си дясната ръка — продължи той, като сложи длан на тила на жена си, — друго с да си жертвено агне. Татко ръмжи и се вайка, задето семейството се е разпръснало.
— И Кейн ще отнесе най-много — добави Серина.
— Да — съгласи се Алън с усмивка. — Горко му, задето закъснява. — Той извърна поглед към Джени — тъмни, дълбоки очи, бавна, сериозна усмивка. — Познаваме се… — Поколеба се за секунда, докато претърсваше в паметта си списъка от имена и физиономии. — Дженвиев Грандо.
Леко изненадана, Джени му се усмихна.
— Беше много кратка среща в навалицата на едно благотворително мероприятие преди около две години, сенаторе.
— Алън — поправи я той. — Значи вие сте художничката на Грант. — Той погледна шурея си и изразът му се смекчи от усмивката в очите му. — Длъжен съм да кажа, че превъзхождате дори описанието на Грант. Да отидем ли да се присъединим към големия Макгрегър, преди да почне да реве?
— Дай на мен. — Джъстин пое бебето от Серина с опитно движение. — Мак ще го умилостиви.
— Какво описание? — промърмори Джени на Грант, докато вървяха по широкия коридор.
Тя видя прокрадващата се усмивка, преди той да обгърне с ръка раменете й.
— После ще ти обясня.
Джени веднага разбра защо Шелби бе назовала стаята тронна зала. Целият под беше покрит с ален килим. Дърворезбата бе изящна и пищна, по стените висяха чудни картини в богато украсени рамки. Носеше се лек мирис на восък, макар да нямаше горящи свещи. Лампи светеха в добавка към слабите лъчи на залязващото слънце, които се процеждаха през многокрилните прозорци.
Тя от пръв поглед забеляза, че мебелите са старинни, всичките масивни и идеални за огромната стая. Дървени трупи лежаха в грамадната камина, предвидени за вечерното захлаждане.
Обаче залата, великолепна с уникалния си стил, бе нищо в сравнение с мъжа, който приемаше гостите от своя готически стол с висока облегалка. Едър, с гъста, пламтяща червена коса, той наблюдаваше шествието с присвити, остри сини очи на широкото си лице.
На Джени й заприлича на генерал или крал — може би и двете, отпреди няколко века, когато владетелят е повеждал народа си на бой. Огромна ръка потупваше дървената облегалка на трона, а другата държеше полупълна чаша. Изглеждаше достатъчно свиреп да заповядва екзекуции когато му хрумне. Пръстите й я засърбяха за молив и скицник.
— Е — прогърмя той с глас, който превърна сричката в обвинение.
Шелби първа отиде при него, доста храбро, според Джени, и го целуна звучно по устата.
— Здрасти, дядо.
Той се изчерви от удоволствието, което му носеше това звание.
— Значи реши все пак да ми отделиш минутка от времето си.
— Чувствах се длъжна първо да отдам почит на най-новия Макгрегър.
Сякаш по знак, Джъстин се завтече да настани Мак в свивката на ръката на Дениъл. Джени видя как страшният гигант се превърна в мекица.
— Ето го момчето-о — затананика той, подавайки чашата си на Шелби, и погъделичка бебето под брадичката. Когато внукът му хвана дебелия му пръст, той се наду като петел. — Силен е като бик. — Ухили се на цялата дружина, след което се съсредоточи върху Грант — Та ти взе, че дойде, Кембъл. Сега виждаш — продължи Дениъл, като залюля бебето, — защо Макгрегърови никога няма да бъдат победени. От сой сме.
— Добра кръв — продума Серина и взе Мак от ръцете на дядо му.
— Налейте едно питие на Кембъл — нареди той. — Така, къде е художничката? — Очите му обиколиха стаята, спряха се на Джени и останаха там. Стори й се, че съгледа в тях изненада, набързо прикрита, а след това усмивка, която упорито дърпаше нагоре крайчетата на устата му.
