целия проклет ресторант, така че изчаках, докато се прибрахме у нас. Да кажем, че той не го прие добре. Започна да вика по мен, нарече ме кучка, била съм го унижила, била съм глупачка и тъй нататък. Престанах да изпитвам съжаление към него и също му се развиках. Тогава той ме удари. Каза, че щял да ме научи кой е шефът и когато се опита да ме удари втори път, аз го свалих на земята, изритах го в слабините и го изгоних.
— Готов съм да те поздравя за това и да добавя, че от всичко, което ми разказа, главният претендент за анонимния подпалвач е той.
Бо не я накара да се чувства виновна, осъзна Рина. Нито глупава, нито слаба. Беше доста интересно да сподели най-гадния и унизителен случай от живота си с един мъж, който не допуска да се почувства унижена и омърсена.
Сърцето й заби по-бързо.
— Не е точно така, но има връзка. На другата сутрин рано-рано моят капитан и О’Донъл почукаха на вратата ми. Оказа се, че някой е подпалил мерцедеса на Люк, няколко часа след като го изритах през вратата. Беше направено така, че уликите да сочат мен. Не се получи. Първо — защото Джина дойде и остана цялата нощ с мен, дори все още беше вкъщи, когато колегите дойдоха. И второ — защото ми повярваха.
Можеше да види по лицето му каква любов изпитва към нея, но трябваше да довърши всичко докрай.
— Методът, който бе използвал неизвестният подпалвач, беше абсолютно еднакъв със снощния пожар. Има много големи прилики. А когато ми се обади тази сутрин, той самият загатна за това.
— Този негодник Люк може да е подпалил собствената си кола, за да ти нанесе още един удар. Може би го е направил и снощи, за да ти отмъсти.
— Възможно е, освен… Миналата нощ, когато се обади, той каза още нещо. Не включих веднага, не напълно. Всичко стана прекалено бързо и не стигна до съзнанието ми чак до тази сутрин. Той каза, че трябвало да си помисля за всички мъже, с които съм била, чак до най-първия.
— И?
— Първият мъж в живота ми беше Джош. Той изгоря в пожар много преди да срещна Люк.
— Пушейки в леглото.
— Никога не го повярвах — дори сега гласът й затрепери. — Трябваше да приема заключението, но не го вярвах. След това трима мъже, с които имах връзка, също бяха свързани със сериозни пожари. Единият от тях е мъртъв. Вече не мога да го приема за случайност. Не и сега.
Бо стана, докуцука до хладилника и извади още една кола.
— Защото вече си убедена, че Джош е бил убит.
— Да. И мисля, че е подпалил пожар напълно умишлено и нарочно, защото всеки, който ме познава, знае, че учих и работих, за да стана следовател по пожарите. Още откакто…
— Откакто беше запален вашият ресторант — довърши вместо нея Бо.
— Господи! Пасторели — стомахът й се сви на възел. — Всичко е започнало онзи ден. Всичко — тя си пое дъх. — Добре, ще проверя това отново. Впрочем, можеш ли да си вземеш малко отпуска?
— За какво?
— Бо, Джош е мъртъв. Люк се премести в Ню Йорк, но така или иначе съм приключила с него. Ти живееш в съседната къща. Той може да се опита да подпали твоята къща или теб самия.
— Или пък теб.
— Вземи си няколко седмици, иди на почивка, дай ни време да приключим с тази гадост.
— Добре. Къде искаш да отидем?
Ръцете й се свиха на юмруци върху масата.
— Аз съм фитилът. Ако аз се махна, той ще спре и ще ме чака да се върна.
— Според мен и двамата сме на прицел. Освен ако нямаш намерение да си хванеш някой друг, докато се пързалям някъде на ски. Ценя си кожата, Рина, поне онова, което е останало от нея. Но нямам намерение да бягам и да чакам да ми се обадиш, че теренът е чист. Не действам по този начин.
