— Никой няма нужда от това.
Беше виждал хора да се сбогуват така е любими за тях същества. След толкова много сцени, жертви, разследвания не чувстваше нищо. Но толкова дълго се бе учил да чувства колкото може по-малко.
Грейс стоеше, стиснала студените си ръце една в друга, докато изнасяха тялото на Катлин. Не плачеше. Търсеше дълбоко в себе си, за да разбере, какво чувства, но не намираше. Искаше тази печал, имаше нужда от нея, но тя се бе свила някъде дълбоко в едно ъгълче на сърцето й и Грейс чувстваше само празнота. Когато Ед постави ръка на рамото й, тя не потреперя, нито помръдна. Само дълбоко си пое дъх.
— Трябва да ми зададете няколко въпроса?
— Ако си в състояние да говориш?
— Да. — Тя прочисти гърлото си. Гласът й трябваше да е по-силен. Винаги е била по-силната. — Ще направя чай.
Когато влязоха в кухнята, постави чайника на котлона, а после извади чаши и чинии.
— Кет винаги поддържа такъв ред. Просто трябва да си спомня къде мама подреждаше нещата и… — Гласът й постепенно заглъхна. Майка й. Трябваше да се обади и да съобщи на родителите си.
„Съжалявам, мамо. Съжалявам. Не бях тук. Не можах да го предотвратя.“
Не, не сега, каза си, докато слагаше пакетчетата чай. Не трябва да мисля за това сега.
— Предполагам, че не искаш захар?
— Не, благодаря. — Ед неспокойно се размърда. Искаше му се тя да седне. Движенията й бяха отмерени, но на лицето й нямаше капчица цвят. Не се бе появявал, откакто я видя наведена над тялото на сестра си.
— А за вас? Вие сте детектив Парис, нали? Партньорът на Ед?
— Наричайте ме Бен. — Хвана за облегалката един стол, за да го отмести от масата. — С две лъжички.
И той като Ед бе видял колко е бледо лицето й, но беше забелязал и решителността й да се справи с всичко това. „По-скоро е крехка, отколкото чуплива — помисли си, — като стъклена чаша, която всеки миг ще се счупи на парчета.“
Тя сервира чая и погледна към задната врата.
— Влязъл е оттук, нали?
— Така изглежда. — Бен извади пакетчето чай и го постави в чинийката. Грейс сдържаше скръбта си, а като полицай той трябваше да се възползва от това. — Съжалявам, че трябва да говорим за…
— Няма нищо. — Тя вдигна чашата си с чай и отпи една глътка. Почувства топлотата на течността, но не и вкуса й. — Наистина няма много неща, които бих могла да ви кажа. Кет си беше в офиса, когато излязох. Щеше да работи. Не съм сигурна, но май беше около шест и половина. Когато се върнахме, помислих, че си е легнала. Не беше оставила външната лампа да свети. — Подробности, помисли си Грейс, като се опитваше да потуши нов изблик на истерия. На полицията й бяха нужни подробности, както за всеки добър роман. — Когато се отправих към кухнята, забелязах, че вратата й е открехната и че лампата свети. Така че влязох. — Отново поднесе чашата с чай към устните си и внимателно изключи съзнанието си от това, което се бе случило после.
Бен не настояваше повече, защото и Ед е бил там. Всички знаеха какво се беше случило после. Затова попита:
— Виждаше ли се с някого?
— Не. — Грейс се отпусна малко. Щяха да говорят за други неща, за логични неща, а не за невъзможната сцена зад вратата на офиса. — Току-що беше преживяла тежък развод и все още не можеше да се отърси от него. Работеше и не се срещаше с хора извън работата си. Съзнанието на Кет беше завладяно от мисълта да изкара достатъчно пари, за да се яви в съда и да си върне сина.
„Кевин. Мили боже, Кевин.“ Грейс вдигна чашата си с две ръце и отново отпи.
— Съпругът й беше Джонатан Брийзуд Трети от Палм Спрингс. Богат род, стар род и отвратителен характер. — В погледа й се прокрадна жестокост, като погледна към задната врата. — Може би, може би ще откриете, че е предприел едно пътуване на Изток?
— Имате ли причини да смятате, че бившият съпруг на сестра ви може да е извършил убийството?
