— Искаш да кажеш, че е готов да се сбие с някой, с някое друго дете например?
— Искам да кажа, че ще се ориентира към по-слаб, към такъв, когото мисли за по-слаб от себе си. И ще се почувства по-добре, ако това е човек, когото познава.
— Значи трябва да проверим рапортите за телесни наранявания през последните дни.
— И болниците. Не мисля, че би го задоволило едно малко сбиване.
— Започна да мислиш като Тес — усмихна му се Бен. — Затова те обичам. Сигурно е тя — каза той, когато телефонът иззвъня. — Казах й да ми се обади, като се прибере вкъщи.
— Кажи й да взема калций.
Ед отново пое папката. Но тонът на Бен го накара да я остави.
— Кога? Имаш ли адреса? Ти и Ренок ще пазите тук, а ние ще го приберем. Слушай, Лоуенщайн, пет пари не давам кой… Кой? Господи Исусе Христе! — Бен прокара ръка по лицето си и се опита да помисли; — Иди при съдията Мейтер. Той е републиканец. Не, не се шегувам. Искам заповедта за обиск да е в ръцете ми след един час или ще отидем без нея.
Бен затвори. Ако се наложеше да рискуват, можеше и да стане така, все едно че са пили голяма глътка студена вода. Затова му трябваше една бърза голяма водка.
— Идентифицирали са скицата. Едно момче от болницата в Джорджтаун е познало в нея съученика си, който се е опита да го удуши. Учи в „Сент Джеймс“. Капитанът е пратил при него човек да запише показанията му.
— Имаме ли името му?
— Според показанията на момчето това е Джерълд Хайдън. Живее в средата на квадрата очертан от Билингс.
— Тогава да тръгваме.
— За този ще трябва да вървим по каналния ред, партньоре.
— Майната му на каналния ред.
Бен не си направи труда да му каже, че винаги Ед е бил този, който е настоявал да спазват правилата.
— Момчето е син на Чарлтън Хайдън, изборът на народа.
Ед се втренчи в него за няколко дълги секунди.
— Ще се кача при Грейс.
Бен едва кимна, когато телефонът отново иззвъня.
— Парис.
— Бен, извинявай, че ви прекъсвам.
— Виж, докторе, не мога сега дълго да държа телефонната линия.
— Ще бъда кратка. Мисля, че е важно.
Бен погледна към часовника си и прецени, че на Лоуенщайн й трябват още петдесет и седем минути, преди да се обади.
— Казвай.
— Винаги съм се придържала много стриктно към; съблюдаването на лекарската тайна. — Точно това сега й тежеше на душата. — Днес говорих с една жена, с една позната. Тя е много загрижена за сина си. Вчера той е участвал в едно много сериозно сбиване в училище. Почти е удушил другото момче. Бен, голяма част от това, което тя ми разказа, се свързва с профила на вашия сериен убиец.
— Счупил е играчката на някой друг — изрече Бен. — Кажи ми името, докторе. — В последвалото мълчание той си я представи как седи на бюрото си и се бори, за да пристъпи лекарската клетва. — Добре, ще го направим по друг начин. Кажи ми името Джерълд Хайдън познато ли ти е?
— О-о, господи!
— Тес, слушай, имам нужда от едно твое официално обаждане. Ние вече работим по въпроса за заповедта за обиск. Едно твое позвъняване може да ускори нещата.
— Бен, аз се съгласих да взема това момче за свой пациент.
Няма нужда да я ругая, помисли си той. Тя не може да бъде друга.
— Тогава можеш да решиш, че е в негов интерес по най-бързия начин да попадне в ръцете ни. И то жив. Обади се на Харис, Тес. Кажи му това, което каза на мен.
— Бъди внимателен. Сега той е много по-опасен.
— Вие двамата с малкото ме чакайте. Луд съм по вас.
Бен тъкмо затваряше телефона, когато Ед и Грейс влязоха в стаята.
— Ед ми каза, че вече знаете кой е.
— Да. Готова ли си да се оттеглиш от заниманието си на телефонна метреса?
— Повече от готова. Кога ще го хванете?
— Чакаме заповедта за обиск. Малко си пребледняла, Грейс. Искаш ли едно бренди?
— Не, благодаря.
— Говорих с Тес. — Бен извади цигара и си запали. Предложи и на Грейс. — Вашингтон е малък град. Днес е говорила с майката на Джерълд Хайдън. Дамата смята, че синът й има нужда от психиатър.
— Колко странно! — Грейс издуха дима от цигарата си. — Мислех си, че когато го открием, ще е нещо като кулминация. Вместо това — едно телефонно обаждане и лист хартия.
— Работата на полицията е свързана повече с писане по хартия — каза Ед.
— Да. — Опита да се усмихне. — И аз имам същия проблем с моята работа. Искам да го видя. — Отново смукна от цигарата си. — Все още искам да го видя, Ед.
— Защо не почакаш, докато вържем свободните краища? — Той докосна бузата й, а тя се обърна към него и го погледна. — Ти направи това, което трябваше, Грейс. Вече направи всичко за Катлин.
— Веднъж да свърши и мога да повикам родителите си и… Джонатан. Мисля, че ще мога.
На Лоуенщайн й бяха необходими по-малко от четиридесет минути, за да вземе заповедта. Шляпна я в ръката на Бен.
— Кръвта на Хайдън беше в справката в болницата на Джорджтаун. Съответства. Можеш да го хванеш. Ще наблюдаваме къщата, докато се обадите.
— Стой тук. — Ед сложи ръце на раменете на Грейс.
— Никъде няма да ходя. Слушай, знам, че светът има нужда от герои, но мисля, че аз имам нужда повече от теб. Така че бъди добро ченге, Джаксън, и се пази. — Хвана го отпред за ризата и го наведе, за да го целуне. — Ще те чакам.
— Грижи се за тази дама, Ренок — каза Бен, когато затваряха вратата. — Няма да ми е приятно да видя как Ед ще те срита.
Грейс дълбоко въздъхна и се обърна към новите си пазачи:
— Някой иска ли кафе?
Клер чу позвъняването на външната врата и почти изруга от раздразнение. Ако не тръгнеха до пет минути, щяха да закъснеят. След като позвъни на прислугата, тя приглади косата и сама отиде да отвори вратата.
— Детективи Джаксън и Парис. — Полицейските значки, които видя Клер, я изпълниха с тревога. — Искаме да поговорим с Джерълд Хайдън.
— Джерълд? — С години тя се беше учила да се усмихва и сега устните й автоматично се изкривиха в усмивка. — За какво става въпрос? — Момчето на Литгоу, помисли си тя. Родителите му сигурно ще поискат обезщетение.
— Имаме заповед за обиск, мадам. — Бен й я подаде. — Джерълд Хайдън се издирва за разпит във връзка с убийствата на Катлин Брийзуд и Мери Грайс и за опита за изнасилване на Мери Бет Морисън.
— Не! — Тя беше силна жена. Никога в живота си не беше припадала. И сега заби здраво нокти в дланите си, докато погледът й се проясни. — Това е някаква грешка.
— Ще се бавиш ли още, Клер? Трябва да тръгнем всеки момент. — Хайдън се показа на вратата. Дружелюбният израз на лицето му леко се промени, когато видя полицейските им карти. — Някакъв проблем ли има?
— Става дума за Джерълд. — Клер отново заби нокти в дланите си. — Те искат да приберат Джерълд.