— Сега не е време да се правиш на мъжкар.
— Докато не ми пораснат цици, ще си остана мъж.
— Ще ме разсейваш. Като се тревожа за теб, ще се разсейвам. Ако нещо ти се случи… — тя млъкна насред изречението, защото буца заседна в гърлото й.
— Ако аз ти кажа това, ти ще ми отговориш, че можеш да се грижиш за себе си и да се пазиш, че не си нито глупава, нито безотговорна — Бо вдигна вежди, когато тя не отговори. — Защо да не прескочим онази част, в която аз ти казвам същото и двамата си подхвърляме едни и същи аргументи.
Доброто настроение се стопи и изчезна от очите му, като ги превърна в зелен лед.
— Този негодник се прицели в мен, Рина. Той хвърли във въздуха моето камионче. И ти смяташ, че ще си тръгна току-така?
— Моля те. Само за няколко дни. Три дни. Дай ми три дни, за да… — гласът й потрепери.
— Не! Не плачи! Опитваш да постигнеш целта си по непочтен начин, но няма да стане.
— Не използвам сълзите, за да постигна целите си, глупако! — тя ги избърса с опаката страна на ръката си. — Мога да те поставя насила под закрила.
— Може би.
— Виждам, че не мога да се справя — тя се отдръпна от масата, отиде до прозореца над мивката и се загледа навън.
— Мога да видя, че не можеш да се справиш с нещо.
— Не знам какво да правя — Рина притисна юмрук към гърдите си, там, където сърцето й биеше оглушително. — Не знам как да постъпя. Не знам.
— Ще измислим.
— Не, не! Ти сляп ли си, или си глупав? — попита тя, като се завъртя към него. — Мога да се справя със случая. Просто трябва да поработя. Като мозайка е и всички части са налице. Трябва да ги намеря и да ги поставя на правилните им места. Но това? Не мога… не мога да се справя с това — удари с юмрук между гърдите си. — Аз съм… аз съм…
— Астматичка? — попита Бо, докато тя се задъхваше и хъхреше.
Рина изненада и него, и себе си, като грабна една чаша за кафе и я хвърли срещу стената.
— Престани да си правиш майтапи с мен, идиот такъв! Влюбена съм в теб! Ето какво!
Бо вдигна ръка сякаш да се предпази от друга летяща чаша.
— Чакай минутка. Само минутка.
— О, по дяволите! — ръката й започна да се вдига, но той я хвана и я задържа.
— Казах, само една минутка.
— Надявам се да получиш удар, така че да се препъваш из стаята, докато нарежеш краката си върху счупените стъкла.
— Любовта се проявява под различни форми — промърмори той.
— Не обръщай всичко на шега! Не си прави майтап. Ти започна всичко. Единственото, което аз направих, бе, че един ден излязох през собствената си задна врата.
— Не си правя никакви шеги. Опитвам се да си поема въздух.
Ръката му остана върху нейната, докато седеше на стола с торбичката замразен грах върху подутото си коляно.
— Когато каза, че си влюбена в мен, В-то главно ли беше или малко? Не ме удряй! — предупреди я, когато видя, че ръката й се свива в юмрук.
— Нямам намерение да прибягвам до физическа сила — но едва се удържа. Сега се насили да се отпусне. — Ще ти бъда благодарна, ако пуснеш ръката ми.
— Добре. Тогава аз също ще ти бъда благодарен, ако не хукнеш веднага навън, така че да тръгна, куцукайки, след теб и наистина да нарежа краката си върху счупените стъкла.
Устните й се извиха.
— Е, видя ли? Ето защо това ми се случи. Ти не си сваляч, Гуднайт, но се държиш толкова приветливо и любезно, та човек лесно може да се излъже, че си сговорчив. И се настаняваш точно на мястото, което си избрал. Вероятно е необходим динамит, за да бъдеш преместен оттам. Майка ми пак излезе права. Тя винаги
