Картина от Грандо на замъка на Макгрегър. Той добре знаеше паричната стойност на такава творба и още по-голямата й ценност за гордостта му. Наследство за внуците му.
— Ще поговорим — заяви той с решително кимване. Точно тогава последните Макгрегърови влязоха в стаята. — Ха!
Джени съгледа висок, строен мъж с вид на интелигентен хищник. Всички Макгрегърови ли бяха такива превъзходни представители на човешката раса? Кейн притежаваше мощ, каквато тя бе усетила у Алън и Серина. Понеже не беше напълно еднаква с тази на Дениъл, Джени се запита за майка им. Каква жена ли бе тя?
После вниманието й се насочи към жената, която влезе заедно с Кейн. Сестрата на Джъстин. Джени го забеляза да поглежда към нея леко намръщено. И разбираше защо. Напрежението, което Кейн и Даяна бяха внесли със себе си в стаята, бе осезаемо.
— Забавихме се в Бостън — поясни Кейн непринудено, без да обръща внимание на гневната физиономия на баща си, и отиде да види племенника си. Леко суровите черти на лицето му се смекчиха и той вдигна очи към сестра си. — Браво, Рина.
— Можеше да се обадиш, че ще закъснееш — смъмри го Дениъл. — За да не се безпокои майка ти.
Кейн обходи с поглед стаята, установи отсъствието на майка си и вдигна иронично вежди.
— Разбира се.
— Аз бях виновна — рече Даяна с нисък глас. — Една среща продължи по-дълго.
— Нали помниш Грант — вметна Серина с надеждата да заглади положението.
— Да, разбира се. — Даяна се потруди за една усмивка, която не се отрази в големите й тъмни очи.
— И гостенката на Грант — продължи Серина, като съжаляваше, че не може да остане насаме с Даяна да няколко минути. — Оказа се, че тя е твоя братовчедка. Дженвиев Грандо.
Даяна се скова мигновено. Когато се извърна към Джени, лицето й беше хладно и безизразно.
— Братовчедка ли? — попита Кейн любопитно и застана до жена си.
— Да — потвърди Джени високо, изпълнена с желание да облекчи нещо, без тя самата да разбира какво точно. — Срещали сме се веднъж — продължи Джени усмихната. — Като деца. На един рожден ден, струва ми се. Семейството ми гостуваше в Бостън.
— Помня — пророни Даяна.
Макар че се опита, Джени не успя да си припомни нищо от онова детско тържество, с което да е могла да предизвика студения, недружелюбен поглед на Даяна сега. Реакцията й бе инстинктивна. Брадичката й се вдигна леко, веждите й се извиха нагоре. Като си придаде царствен вид, тя отпи от вермута.
— Както отбеляза Шелби, светът е малък.
Кейн забеляза изражението на Даяна и въпреки че то го изнервяше, спокойно положи ръка върху рамото й.
— Добре дошла, братовчедке — поздрави той Джени и я дари с изключително чаровна усмивка. После се обърна към Грант и усмивката стана палава.
— Страшно ми се иска да си поговорим с теб… За жаби.
Грант отвърна със светкавична усмивка.
— Когато пожелаеш.
Преди Джени дори да почне да разбира всичко това или смеха, който последва, дребничка, мургава жена влезе в стаята. Ето я и другата половина от ръководството. Джени го почувства веднага. Жената стана център на вниманието. Тя притежаваше огромната сила и сериозната привлекателност, които бе предала на големия си син. Държеше се със забележително достойнство, макар прическата й да бе леко разрошена, а костюмът й — поизмачкан.
— Толкова се радвам, че можахте да дойдете — рече тя на Джени, след като ги представиха една на друга. Ръцете й бяха малки, но здрави и, както Джени забеляза, хладни. — Съжалявам, че не бях тук, когато сте пристигнали. Аз… Задържах се в болницата.
Загубила е пациент. Без да знае как го разбра, Джени бе сигурна. Тя спонтанно покри стиснатите им ръце със свободната си длан.
