тогава исках да говоря с теб — гласът й се скърши и тя се извърна. — Трябваше да говоря с някого, а теб те нямаше!
— Не мога да си бъда у дома всяка минута, за да изслушам някоя от кризите, в които изпадаш, Изабела. Да не съм от „Сестрите Рулбук“.42
— Не ми обръщай внимание — Бела се обърна, в очите й блестяха сълзи. — Моля те, не ми обръщай внимание.
Бела често плачеше. Но онези, които я познаваха, разбираха кога сълзите й са показни, кога — от яд и кога от истинска мъка. Кога се преструваше и кога сълзите й бяха искрени.
— Скъпа, какво има? — Рина прегърна сестра си през кръста, за да я заведе до пейката в дъното на патиото.
— Не знам какво да правя, Рина. Винс си има любовница.
— О, Господи! — инстинктивно я притисна по-близо до себе си. — Съжалявам. Сигурна ли си?
— Има ги от години.
— За какво говориш?
— Различни жени. От самото начало винаги е имало други жени… Той просто… Просто досега внимаваше и ги държеше далеч от мен. Беше дискретен. Преструваше се, че ме обича. А сега… сега дори не му пука. Излиза по два-три пъти в седмицата. Когато му потърсих сметка, ми каза да вървя да пазарувам и ми обърна гръб.
— Не бива да търпиш това, Бела.
— А какви са възможностите ми? — попита горчиво сестра й.
— Ако спи с други жени, ако не уважава брака ви, трябва да го напуснеш.
— И да съм първата в семейството, която ще се разведе?
— Щом те мами и ти изневерява!
— Преди ме мамеше. Когато мамиш някого, поне се опитваш да го скриеш. Сега направо парадира с връзките си, навира ги право в лицето ми. Опитах се да говоря с майка му — той я слуша. И знаеш ли какво направи тя? Просто сви рамене. Баща му бил имал любовници през цялото време, какво от туй? Голяма работа. Ти си съпругата, ти имаш всички предимства. Къщата, децата, кредитните карти, социалното положение. Останалото било просто секс.
— Но това са глупости! Говори ли с мама?
Не мога. И ти не й казвай — тя стисна ръката на сестра си и избухна отново в сълзи — тя… Господи, Рина. Чувствам се като пълна глупачка, животът ми е истински провал. Всички останали са толкова щастливи, а аз… Фран и Джак, Ксандър и Ан, а сега и ти. Инвестирах тринадесет години в този брак. Имам четири деца. А дори не го обичам.
— О, Бела!
— Всъщност никога не съм го обичала. Въобразявах си, измислих си го. Наистина го вярвах, Рина. Бях на двадесет, а той бе красив и богат. Исках да вляза в неговия свят. Не е грешно да го искаш, нали? Вярвах.
— Защо не се посъветваш с някой специалист?
Бела въздъхна и се загледа в далечината, далеч отвъд къщата, където бе израснала.
— Ходя на психотерапия от три години. Има някои тайни, които държа да запазя. Психотерапевтката казва, че имаме прогрес. Смешна работа, въобще не чувствам такова нещо.
— Бела, мила — Рина я целуна по косата. — Ти имаш семейство. Не бива да се бориш с това сама.
— Е, налага се. Фран е милата, ти си умната. И макар че Фран има по-хубави черти, аз бях красавицата. Защото работих върху това. Красотата си предложих за продан и ето какво получих.
— Ти заслужаваш повече.
— Може би да, а може би не. Не знам дали мога да се откажа от брака си. Той е добър баща, Рина. Децата го обожават. Наистина е добър баща и се грижи за семейството.
— Чуй се какво говориш! Той е гаден измамник, торба, пълна с лайна!
Със слаб смях Бела смачка цигарата и прегърна сестра си.
— Ето затова ти се обадих, когато не можех да се обадя на никой друг, Рина. Защото ти винаги ще кажеш нещо такова. Може вината да е отчасти моя, но не заслужавам съпругът ми да се търкаля в моето легло с друга жена…
— Абсолютно си права.
— Добре — тя извади кърпичка от чантата си и избърса очите си. — Ще говоря с него още веднъж — отвори пудриерата и оправи грима си. — Ще говоря и с психоаналитика си. И може би ще се посъветвам с адвокат, просто за да опипам почвата.
— Винаги можеш да говориш с мен. Дори да не ме намериш, когато се обадиш, след това ще те потърся. Обещавам.
— Знам. Господи, погледни ме на какво приличам? — тя извади червилото си. — Съжалявам за преди малко. Честно. Ще оправя нещата. Ще му се изви я. Той изглежда свястно момче.
— Добре — Рина я целуна по бузата. — Всичко ще се оправи.
