— О, да. Защо не се обадим на приятелите ни в Ню Йорк и не ги помолим да проверят това?
Стомахът й се бе свил на възел, нещо, което не бе готова да сподели дори с партньора си. Опита се да прогони усещането, като се концентрира върху всекидневната си работа. Събиране и подреждане на данни, създаване на версии, записването им, докато бъде готова да ги представи на партньора си и на капитана.
Един случай. Трябваше да мисли за това като за случай, обективно и неангажирано. Тъй като не можеше активно официално да разследва подпалването на автомобила на Бо, тя се обади на Янгър и Трипли, преди да отиде с О’Донъл при капитана.
— Вие двамата трябва да чуете какво открихме — каза им тя.
Капитан Бранд им направи знак да влязат.
— Работим върху една версия — започна партньорът й и й кимна да направи изложението.
Тя разказа всичко, като започна от пожара в „Сирико“ през онова лято, когато бе на дванадесет, до опожаряването на камиончето на Бо през миналата нощ.
— Знае се, че по-младият Пасторели е приятел с трима членове на фамилията Карбионели от Ню Джърси. Прекарал е известно време в „Райкърс“47 с Джино Борини — братовчед на Ник Карбионели. Та Карбионели, Борини и още един нехранимайко са хората, които са осигурили алибито на Пасторели за нощта, когато е бил подпален гаражът.
— Изглеждало е като младежко хулиганство — продължи тя. — Пет месеца след като са го уволнили и все едно банда хлапета са вилнели в гаража. Разбити коли, дребни кражби, малък пожар уж за прикритие. Колегите от Ню Йорк не са се задълбочили много.
— Помолихме местната полиция да свърши малко работа — добави О’Донъл. — Не е в списъка им със спешните задачи, но ще изпратят двама детективи на последния известен адрес на Джоуи.
— Има много съвпадения и сходства между подпалването на колата на Люк Чеймбърс преди години и подпалването на колата снощи — тя погледна Трипли. — Може би е използвал същото устройство в резервоара за бензин.
— Ще се заемем с това, ще проверим.
— Капитане, искам да отворим досието на Джошуа Болтън отново.
— Янгър ще се заеме с него. Друго око, неангажирано, детектив — обърна се той към Рина. — Ти разглеждаш този случай на всеки няколко години редовно. Ще поставим подслушвателно устройство на телефона ти. А също и на телефона на Гуднайт. Идете още веднъж при съпругата на Пасторели.
Смяната на Лаура Пасторели бе свършила, така че те се отправиха към адреса, на който живееше. Беше малка, спретната къщичка на тясна улица. Една стара „Тойота Камри“ стоеше на алеята. Рина забеляза магнит с лика на Св. Кристофър на таблото и висяща дрънкулка, наречена ангел на паркирането.
Когато почукаха, вратата им отвори жена на приблизително същата възраст като Лаура, но с много по- малко следи от разрушителното влияние на времето. Лицето й беше кръгло и гримирано, тъмнокестенявата коса — подредена в прическа. Носеше тъмносини панталони и бяла риза, пристегната с колан.
Пухкав оранжев померанец стоеше в краката й и джафкаше с пълно гърло.
— Спокойно, Миси, спокойно стара глупачко. Тя е голям гамен — рече жената. — Предупреждавам ви.
— Да, госпожо — Рина показа значката си. — Бихме искали да говорим с госпожа Лаура Пасторели.
— Тя е на църква. Ходи всеки ден след работа. Да не би да има неприятности в магазина?
— Не, госпожо. В коя църква ходи?
— „Свети Майкъл“, горе на Пършинг — очите й се присвиха. — Ако не става дума за магазина, то сигурно трябва да е заради оня нехранимайко мъжа й или за още по-големия — сина й.
— Знаете ли дали поддържа контакт с някой от тях?
— Дори и да е така, няма да ми каже. Аз съм нейна снаха. Патрисия Ази. Госпожа Франк Ази. Заповядайте, моля.
О’Донъл изгледа подозрително все още лаещата пухена топка и Патрисия се усмихна леко.
— Един момент. За Бога, Миси, няма ли да млъкнеш! — вдигна кучето и го отнесе. Те чуха как някаква врата се затвори, преди жената да се върне.