— Имате чудесно семейство, госпожо Макгрегър. Прекрасен внук.
Жената въздъхна една доловимо.
— Благодаря ви. — Ана отиде да целуне съпруга си по бузата. — Да вечеряме — каза тя, когато той поглади косата й. — Сигурно сте прималели от глад.
Списъкът на действащите лица бе завършен. Джени се изправи и хвана Грант за ръка. Очертаваше се много интересен уикенд.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Беше късно, когато Джени се излегна в голямата вана, пълна с гореща, благоуханна вода. Макгрегърови, от Дениъл до Мак, не си лягаха рано. Харесваше ги — буйния им нрав, ярките различия помежду им, тяхното очевидно и неразривно единство.
С изключение на Даяна, бяха я накарали да се чувства добре дошла в семейството им.
Като се замисли за нея, Джени се намръщи и насапуниса крака си. Вероятно Даяна Блейд Макгрегър бе сдържана по характер. Не беше нужна проницателност, за да се забележи напрежението между Кейн и съпругата му, и от него Даяна се затваряше още повече. Ала Джени усещаше, че има нещо лично в отношението на Даяна към нея.
Остави ме на мира. Сигналът бе ясен като бял ден и Джени се бе подчинила. Не всеки беше дружелюбен по природа. Не всеки бе длъжен да я хареса от пръв поглед. И все пак, тормозеше я това, че Даяна не бе нито дружелюбна, нито точно враждебна, а просто студена.
Джени се отърси от неприятните мисли. Дръпна старинната верижка на запушалката, за да източи водата. На следващия ден щеше да прекара известно време с новите си братовчеди и да направи колкото може повече скици на дома им. Биха могли да се разходят двамата с Грант край скалите или да поплуват в басейна, който се намираше в края на един от дългите, заплетени коридори.
Не беше виждала Грант така отпуснат от толкова дълго време. Странно, макар да си оставаше отдалечения, арогантен мъж, в когото се бе влюбила против волята си, той се чувстваше удобно сред многобройните, шумни Макгрегърови. Тази вечер тя научи още нещо ново за него — Грант харесваше хората, обичаше да бъде с тях, да общува… Стига да се спазваха неговите условия.
Джени бе доловила края на един негов разговор с Алън след вечеря. Беше на политическа теми и явно беше задълбочен, което я изненада. Още повече обаче се удиви, щом го видя да клатушка бебето на Серина на коляното си, докато разискваше с Кейн спорен процес, разтърсващ Бостънските съдилища. Сетне бе впримчил Шелби в разгорещена битка относно значението за обществото на следобедните сапунени сериали.
Джени поклати глава, докато попиваше влагата от тялото си с кърпата. Защо един мъж с толкова разностранни интереси и който така леко общуваше с хората пъдеше залутали се туристи? Пълна загадка.
Тя облече къс копринен халат. Да, Грант беше загадка, но да го знаеш и да го приемеш бяха отделни неща. Колкото повече научаваше за него и колкото по често зърваше истинската му натура, толкова повече копнееше да разкрие.
Търпение, само още малко търпение, повтаряше си Джени на влизане в спалнята. Стаята беше грамадна, тапетите — старинни и изискани. Красивото легло бе застлано с тъмнорозов сатен. Срещу него имаше дървена тоалетка с изящни купидончета. Цялата спалня притежаваше очарованието на осемнадесети век, до изящните гоблени, които сигурно бяха изделия на Ани.
Приятно уморена, Джени седна на табуретката пред трикрилото огледало на тоалетката и започна да реше косата си.
Когато Грант отвори вратата помисли, че тя изглежда като фея — донякъде невинна девойка, донякъде изкусителка. Погледът й срещна неговия в огледалото и тя се усмихна при последния замах с четката.
— Да не си сбъркал завоя?
— Не. — Той затвори вратата след себе си и прещракна резето.
— Сигурен ли си? — повдигна вежда Джени, като потупваше длан с четката си. — Мислех, че твоята
