Планове ли, помисли Даяна панически. Какви планове можеше да прави?
— Не знам! — Тя закри лицето си с ръце. Това не беше в неин стил. Къде бяха самоконтролът й, желязната й логика? — Каква майка бих могла да бъда аз? — Даяна изричаше мислите си на глас. — Не знам нищо за децата — че аз едва имах възможност да бъда дете.
Болката го проряза дълбоко.
— Даяна, нима не искаш това бебе?
Да не го иска? Какво искаше да каже, да не го иска? То вече съществуваше, тя почти го виждаше в ръцете си. И примираше от страх.
— То е част от нас — отвърна рязко. — Как бих могла да не искам част от нас? То е твоето дете. Аз нося детето ти в себе си и вече толкова го обичам, че се ужасявам.
— О, Даяна… — Той докосна нежно лицето й. — Оставила си да минат две седмици, когато можехме да се ужасяваме заедно.
Тялото й се разтърси от дълбока въздишка. Кейн, уплашен? Та той от нищо не се боеше.
— Теб страх ли те е?
— Да. — Кейн целуна една сълза на бузата й. — Да, страх ме е. Малко преди Мак да се роди, Джъстин сподели с мен и с Алън какво изпитва, като става баща. — Той се усмихна, вдигна ръцете й и притисна устни към дланите й. — Сега знам.
— Бях толкова объркана. — Тя стисна пръстите му. — Исках да ти кажа, обаче не бях сигурна как ще се чувстваш. Стана така неочаквано. Още дори не сме довършили къщата и си помислих… Не бях сигурна как ще се чувстваш.
Той сложи ръцете им върху корема й.
— Обичам те — прошепна. — Обичам ви и двамата.
— Кейн… — Устните му заглушиха името. — Имам да науча толкова много за седем месеца.
— Ние имаме да научим много за седем месеца — поправи я Кейн. — Да се качим горе. — Зарови лице в косата й и вдъхна аромата й. — Бременните жени трябва да лежат. — Той вдигна глава и се усмихна. — Често.
— С бъдещите татковци — добави Даяна и се засмя, когато той я грабна на ръце. Всичко щеше да бъде наред. И тя щеше да има едно чудесно семейство.
Джени видя как се скриха в къщата. Какъвто и да е бил проблемът, явно бе решен.
— Слава Богу.
Изненадана, Джени се извърна и съгледа Серина и Джъстин зад себе си. Серина носеше бебето на гърдите си, пристегнато с ремъци. Джени любопитно надникна да види Мак, който спеше дълбоко, сгушен в майка си.
— Серина не успя да се присламчи до Даяна и най-нахално да изкопчи проблема от нея — забеляза Джъстин.
— Аз не нахалнича — отвърна жена му и се усмихна. — Чак толкова. Ти рисуваш къщата. Може ли да погледна?
Докато Серина разгледаше скицата, Джъстин хвана ръката на Джени.
— Как си?
Тя разбра какво имаше предвид. За последен път го бе видяла на погребението на Анджела. Посещението му бе кратко, ненатрапчиво и означаваше много за нея. За малкото време, през което се бяха познавали, той бе станал важна част от семейството й.
— По-добре — отвърна Джени. — Наистина. Трябваше да се отдалеча за малко от роднините и от тяхната тиха, постоянна загриженост. Това помогна. — Тя помисли за Грант и се усмихна. — Много неща ми помогнаха.
— Ти си влюбена в него — забеляза той.
— Сега кой любопитства най-нахално? — обади се Серина.
— Просто отбелязах. Съвсем друго е. Той прави ли те щастлива? — попита Джъстин и подръпна косата на жена си. — Ето това вече беше нахалство.
Джени се засмя и прибра молива зад ухото си.
— Да, той ме прави щастлива — и нещастна. Това е задължително, нали?
— О, да. — Серина облегна глава на рамото на мъжа си. В този миг зърна Грант да излиза от предната врата. — Джени — сложи тя ръка върху нейната. — Ако много се бави, както доста мъже — добави, поглеждайки Джъстин, — ще ти дам назаем една паричка. — Серина се засмя на недоумяващия поглед на Джени — Питай ме някой път.
Тя хвана Джъстин под ръка и му предложи да отидат да проверят дали има някой в басейна. Те се оттеглиха. Джени видя Джъстин да подшушва нещо, което накара Серина да се разсмее сладко.
Семейство, помисли тя. Колко хубаво, че се бе натъкнала на семейство по този начин. Нейно семейство и на Грант. Връзката можеше да го доближи към нея. Щастлива, Джени побягна през тревата да го посрещне.
Полетя в обятията му без дъх и той я хвана.
— Какво става?
— Обичам те! — отвърна Джени, смеейки се. — Има ли нещо друго?
Ръцете му се затегнаха около нея.
— Не.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Животът на Джени винаги бе препълнен с хора, всякакви хора с всякакви съдби. Ала тя никога не бе срещала подобни на клана Макгрегър. Преди края на уикенда имаше чувството, че ги е познавала цял живот. Дениъл бе шумен, буен и опърничав. И така омекваше, станеше ли дума за семейството му, че имаше опасност да се разтопи. Останалите го обожаваха достатъчно, за да го оставят да си мисли, че дърпа конците.
Ана беше топла и тиха като летен дъжд. И. както Джени разбираше интуитивно, достатъчно силна, за да запази семейството си сплотено в каквато и да е беда. По най-лекия и нежен начин тя въртеше мъжа си на пръст. А той, при всичкото си викане и хъхрене, го знаеше.
Джени реши, че от второто поколение, Серина и Кейн си приличаха най много. Подвижни, прями, емоционални, те имаха нрава на баща си. Алън, от друга страна, като че ли бе наследил сериозния, спокоен характер на Ана. Но Джени подозираше, че под него се криеха огромна сила и темперамент, който можеше да бъде много зъл, ако беше пуснат на воля. С Шелби Кембъл бяха идеални един за друг.
Макгрегърови си бяха избрали противоположни по характер партньори — Джъстин, със спокойствието и тайните на комарджия, Даяна, сдържана и чувствителна, Шелби, освободена и даровита. Те бяха пъстра група със заинтригуващи подводни течения и въртопчета.
На Джени не й бе трудно да ги убеди да й позират за семеен портрет.
Въпреки че се съгласиха бързо и единодушно, съвсем друго беше да ги разположи. Джени искаше да се настанят в тронната зала, някои прави, а някои седнали. Последва дълго обсъждане на това, кой какво точно щеше да прави.
— Аз ще държа бебето — обяви Дениъл и присви очи да не би някой да се осмели да оспори позицията му. — Догодина можеш да нарисуваш още един портрет — обърна се той към Джени, — и тогава ще държа две. — Той се усмихна на Даяна и премести поглед към Шелби. — Или три.
— Да сложим татко да седне на трона… На стола си — предложи Алън и се усмихна. — По-изразително от това не може да бъде.
— Точно така. — Очите на Джени заиграха. — Ана, вие седнете до него. Може да държите ръкоделието си, ще изглежда толкова естествено.
— Жените да седнат в краката на мъжете си — обади се Кейн. — Това е естествено.
Мъжете потвърдиха единогласно, жените възнегодуваха.
— Тук може би ще поредуваме, за естетичен ефект — извиси Джени глас над препирнята. С организацията и авторитета на сержант пред новобранци тя започна да ги подрежда по свой вкус.
— Алън тук… — Хвана го под ръка и го заведе между столовете на родителите му. — И Шелби. — Тя
