— Предполагам, че е така. Стори ми се, че Джени я разстрои.
— На Даяна й е било тежко като дете. — Кейн пъхна ръце в джобовете и се замисли. — Още свиква. Извинявай.
— Не е нужно да се извиняваш на мен. А Джени умее да се грижи за себе си.
— Ще потърся Даяна. — Той се стегна и тръсна глава по посока на стълбището към кулата усмихнат.
— На Джъстин пак му върви, както обикновено. Върви да поиграеш, ако ти стиска.
Даяна мина покрай едната страна на къщата и влезе в предната градина, когато забеляза Джени. Първата й реакция беше просто да се обърне с гръб, но Джени вдигна глава и погледите им се срещнаха. Даяна неохотно тръгна през тревата към Джени. За разлика от Шелби, не седна.
— Добро утро.
Джени отвърна на хладния й поглед.
— Добро утро. Тези рози са прелестни, нали?
— Да. Няма да издържат още дълго. — Даяна прибра ръце в дълбоките джобове на нефритено-зелените се панталони. — Ще рисуваш къщата.
— Така смятам. — Тя спонтанно вдигна скицника към братовчедка си. — Какво мислиш?
Даяна разгледа рисунката и видя всичко, което я бе впечатлило в постройката — силата, вълшебното излъчване, приказния чар. Тя достигна до душата й. Накара я да се чувства неудобно. Скицата образуваше някаква връзка между нея и Джени, която Даяна искаше да избегне.
— Много си талантлива — промърмори тя. — Леля Аделайд постоянно те превъзнасяше.
Джени се разсмя въпреки желанието си.
— Леля Аделайд не може да различи Рубенс от Рембранд. Само така си мисли. — Тя прехапа език. Напомни си, че Аделайд бе отгледала Даяна. Нямаше право да я очерня пред някой, който вероятно я обичаше. — Виждала ли си я наскоро?
— Не — каза Даяна остро и й върна скицника. Подразнена. Джени засенчи очи с ръка и се вгледа в Даяна. Небрежно отгърна страница и, както бе сторила с Шелби, започна да я рисува.
— Явно не ме харесваш.
— Не те познавам — отвърна Даяна хладно.
— Вярно. И това прави поведението ти още по-объркващо. Мислех, че ще приличаш повече на Джъстин.
Ядосана, понеже просто изречените думи я опариха. Даяна се вторачи в Джени.
— С Джъстин сме различни, защото сме водили различен начин на живот. — Тя се извърна и направи няколко големи крачки. После се спря. Защо се държеше като темерут? Изправи рамене и се обърна към Джени. — Ще се извиня, че бях груба, понеже Джъстин много държи на теб.
— О, много благодаря — отговори Джени сухо, макар че взе да й съчувства за борбата, която се четеше в очите й — Защо не ми кажеш защо изобщо сметна за нужно да бъдеш груба?
— Просто се чувствам неловко покрай всички Грандо в рода.
— Доста тесногръди възгледи за един адвокат — подхвърли Джени. — И за жена, която ме е виждала само веднъж преди, когато сме били на колко — осем, десет години?
— Ти така лесно си намери място сред останалите. — Думите се отрониха от устните на Даяна, преди тя да помисли. — Аделайд трябва да ми е казала поне десет пъти да те наблюдавам и да се уча от теб как да се държа.
— Аделайд винаги е била ограничена и самомнителна жена — отвърна Джени.
Даяна я изгледа втренчено. Да, тя го знаеше сега, ала не бе предполагала, че някой от онази част на рода също може да мисли така.
— Ти познаваше всички други деца — продължи Даяна, макар да почваше да се чувства глупаво. — А косата ти беше вързана с панделка, която подхождаше на роклята ти. Фин, ментовозелен муселин. Аз дори не знаех какво е муселин.
Джени се изправи, защото съчувствието й нарасна. Тя не протегна ръка към нея — жестът още не би бил приет.
— А пък аз бях чула, че си команчи. През цялото време се надявах да изиграеш боен танц. Бях ужасно разочарована, когато не го направи.
Даяна отново се втренчи в нея. Усети как в очите й напираха сълзи — нещо, което се случваше твърде често напоследък. Но ненадейно се засмя.
— Жалко, че не знаех да танцувам. Нито бих имала смелостта да сторя. Леля Аделайд щеше да припадне. — Тя се поколеба, след това протегна ръка. — Радвам се, че се срещаме пак… Братовчедке.
Джени пое ръката й, после целуна Даяна по бузата.
— Може би ако ни дадеш възможност, ще откриеш, че някои от рода Грандо са почти толкова нормални, колкото Макгрегърови.
Даяна се усмихна. Усещането за семейна близост винаги я трогваше мъничко.
— Да, може би.
Когато усмивката й изчезна, Джени проследи погледа й и видя Кейн сред розите. Напрежението се върна незабавно, ала не беше заради нея.
— Трябва ми нов ъгъл за скиците — рече тя непринудено.
Кейн изчака Джени да се отдалечи, преди да отиде при жена си.
— Рано стана — погледна я изпитателно той. — Изглеждаш уморена, Даяна.
— Нищо ми няма — отвърна тя бързо. — Спри да се притесняваш за мен. — Даяна се извърна.
Изнервен, Кейн грабна ръката й.
— По дяволите, измъчваш се заради това дело и не си даваш почивка…
— Ще престанеш ли? — кресна тя. — Знам какво правя.
— Може би — изрече той бавно. — Работата е там, че досега не си се занимавала с убийство, извършено по особено жесток начин, а обвинението има шаблонни доводи.
— Колко жалко, че нямаш особена вяра в способностите ми.
— Не е това. — Кейн я разтърси. — Знаеш, че не е така. Изобщо не става въпрос за това.
Гласът му ставаше все по-ядосан, докато очите му търсеха по лицето й тайните, които Даяна криеше от него.
— Мислех, че двамата можем да стигнем по-далеч, обаче ти ме отблъскваш. Искам да разбера какъв е проблемът, Даяна. Искам да знам какво ти става!
— Бременна съм! — извика тя, после затисна устата си с ръце.
Стъписан, той пусна ръцете й.
— Бременна ли? — Вълната на учудване бе надмогната от вълна на радост, толкова силна и упояваща, че за миг Кейн не можеше да помръдне. — Даяна.
Когато понечи да я докосне, тя се отдръпна и радостта бе покосена от мъка. Той пъхна ръце в джобовете си.
— Кога разбра?
Даяна преглътна и се помъчи да скрие трепета в гласа си.
— Преди две седмици.
Този път Кейн се извърна и впери поглед в розовите храсти, без да ги вижда.
— Две седмици — повтори. — И не сметна за необходимо да ми кажеш?
— Не знаех какво да правя — отвърна тя сподавено. — Не бяхме го планирали — още не — и помислих, че има някаква грешка, но… — Даяна замлъкна и го погледна безпомощно.
— Ходила ли си на лекар?
— Да, разбира се.
— Разбира се. — Той се изсмя сухо. — В кой месец си?
Тя нервно навлажни устни.
— Наближавам третия.
Почти в третия. Вече два месеца детето им растеше, а Кейн не знаеше.
— Правила ли си някакви планове?