Тогава тя вдигна поглед към Ед.
— Не са се разделили много дружелюбно. Мамил я е с години и тя бе наела адвокат и детектив. Може да е открил това. Брийзуд е фамилия, която не би позволила да бъде опетнена с някакъв скандал.
— Знаете ли да е заплашвал сестра ви? — Бен изпи чая си, въпреки че копнееше за голяма чаша кафе.
— Сестра ми никога не ми е казвала нещо такова, но тя се страхуваше от него. Не беше се борила срещу решението да й отнемат Кевин поради опасния темперамент на съпруга си и заради силата и властта на семейството му. Каза ми, че е пребил един от градинарите им така, че му се е наложило да постъпи в болница, само заради някаква грешка с един розов храст.
— Грейс — Ед постави ръката си върху нейната, — забелязала ли си някой да се навърта наоколо? Идвал ли е някой до вратата ви, да ви предлага нещо, да изказва загриженост?
— Не. Освен разносвача, който ми донесе сандъка, но той беше безобиден. Бях сама с него в къщата повече от двадесет минути.
— Как е името на компанията?
— Не знам… — Тя разтри с палеца и показалеца носа си. Винаги много лесно си спомняше подробностите, но сега сякаш се движеше в мъгла. — „Бързо и лесно“. А името на момчето беше, мм, Джимбо. Да, Джимбо. Имаше закачена карта на джоба си. Звучеше като Оклахома.
— Сестра ви е била учителка? — подхвърли Бен.
— Точно така.
— Да е имала проблеми с колегите си?
— Повечето от тях са монахини. Човек трудно се кара с монахини.
— Да, вярно. А какво ще кажете за учениците?
— Нищо не ми е споменавала. Всъщност тя никога не разказваше нищо. — При тази мисъл стомахът й отново се сви. — Първата нощ, когато пристигнах, си поговорихме. Пийнахме малко повече вино. Тогава ми разказа за Джонатан. Но оттогава се затвори в себе си, както и през по-голямата част от живота ни заедно. Мога да ви кажа, че Катлин не си създаваше врагове, но нямаше и приятели, близки приятели. През последните години животът й беше нейното семейство. Твърде малко време е минало, откакто се е върнала във Вашингтон, за да успее да си създаде нови връзки, да срещне някой, който би поискал… който би направил това с нея. Бил е Джонатан или някой непознат.
Бен замълча за момент. Който и да беше нощният посетител, не бе дошъл, за да открадне, а за да я изнасили. Винаги чувстваше кога е било опит за кражба и кога е било заради изнасилване. Всички останали стаи, освен кабинета, бяха непокътнати. А в цялата къща се долавяше мирис на жестокост.
— Грейс. — Ед току-що беше стигнал до същото заключение като Бен, но беше направил още една крачка. Който и да е бил човекът, промъкнал се в къщата, той беше дошъл или заради жената, която беше хванал, или заради тази, която седеше до него. — Има ли някой, който да ти има зъб? — Когато Грейс го погледна с празен поглед, продължи: — Има ли някой, с когото скоро си имала връзка и който би искал да те нарани?
— Не. Не съм имала време да навляза толкова дълбоко в някоя връзка. — Но въпросът беше достатъчно сериозен, за да предизвика паниката й. Дали тя е била причината? Тя ли е причината? — Идвам от една обиколка. Не познавам човек, който би направил това. Не и сред моите познати.
Бен направи следващата стъпка.
— Кой знае къде си?
— Издателят ми, редакторът ми, всеки, който би искал да го узнае. Обиколих повече от дванадесет градчета. Ако някой е искал да се добере до мен, можел е да го направи и преди това хиляди пъти — в хотелските стаи, в метрото, в собствения ми апартамент. Катлин е тази, която е мъртва. Аз дори не си бях вкъщи. — Спря за момент, за да се успокои. — Нея са я изнасилили. — Поклати глава, преди Ед да успее да отвърне. — Не. Не. Не искам да съсредоточавам вниманието си върху това точно сега. Не и сега.
Стана. Намери бутилка коняк в шкафа до прозореца. Взе тумбеста чаша и я напълни до средата.
— Има ли още въпроси?
