— Позна.
— Продаваш крем? — Грейс помисли за момент. — Още ли има от тези малки купички с капаците?
— Нямам представа. Не продавам шоколадов крем… — Отпи една голяма глътка. — Проституирам.
Когато тя стана да запали лампата, Грейс посегна към чашата си. Катлин рядко се шегуваше, затова не беше сигурна дали да се засмее или не. Реши да продължи:
— Мислех, че не се интересуваш от секс.
— Не за себе си. Поне не точно сега. Изкарвам по долар на минута при седем минутен разговор по телефона и десет долара за повикване, ако е постоянен клиент. А повечето от моите са постоянни. Имам средно по двадесет обаждания на вечер три пъти в седмицата и около двадесет и пет за уикенда. Изкарвам грубо около деветстотин долара на седмица.
— Господи. — Първата й мисъл беше, че сестра й има неподозирана енергия, а втората — че всичко е огромна шега, с която искаха да я накарат да не си пъха носа в чуждите работи.
На ярката луминесцентна светлина Грейс се взря в сестра си. Нищо в очите на Катлин не показваше, че се шегува, но тя видя добре познатия й поглед на задоволство. Беше го виждала, когато Катлин бе на дванадесет години и бе продала дванадесет купички повече от сестра си на благотворителния прием.
— Господи — отново каза тя и си запали нова цигара.
— Не ми чети лекции за морала, Грейс.
— Не, няма. — Грейс поднесе виното към устните си и трудно преглътна една глътка. Не беше много сигурна дали гледаше на казаното като на нещо неморално, или не. — Сериозно ли говориш?
— Абсолютно.
Разбира се, Катлин винаги беше сериозна. Двадесет на вечер, помисли си отново тя, но после отхвърли появилите се образи настрана.
— Без да ти чета морал, но всичко това е неразумно. Господи, Катлин, знаеш ли какви мръсници и маниаци има навън? Дори и аз го знам и вече шест месеца не съм имала други, освен бизнес срещи. И съвсем не става въпрос за това, че можеш да забременееш. Просто е глупаво, Катлин. Глупаво и опасно. И трябва веднага да спреш, иначе…
— Ще кажеш на мама? — подсказа й Катлин.
— Това съвсем не е шега. — Грейс се почувства неловко, защото се канеше да каже точно това. — Ако не за себе си, помисли за Кевин. Ако Джонатан усети, няма да имаш никакъв шанс да си го върнеш обратно.
— Точно за Кевин мисля. Той е единственото нещо, което ме вълнува сега. Изпий си виното, Грейс, и ме изслушай. Ти винаги си имала склонност да скалъпваш цялата история, преди да си изслушала всичките факти.
— Достатъчно е да знам, че сестра ми работи през нощта като „call girl“3, и то с учудваща издръжливост.
— Точно това е. Като „call girl“4. Аз продавам гласа си, а не тялото си, Грейс.
— След няколко чаши вино мозъкът ми явно се е замъглил. Защо не се опиташ да бъдеш по-ясна, Катлин?
— Работя за „Фентъси Инкорпорейтид“5. Това е само една от специализираните телефонни услуги.
— Телефонни услуги? — повтори Грейс, като издуха дима от цигарата си. Този път и двете й вежди бяха вдигнати. — Да не би да говориш за секс по телефона?
— Да, говоря за секс по телефона й това е нещото, което най-много съм правила тази година.
— Година? — Грейс трябваше да преглътне този факт. — Моите съболезнования, но в момента съм много развълнувана. Искаш да кажеш, че правиш това, което рекламират на задната корица на списанията за мъже?
— Откога си започнала да четеш списания за мъже?
— Просто изследователски интерес. И казваш, че изкарваш почти по хиляда долара на седмица само като говориш на мъжете по телефона?
— Да.
На Грейс й трябваше малко време, за да смели това. През целия си живот не помнеше Катлин да е направила едно нередно нещо. Дори бе чакала сватбата, за да спи с Джонатан. Знаеше го, защото я беше питала. Беше питала и двамата. Сега бе поразена. Не само от това колко необичайно беше подобно занимание за Катлин, но и от друго — всичко беше идиотски забавно.
— Сестра Мери Франсис казваше, че имаш най-хубавия тембър на гласа в осмите класове. Чудя се какво ли би казала бедната стара жена, ако научеше, че най-добрата й ученичка е телефонна курва.
— Не бих казала, че държа много на този термин, Грейс.
— Е, хайде, вземи за извинение. Беше хубав пръстен. — Тя свали един от пръстените си и го пусна в чашата й с вино. — Съжалявам. Добре, кажи ми как става всичко.
Трябваше да се досети предварително, че Грейс ще види само леката страна на всичко това. С нея рядко някой можеше да се почувства неловко. Мускулите по раменете на Катлин се отпуснаха и тя отново отпи от виното.
— Мъжете се обаждат в офиса на „Фентъси“ и ако не им е за пръв път, могат да помолят за определена жена. Ако са нови, обикновено ги питат за предпочитанията им, за да им предложат някоя подходяща.
— Какви предпочитания?
Катлин знаеше, че Грейс обича да разпитва. Трите чаши изпито вино й помогнаха да не се притесни.
— Някои мъже предпочитат повечето време те да приказват за това, какво биха направили на жената и какво правят със себе си. Други обичат жената да приказва, просто да им разказва, нали знаеш? Искат да опише себе си, с какво е облечена, стаята. Някои от тях искат да говорят за „С“ и „М“6 или за робия. Аз не вземам подобни обаждания.
Грейс се опитваше да приеме всичко това сериозно:
— Ти говориш направо за секса.
За пръв път от месеци Катлин се почувства приятно отпусната.
— Точно така. И съм много добра. Много съм популярна.
— Поздравления.
— Както и да е. Когато мъжът се обади, оставя телефонния си номер и номера на кредитната си карта. Служителят в офиса проверява дали тя е валидна и тогава се свързва с една от нас. Ако се съглася да приема обаждането, аз му позвънявам от телефонния апарат, инсталиран тук от „Фентъси“, който е свързан директно с офиса и тяхната сметка.
— Разбира се. И после?
— После си говорим.
— После говориш ти — промърмори Грейс. — Ето защо имаш допълнителен телефон.
— Винаги си забелязвала дребните неща. — Катлин със задоволство разбираше, че е на път да се напие. Хубаво беше да чувства бученето в главата си, падането на товара от плещите си и да вижда сестра си срещу себе си на масата.
— Кет, а какво може да спре тези момчета да не открият телефона и адреса ти? Някой от тях може да реши, че вече не иска само да си говори.
Тя поклати глава, докато внимателно изваждаше пръстена от чашата си.
— Картотеката на работодателите ни от „Фентъси“ е строго поверителна. На мъжете, които ни търсят, по никакъв начин и при никакви обстоятелства не им се дават нашите телефони. Освен това повечето от нас използват чужди имена. Моето е Дезире.7
— Дезире — повтори Грейс с известно уважение.
— Аз съм метър и шестдесет, блондинка и имам тяло, на което не можеш да устоиш.
— По дяволите! — Въпреки че виното й понасяше, Грейс се отпускаше, защото не беше яла нищо от сутринта, освен едно шоколадче „Милки уей“ на летището. Мисълта, че Катлин има второ аз й се виждаше не само правдоподобна, но и много логична. — Приеми отново моите поздравления. Но, Кет, представи си, че някой от служителите на „Фентъси“ би искал по-тесни взаимоотношения между работодател и работник?