— Моят съпруг е влюбен в това куче-идиотче. Имаме я вече единадесет години, а тя си е все така луда. Влезте. Сигурно искате да говорите с Лаура. Тя вероятно ще приключи с покаянието си до половин час — жената въздъхна тежко и ги покани в малка, но уютна стая. — Знам, че звучи грозно, извинете ме. Но не е лесно да се живее с мъченица.
Рина огледа обстановката и се усмихна подкупващо.
— Баба ми винаги казваше, че две жени не могат да живеят в една къща, без значение колко се обичат една друга. Кухнята трябва да е само на едната.
— Лаура наистина не се меси и не пречи на никого, а и не може да си позволи отделна квартира. Ние имаме свободна стая. Децата пораснаха. Тъй като работи, настоява да плаща наем. Ще ми кажете ли за какво става дума?
— Съпругът и синът й може би имат информация по един случай, който разследваме — започна Рина. — Когато говорихме с госпожа Пасторели тази сутрин, тя ни съобщи, че не се е свързвала с никого от двамата. Ние просто проверяваме това.
— Както вече ви казах, тя няма да обели и дума, ако се види или се чуе с някой от тях. Няма да сподели и с Франк, не и след като той изгони Джоуи и заплаши да повика полиция.
Част от работата на ченгето изисква просто да се съобразяваш с настроението и ритъма на другия и да го следващ. Затова при тези думи на жената Рина се усмихна и произнесе само: „Така ли?“
— Ами да. Джоуи се появи точно преди Коледа миналата година, изневиделица и без предупреждение. Лаура изплака цяло ведро сълзи, каза, че молитвите й били чути — Патрисия завъртя очи, все едно към небесата.
— Сигурна съм, че е била щастлива да види отново сина си.
— Когато в обувката ти има камъче, по-умно е да го извадиш, преди да започнеш да куцаш.
— Вие май не се разбирате много с племенника си — подхвърли О’Донъл.
— Ще ви го кажа направо — той ме плаши. Много по-лош е от баща си, по-потаен и предполагам, по- умен.
— Заплашвал ли ви е, госпожо Ази?
— Директно не. Но мога да видя злобата в очите му. Няколко пъти лежа в затвора, предполагам, че знаете това. Лаура се опитва да го оправдае, но истината, че той просто е лош. Зъл. И изведнъж, ето ти го цъфна точно на моя праг. Никак не ни хареса това, на Франк и на мен, но не можеш да се откажеш от семейството си, нали? Никак не върви да го направиш. Така че той се появи и… Извинете, не ви предложих дори кафе.
— Няма нужда, всичко е наред — увери я Рина. — Значи Джоуи е дошъл да види майка си за празниците?
— Може би. Забелязахме, че е пълен с пари. Караше нова скъпа кола, носеше скъпи дрехи. Даде й часовник с диаманти на циферблата и диамантени обици. Нямаше да се изненадам, ако се окажеха крадени, но си замълчах. Твърдеше, че бил направил голяма сделка, че той и неговите партньори — тя произнесе думата така изразително, сякаш я постави в кавички — щели да открият клуб в Ню Йорк и да печелят купища пари. Съпругът ми го попита как ще открива клуб, как ще вземе лиценз, след като има присъди и криминално досие, и тъй нататък. Това го раздразни, но успя да запази леко подигравателно изражение на лицето си и рече, че имало и други начини. Както и да е, това не е важно — тя махна с ръка — той остана за вечеря. Каза, че бил наел апартамент в хотел и стоя около час или горе-долу толкоз, за да се хвали. Всеки път, когато Франк го попиташе нещо конкретно за бизнеса му, започваше да шикалкави, отговаряше уклончиво или се дразнеше. Двамата малко се разгорещиха и знаете ли какво направи Джоуи? Заблъска по масата, счупи чиниите ми и хвърли храната по стените. Викаше и ругаеше Франк право в лицето. Франк не е от онези, дето ще стоят кротко и не търпи подобно поведение в собствения си дом — тя кимна решително, — той има право да задава въпроси и да изразява мнението си в собствената си къща, нали така? Лаура застана на страната на Джоуи, хвана го за ръката и знаете ли какво направи той? Удари я. Удари родната си майка в лицето!