— Дениъл Макгрегър — рече Грант тържествено. — Дженвиев Грандо.
Лицето на Дениъл се озари. Той се изправи в целия си внушителен ръст и й подаде ръка.
— Добре дошла.
Ръката й бе стисната, после погълната от неговата. Тя придоби усещане за сила, доброта и упорство.
— Имате разкошен дом, господин Макгрегър — каза Джени, като го гледаше откровено. — Отива ви.
Той се разсмя гръмогласно и прозорците едва не се разтрепериха.
— А да. Три ваши картини висят в западното крило. — Дениъл хвърли бегъл поглед към Грант. — Изглеждате добре за годините си, госпожице.
Джени го погледна недоумяващо. Грант се задави с уискито си.
— Благодаря — рече тя.
— Налейте едно питие на художничката — разпореди се Дениъл и й посочи стола до себе си. — Кажи сега, защо си губиш времето с такъв като Кембъл.
— Джени ми се пада братовчедка — осведоми го Джъстин и седна на дивана при сина си. — От страната на френските аристократи.
— Братовчедка ли? — Погледът на Дениъл се изостри и лицето му придоби израз на лукаво задоволство. — А да, ние обичаме да запазваме хубавите неща вътре в семейството. Грандо — добро име. Имаш вид на кралица и отчасти на чародейка.
— Това беше предназначено като комплимент — поясни Серина и й подаде кристална чаша с вермут.
— Казвали са ми го. — Джени погледна Грант над ръба на чашата си. — Един от прадядовците ми имал… Познанство с циганка, което довело до близнаци.
— Джени също така има пират в родословното си дърво — додаде Джъстин. Дениъл кимна одобрително.
— Силна кръв. Кембълови имат нужда от всичката помощ, която може да им се окаже.
— Внимавай, Макгрегър — предупреди Шелби, а Грант го стрелна със страшен поглед.
Подводните течения тук можеха да объркат новодошлия, ала Джени улови посоката на разговора. Дениъл се опитва да стъкми годеж, помисли тя и с мъка потисна смеха си. Мрачният, раздразнен поглед на Грант още повече я затрудни да се сдържи. Играта беше увлекателна.
— Предците ми по линията Грандо могат да бъдат проследени до любима наложница на Филип Четвърти Хубавия. — Тя забеляза възхитения и изпълнен с уважение поглед на Шелби. За секунди помежду им се бе зародила симпатия.
Макар да се забавляваше от сигналите и намеците, прехвърчащи из стаята, Алън твърде добре си спомняше самия себе си в положението, в което Грант сега „се забавляваше.“
— Защо ли се бави Кейн? — подметна той с пълното съзнание, че така ще отклони вниманието на баща си.
— Ха! — Дениъл изгълта половината от питието си. — Момчето с прекалено заето със закона, за да се сети за майка си.
Джени повдигна вежди. Серина подви крака под себе си на дивана.
— Майка ми още е в болницата — обясни тя, а по лицето й се прокрадна усмивка. — Несъмнено ще бъде съкрушена, ако пристигне преди Кейн.
— Тя се тревожи за децата си — рече Дениъл. — Казвам й, че те си имат свой собствен живот, но майката си е майка.
Серина извърна очи към тавана и измърмори нещо неясно в чашата си. Ала това бе достатъчно, за да поруменее лицето на големия Макгрегър. Преди да успее да отвърне, звукът на чукалото проехтя между стените на къщата.
— Аз ще отворя — обади се Алън. Искаше да предупреди Кейн за разположението на духа на баща им.
От солидарност към Кейн. Грант се обърна към Дениъл в опит да разведри настроението му.
— Джени е във възторг от къщата. Надява се да й разрешиш да я нарисува.
Дениъл тутакси живна. Прилично на реакцията му към Мак, той се изду.
— Смятам, че бихме могли да уредим нещо, което да устройва и двама ни.
