си. Но като повечето от забраните, които сама си поставяше и тази беше нарушена. Запали си цигара и сипа вино и на себе си. После взе стол и седна до Катлин.
— Кет, разкажи ми. Няма да те оставя на мира, докато не ми кажеш.
И щеше да го направи. Катлин го знаеше още преди да реши да я извика да дойде. Може би точно затова се бе решила.
— Не исках да се разделяме.
Грейс малко виновно изпусна дима от цигарата си, защото точно това си бе помислила. И то неведнъж.
— Ти обичаш Джонатан и Кевин. Те бяха твои и ти искаше да ги задържиш при себе си.
— Вероятно това обяснява всичко. — Катлин отпи една голяма глътка вино, Грейс отново беше права. Наистина виното беше много добро. Трудно й беше да си то признае, дори й бе омразно, но тя наистина имаше нужда да поговори с някого. И много й се искаше този някой да е Грейс, защото независимо от различията между тях, тя без съмнение щеше да бъде на нейна страна. — Стигнахме до един момент, когато трябваше да се съглася да се разделим. — Все още не можеше да преглътне думата „развод“. — Джонатан… се отнасяше много зле с мен.
— Какво искаш да кажеш? — В тихия и дрезгав глас се долавяха гневни нотки. — Биеше ли те? — Беше се надигнала от стола, готова да скочи за следващия полет за крайбрежието.
— Има много други начини да оскърбиш човека — притеснено каза Катлин. — Той ме унижаваше. В живота му имаше други жени, много жени. О, той беше много дискретен. Съмнявам се, че и брокерът му е знаел нещо, но той винаги се стараеше аз да разбера просто за да ми натрие носа.
— Съжалявам. — Грейс отново седна. Знаеше, че Катлин би предпочела удар в челюстта пред изневярата. Когато помисли повече, трябваше да си признае, че това бе едно от нещата, по които с Грейс не се различаваха.
— Ти никога не си го харесвала.
— Не. Съжалявам. — Грейс изтръска пепелта от цигарата си в капачката на буркана.
— Мисля, че сега това няма значение. Във всеки случай, когато се съгласих да се разделим, Джонатан ясно ми даде да разбера, че той ще е този, който ще диктува правилата. Той щеше да подаде молбата, а причините щяха да бъдат по взаимно съгласие. Осем години от живота ми бяха загубени и никой не беше виновен за това.
— Кет, знаеш, че не е трябвало да приемаш условията му. Ако той е бил нелоялният, трябвало е да потърсиш помощ.
— А как щях да го докажа? — Този път в гласа й се долавяха горчивина и остри нотки. Беше чакала твърде дълго, за да даде воля на чувствата си. — Ти не можеш да си представиш. Там е друг свят, Грейс. Джонатан Брийзуд Трети е недосегаем. За бога, та той е адвокат, партньор в семейната фирма, която може да представлява Дявола срещу Бога. Всемогъщ и всесилен. Дори и да се знаеше нещо или поне да се подозираше, никой не би ми помогнал. Те бяха приятели с жената на Джонатан, госпожа Джонатан Брийзуд III. Такава беше моята самоличност в продължение на осем години. Но най-трудно ми беше да загубя Кевин. Никой от тях нямаше да пледира за Катлин Маккейб. Това беше моя грешка. Бях се отдала на съществуването си като госпожа Брийзуд. Исках да бъда идеалната съпруга, идеалната домакиня, идеалната майка. Станах досадна. И когато той достатъчно се отегчи, поиска да се отърве от мен.
— По дяволите, Катлин, винаги ли трябва да бъдеш най-строгият си съдник? — Грейс смачка цигарата си и посегна към виното. — Негова е вината, за бога, не твоя. Ти си му дала точно това, което е искал. Отказа се от кариерата си, от семейството си, от дома си и изпълни живота си само с неговото присъствие. И сега отново се готвиш да се предадеш и да оставиш Кевин на този мръсник.
— Не, няма да се откажа от Кевин.
— Но ти ми каза…
— Не съм спорила с Джонатан. Не е възможно. Страхувах се от това, което може да направи.
Грейс много внимателно остави чашата си с вино на масата.
