стая е по-надолу по коридора.
— Макгрегърови бяха забравили да сложат нещо там. — За минута той остана, където си беше, доволен само да я гледа.
— Така ли? Какво?
— Теб. — Грант се приближи до нея и взе четката от ръката й. С очи ни нейните в огледалото, той започни да разресва косата й. — Толкова е мека — промълви. Всичко в теб е прекалено меко, за да може да му се устои.
Грант винаги умееше да разгорещи кръвта й със страстта си, или когато беше ласкав, когато докосването му бе тъй нежно, тя отмаляваше Очите й се разшириха и се замъглиха.
— А искаш ли? — пророни.
Той се усмихна едва забележимо, като продължаваше да я реше бавно.
— Не че би имало смисъл, но не, Дженвиев, не искам да ти устоя. Това, което искам да направя… — Грант последва пътя на четката с пръстите си. — То е да те докосвам, да усещам вкуса ти, да те чувствам, теб и нищо друго. Ти не си първото ми увлечение — продължи той с чудновато изражение в очите, — обаче си първото, която мога да докосна с ръцете си, да опитам с устата си. Не си единствената жена. която съм обичал. — Грант остави четката и ръцете му се впуснаха в косата й. — Ала си единствената, в която съм бил влюбен.
Джени знаеше, че той казва истината, нито повече, нито по-малко. Думите я изпълниха със сила и тя искаше да я сподели с него, да му отвърне с магията, която бе внесъл в живота й. Джени стана и се извърна към него.
— Позволи ми да те любя — прошепна. — Искам да опитам.
Молбата й го развълнува повече, отколкото бе смятал за възможно. Когато понечи да я докосне, тя опря длани на гърдите му.
— Не. — Джени вдигна ръце към врата му. — Остави на мен.
Загледана в лицето му, тя почна бавно да разкопчава ризата му. Очите й отразяваха увереност, пръстите й бяха сигурни, но Джени знаеше, че ще трябва да разчита на инстинкта си и на онова, на което Грант едва бе започнал да я учи. Дали една жена правеше любов с един мъж така, както би искала той да люби нея? Джени щеше да узнае.
Желанията му нямаше да бъдат по-малко от нейните, помисли тя, докато пръстите й го галеха. Дали щяха да бъдат много различни? Със стон на удоволствие и одобрение, Джени плъзна длани надолу по ребрата му, после нагоре, след което свали разкопчаната риза от раменете му.
Грант бе строен, почти слаб, обаче кожата му беше гладка и стегната. Тя вече се затопляше под ръцете й. Джени се наклони по-близо, притисна устни до сърцето му и усети ускореното, неравномерно туптене. С върха на езика си тя навлажни кожата. Усети как дъхът на Грант секна, преди ръцете му да я обгърнат здраво.
— Джени…
— Не, искам просто да те докосвам за малко. — Тя обсипа гърдите му с целувки, като се вслушваше в сърцето му.
Грант притвори очи. Малките мокри целувчици сякаш го хвърлиха в треска. С мъка потисна желанието си да я повали върху леглото или на пода и се опита да си възвърне самообладанието, за което тя изглежда го молеше. Любопитните й пръсти шареха навсякъде. Притежаваха учудващата способност да намират и възбуждат свръхчувствителни точки, които той дори не подозираше, че има. Джени шепнеше, въздишаше, обещаваше. Грант се питаше дали това не бе начинът, по който човек бавно губеше разсъдъка си.
Когато тя прокара пръсти надолу до копчетата на панталоните му, мускулите на стомаха му трепнаха и се свиха. Той простена и отпусна лице на главата й. Гърлото и бе пресъхнало, а дланите й — влажни, докато разкопчаваше панталоните. От несигурност, но и от желание да го съблазни постепенно, Джени се бавеше.
Бельото се спускаше до бедрата му. Видя й се изумително меко. В стремежа си да научи, тя го докосна и усети внезапната конвулсивна тръпка, която пробягна по цялото му тяло. Толкова сила, помисли Джени, такава мощ. А тя можеше да го накара да трепери.
— Легни с мен — прошепна Джени и вдигна глава, за да види очите му, потъмнели от страст към нея. Грант спусна устни към нейните, сякаш умираше от жажда. Целувката насити сетивата й, ала тя осъзна, че има още по-голяма власт над него. Знаеше какво искаше той и щеше да задоволи желанията му с готовност. Но Джени искаше да му даде повече, много повече. И щеше да го стори.
