— Знаеш ли, можеш да ми бъдеш нещо като консултант експерт? Кой би могъл по-добре от един детектив по убийствата да разбира от полицейско разследване?
Консултант. Объркан от собствените си мисли, той се опита да изключи съзнанието си от гледката на краката й.
— Добре. — Пое си дълбоко дъх и се засмя. — Караш направо в целта, нали, мис Маккейб?
— Викай ми Грейс. Аз съм настойчива, но няма да се цупя дълго, ако кажеш не.
Докато я гледаше, си мислеше дали има жив мъж, който би казал не на тези очи. Партньорът му Бен отново би казал, че е сукалче.
— Ще имам някой и друг час по някое време.
— Благодаря. Какво ще кажеш да вечеряме заедно утре? Дотогава Кет вече ще иска да се отърве за малко от мен. Бихме могли да си поговорим за убийствата. Аз черпя.
— Ще ми бъде приятно. — Стана. Чувстваше се така, сякаш неочаквано му се беше наложило дълго бързо препускане. — Вече трябва да се връщам към работата си.
— Дай да ти надпиша книгата. — Огледа се за писалка и откри една при поставката до телефона. — Не знам името ти.
— Казвам се Ед. Ед Джаксън.
— Приятно ми е, Ед. — Набързо надраска нещо на титулната страница и после несъзнателно пусна писалката в джоба си. — Ще се видим утре към седем?
— Добре.
Мъжът забеляза, че тя има лунички. Половин дузина от тях грееха на нослето й. Беше стройна и много крехка. Взе си книгата.
— Благодаря за автографа.
Грейс го изпрати до задната врата. Мирише много хубаво, помисли си тя, на чисто и сапун. После потри ръце и се качи горе, за да се залови за работа с Максуела.
Работи през целия ден, пропусна обяда в полза на една захарна пръчица, която намери в джоба на палтото си. Всеки път, когато напускаше създавания от нея въображаем свят, и се озоваваше в света наоколо, чуваше чукането и рязането с трион от съседната къща. Беше поставила портативния си компютър до прозореца. Харесваше й да поглежда към съседната къща и да си представя какво става вътре в нея.
Веднъж забеляза, че една кола спря пред входната врата. От нея излезе висок мъж с тъмна коса и се отправи нагоре по пътеката. Влезе в къщата, без да почука. Грейс го наблюдава известно време, но после отново бе погълната от интригата в книгата. Следващия път, когато си направи труда да погледне, бяха минали повече от два часа и колата вече я нямаше.
Изправи гърба си, взе последната цигара от пакета и препрочете последните няколко страници.
— Добра работа, Максуел — заяви тя. После натисна няколко клавиша и приключи работата си за деня. Мисълта й се отправи към сестра й и стана да оправи леглото си.
Сандъкът й още стоеше по средата на стаята: Носачът наистина се съгласи да го качи на горния етаж. Ако беше го насърчила поне малко, той беше готов и да разопакова нещата й вместо нея. Погледна към сандъка, помисли малко и реши да се занимае по-късно с хаоса в него. Вместо това слезе на долния етаж, откри по радиото класацията „Топ форти“ и изпълни цялата къща с последните хитове.
Катлин я завари в дневната, изтегнала се на дивана със списание и чаша вино. Едва успя да потисне надигащото се в нея чувство на яд. Беше прекарала тежък ден, опитвайки се да налее нещо в мозъците на сто и тридесет тийнейджъри. Родителската среща не беше дала никакъв резултат, а колата й бе започнала да издава странни звуци по пътя за вкъщи. А сестра й си лежеше, имаше време на разположение и пари в банката.
Без да оставя пакета с хранителните продукти, тя прекоси стаята и изключи радиото. Грейс вдигна поглед от списанието и се усмихна.
— Привет. Не съм чула кога си влязла.
— Не се учудвам. Радиото гърмеше по цялата улица.
— Съжалявам. — Грейс си спомни, че не трябва да пуска списанието на пода, а да го остави на масичката. — Имала си тежък ден?
— Някои от нас имат такива дни. — Обърна се и се отправи към кухнята.
Грейс спусна краката си на пода. Поседя за миг, като стисна главата си с ръце. Пое дълбоко въздух няколко пъти и се изправи. Последва сестра си в кухнята.
— Избързах малко и пооправих салатата от снощи. Все още най-доброто нещо, което мога да готвя, е салата.
— Чудесно. — Катлин вече беше включила тавата за печене на месо.
— Искаш ли малко вино?
— Не. Тази вечер съм на работа.
— На телефона?
— Точно така. На телефона.
Пльосна месото в тавата.
— Кет, просто питах. Не те осъждам. — Като не получи отговор, Грейс се протегна за виното и напълни чашата си догоре. — Между другото мина ми през ума, че бих могла да използвам това, което правиш, като някаква гледна точка в книгата си.
— Не си се променила, нали? — Катлин се завъртя към нея, очите й гневно искряха. — За теб няма нищо лично.
— За бога, Кет, не съм имала предвид, че ще използвам името ти, нито даже положението, в което се намираш, а само идеята, това е всичко. Беше просто едно хрумване.
— Всичко се превръща в зърно за мелницата, за твоята мелница. Може би ще искаш да използваш и развода ми, когато си достатъчно вътре в нещата.
— Никога не съм те използвала — тихо каза Грейс.
— Ти използваш всички — приятелите си, любовниците си, семейството си. О-о, ти външно симпатизираш на болките им, на проблемите им, но вътре в себе си всичко си отбелязваш. Мислиш си как би могла да го използваш в новата си книга.
Грейс отвори уста да отрече всичко това, да протестира, но я затвори и въздъхна. Истината, независимо колко непривлекателна е тя, трябва да бъде погледната в очите.
— Не, предполагам, че не. Съжалявам.
— Забрави. — Гласът на Катлин бе станал отново спокоен. — Не искам да се карам с теб.
— Нито пък аз. — Направи усилие да продължи с повесел глас. — Мислех си, че може да взема една кола под наем, докато съм тук, и да пообиколя малко из града. Освен това, ако имам кола, бих могла да пазарувам вместо теб и да ти спестя малко време.
— Чудесно. — Катлин изключи тавата за печене. Беше наклонила тялото си така, че Грейс да не забележи треперенето на ръката й. — Площад „Херц“ е по пътя за училище. Мога да те оставя там сутринта.
— Добре. — „А сега какво“, мислеше си Грейс, докато отпиваше от виното си. — О-о, днес се запознах с мъжа, който живее в съседната къща.
— Не се съмнявам. — Гласът й отново беше стегнат. Беше изненадана, че сестра й още не бе успяла да се сприятели с всички съседи. — Чудесен е, нали? — Катлин постави тенджера с вода на печката. — Бърза си, няма що.
Грейс бавно отпи още една глътка, после внимателно остави чашата на масата.
— Мисля да поизляза да се разходя.
— Извинявай. — Катлин се беше облегнала на печката със затворени очи. — Не исках да те обидя. Не исках да ти се сопвам.
— Няма нищо. — Тя не прощаваше така лесно, но имаше само една сестра. — Защо не седнеш малко? Уморена си.
— Не, не мога. Довечера съм на телефона. Искам да приготвя вечерята, преди телефонът да е започнал да звъни.
— Аз ще я довърша. Можеш да ми казваш какво да правя. — Тя хвана сестра си за ръка и я заведе до