— Страхувала си се от това, което е можел да ти направи, или от това, което е можел да направи на Кевин?
— Не, не се страхувах за Кевин — бързо отговори тя. — Какъвто и да е бил Джонатан, какъвто и да е сега, никога няма да нарани Кевин. Той наистина го обожава. И макар да беше лош съпруг, беше чудесен баща.
— Добре. — Грейс се въздържа от забележки. — Значи си се страхувала от това, което може да ти направи. Физически ли?
— Джонатан рядко изпускаше нервите си. Винаги си налагаше самоконтрол, защото беше много жесток. Веднъж, когато Кевин беше още бебе, аз му донесох едно малко коте. — Катлин много внимателно подбираше думите си — знаеше, че Грейс винаги може да събере парчетата, за да построи цялата история. — Те си играеха и котето одраска Кевин, Джонатан така се вбеси, когато видя белезите върху лицето на Кевин, че изхвърли котето през балкона. От третия етаж.
— Винаги съм казвала, че е опасен — промърмори Грейс й отпи още една глътка.
— По едно време имахме помощник на градинаря. Човекът беше изкопал по грешка един от розовите храсти. Беше просто недоразумение. Не говореше много добре английски. Джонатан го заведе на мястото и започна да се кара. И така жестоко удари този човек, че се наложи той да влезе в болница.
— Господи!
— Разбира се, Джонатан плати сметката.
— Разбира се — саркастично се съгласи Грейс.
— Освен това му плати да не казва нищо на пресата. Беше само заради един розов храст. Не знам какво би направил, ако се опитам да заведа Кевин на друго място.
— Кет, скъпа, но ти си негова майка. Имаш права. Сигурна съм, че във Вашингтон има отлични адвокати. Ще отидем при някой и ще разберем какво можем да направим.
— Аз вече наех един. — Почувства, че устата й е пресъхнала и отпи от виното. То й помагаше думите да се леят по-свободно. — Освен това наех един детектив. Знам, че няма да е лесно. Вече ми казаха, че ще са необходими доста време и пари… Но това е някакъв шанс.
— Гордея се с теб. — Грейс стисна ръцете на сестра си в своите. Слънцето вече почти беше залязло и стаята се бе изпълнила със сенки. Очите на Грейс, сиви като светлината в този час на деня, горяха. — Скъпа, можем да изненадаме Джонатан Брийзуд Трети, когато се изправи срещу Маккейб. Аз имам някои връзки по крайбрежието.
— Не! Аз трябва да съм доста предпазлива и да не шумя много. Никой не трябва да знае. Даже мама и татко. Иначе просто нямам шанс.
За момент Грейс си помисли за Брийзуд. Стари фамилии и с дълги пипала.
— Добре, вероятно така е най-добре. Но аз все пак мога да ти помогна. Адвокатите и детективите струват пари. А аз имам повече, отколкото ми трябват.
Очите на Катлин отново се напълниха със сълзи. Този път успя по-бързо да ги преглътне. Добре знаеше, че Грейс има пари и не искаше да се чувства обидена от факта, че сама си ги е спечелила. Но се чувстваше — о-о, господи! — наистина се чувстваше засегната.
— Аз трябва сама да се справя.
— Сега не е време за гордост. Не можеш да си позволиш да започнеш тази битка с учителската си заплата. Това, че си постъпила като идиот и си позволила на Джонатан да те изрита без пукнат грош, не е основателна причина да не приемеш пари от мен.
— Аз не исках да взема нищо от Джонатан. Напуснах нашия брак точно с това, с което бях влязла в него. Три хиляди долара.
— Няма да се впускаме в приказки за правата на жените, но ти си придобила нещо по време на осемгодишния си брак. — Грейс беше феминистка, ако потрябваше и когато й се наложеше. — Но работата не е в това. Аз съм твоя сестра и искам да ти помогна.
— Не и с пари. Може да ти се стори прекалена гордост, но аз искам да се справя сама. Работя и нощем.
— Какво… продаваш шоколадов крем? Гледаш деца? Проституираш?
От седмици Катлин не беше се смяла така. Наля още вино и в двете чаши.