Тя обхвана лицето му с длани и го отдалечи от себе си. Учестеният му дъх пърхаше над лицето й.
— Легни с мен — повтори Джени и се приближи към леглото. Изчака го, след това го прикани да легне. Старият матрак въздъхна, щом тя коленичи до него — Обожавам да те гледам. — После разреса косата му назад и целуна слепоочията му.
И започна да го милва. Грант чувстваше меките й като сатен устни и шумолящата коприна на халата й, докато Джени го доведе до състояние на безпомощност. Въздухът, който дишаше, бе напоен с уханието от ваната й. Тя въздъхна и притисна устни към неговите, докато той спря да чува всичко освен бученето в главата си.
Тялото й сякаш се сля с неговото, щом Джени легна върху него и започна да го изтезава от удоволствие с езика и зъбите си. Грант понечи да произнесе името й, обаче успя само да изстене. Ръцете му, досега тъй сигурни, я търсеха с трепет.
Кожата й беше влажна като неговата и го влуди, щом тя се плъзна по него, все по-ниско и по-ниско, за да може устата и да опита и ръцете й да се насладят. Джени не бе познавала нещо по опияняващо от свободата, която сила и страст даваха заедно. Тя вдъхна дълбоко мускусния му, тайнствен аромат.
Той като че ли бе спрял да диша, а само стенеше. Джени не забеляза как нейните въздишки на благодат се съединиха с неговите. Колко красиво изваян беше. Само за това можеше да мисли. Как хубаво бе, че Грант й принадлежеше. Тя беше гола. Не бе усетила кога той беше смъкнал халата й. Съзнаваше само, че ръцете му галеха раменете й, топли, сили, нетърпеливи, а после слязоха към гърдите й, сякаш в някакво екзалтирано преклонение.
Колко време бе изминало, те не знаеха. Не чуха как стенният часовник удари някъде в дълбините на къщата. Вече не скърцаха дъски. Навън чуруликаше птица, навярно славей. Отправяше протяжен любовен зов. Вятърът духна няколко облачета покрай луната. Грант и Джени не забелязваха нито един звук или движение извън широкото, меко легло.
Устните й, алчни и настойчиви, отново намериха неговите. Топъл дъх се сля с топът дъх, език срещна език. Умът се замъгли. Той прошепна в устата й пламенна молба. Ръцете му обхванаха бедрата й, сякаш пропадаше в бездна.
Джени се плъзна надолу и после извика от страхотната наслада. Тя изтръпна, изви се назад, щом достигна върха и изпадна в екстаз.
Грант се опита да запази капка разум, когато Джени се разтопи върху него, омаломощена. Ала беше късно. Животинското у него дереше и напираше да изскочи. Той по-скоро изръмжа, отколкото простена, просна я по гръб и проникна в нея, обезумял. Макар преди да се чувстваше изчерпана, тя възстанови силите си, изпълни се с него. Тялото й подивя, отвръщайки на мощта и на ритъма на Грант. Все по-високо и по- високо, по-бързо и по-бързо, горещо и неудържимо и тъмно. Те летяха от една висота към следващата, докато, заситени, рухнаха един връз друг.
Със сплетени тела, те заспаха под светлината на нощната лампа.
Беше един от онези редки, съвършени дни. Въздухът беше свеж, леко подухваше, а слънцето беше топло и ярко. Джени едва бе хапнала от закуската, сервирана за всекиго, когато станеше, докато Грант бе изял достатъчно и за двама им. Той се бе запилял някъде, споменавайки нещо за партия покер, и бе оставил Джени свободна да излезе със скицника си. Макар че, както се оказа, тя не прекара много време сама.
Търсеше изглед към предната страна на къщата — същата гледка, която се разкриваше от пътя. Независимо дали Дениъл я бе планирал или не, тя беше прекрасна.
Джени мина покрай бодливите розови храсти и се настани на тревата под един кестен. Известно време не се чуваше нищо освен чайки, земни птици и вълни. Тя започна скицата с груби, смели линии. После не се стърпя и взе да я изчиства и усъвършенства с щрихи и сенки. След около половин час забеляза движение с
