замахна.
Беше бърза и беше отчаяна. Ала той бе пристъпил напред, за да я привлече към себе си, и ножът се заби в рамото му, вместо в сърцето. Де Вейн извика от изненада и гняв. Тя се извъртя, сграбчи един от тежките столове и го стовари върху прозореца. Стъклото се разби с трясък, но когато скочи към прозореца, две силни ръце я хванаха изотзад.
Грейс се бореше ожесточено и задъхано. Тънката й копринена рокля се раздра. После замръзна, когато ножът, с който бе замахнала, се оказа опрян в гърлото й. Не се и опита да се бори с ръцете, които я държаха, докато Де Вейн приближи лице към нея.
— Бих могъл да те убия заради това. Но би било твърде малко и твърде бързо. Щях да те направя равна на себе си. Щях да споделя това с теб. Сега просто ще взема от теб каквото си поискам. Докато ми омръзнеш.
— Ти никога няма да стигнеш до Звездите — заяви тя убедено. — И никога няма да стигнеш до Сет.
— Ще получа точно каквото искам. И ти ще ми помогнеш.
Грейс тръсна глава и трепна, когато ножът я одраска.
— Няма да направя нищо, за да ти помогна.
— О, ще ми помогнеш. Ако не направиш точно каквото ти казвам, ще вдигна телефона. Достатъчна е една моя дума, и Бейли Джеймс и Емджей О’Лиъри тази нощ ще умрат. Само една моя дума. — Видя как в очите й се появи див страх, безпомощният ужас, който го нямаше, когато ставаше дума за собствения й живот. — Има хора, които само чакат тази дума. Ако я кажа, тази нощ в дома на Кейд Парис ще има голяма страшна експлозия. И друга по-малка в една квартална кръчма, точно преди да затвори. И за десерт трета експлозия ще разбие къщата на единствения си обитател, някой си лейтенант Бюкенън. Тяхната съдба е в твоите ръце, Грейс. И изборът е твой.
Искаше й се да му каже, че това е блъф, но когато се вгледа в очите му, разбра, че не би се поколебал да изпълни заканите си. Напротив, той копнееше да го стори. Техният живот не означаваше нищо за него. И означаваше всичко за нея.
— Какво искаш да направя?
Когато телефонът иззвъня, Бейли се бореше с паниката. Изгледа го, сякаш бе змия, събудена от сън. С една безмълвна молитва вдигна слушалката.
— Ало?
— Бейли?
— Грейс? — Тя се извъртя и кокалчетата на ръката й побеляха. Сет поклати глава и предупредително вдигна ръка. — Добре ли си?
— За момента да. Слушай много внимателно, Бейли, животът ми зависи от това. Разбираш ли?
— Не. Да. — Трябваше да бави, знаеше, че й бе поръчано да бави. — Грейс, толкова се изплаших за теб. Какво стана? Къде си?
— Сега не мога да ти обясня. Трябва да бъдеш спокойна, Бейли. Трябва да бъдеш силна. Винаги си била най-спокойната от нас. Както когато вземахме онзи изпит по история в колежа и аз толкова се бях стреснала от професор Грийнбалм, а ти беше толкова спокойна. Сега трябва да си спокойна, Бейли, и трябва да изпълняваш моите указания.
— Добре. Ще се опитам. — Бейли погледна безпомощно към Сет, а той й направи знак да проточи разговора. — Само ми кажи, че нищо ти няма.
— Още не. Ала той ще ме нарани. Ще ме убие, Бейли, ако не направиш каквото ти кажа. Дай му това, което иска. Знам, че е прекалено много. Той иска диамантите. Трябва да отидеш да му ги дадеш. Не можеш да вземеш Кейд. Не можеш да извикаш полицията…
Проточвай разговора, напомни си Бейли. Карай Грейс да продължава да говори.
— Не искаш да се обадя на Сет?
— Не. Той няма значение. Той е просто един полицай. Знаеш, че няма значение. Трябва да изчакаш точно до един и половина, после трябва да излезеш от къщата. Иди в „Салвини“. Трябва да отидеш в „Салвини“. Не забърквай Емджей, винаги сме я оставяли извън такива неща. Разбра ли?
Бейли кимна, без да откъсва очи от Сет.
— Да, разбрах.
— Щом стигнеш в „Салвини“, сложи диамантите в куфарче. Чакай там. Ще ти се обадя със следващите указания. Нищо лошо няма да ти се случи. Помниш ли как след загасването на лампите обичаше да се измъкваш от общежитието и да отиваш сама да се разхождаш с колата си? Представи си го като нещо такова. Точно по този начин, Бейли, и нищо няма да ти се случи. Ако не го сториш, той ще вземе от мен всичко. Разбираш ли?
— Да. Грейс…
— Обичам те — успя да каже Грейс, преди телефонът да замлъкне.
— Нищо — произнесе напрегнато Кейд, вгледан в контролната апаратура. — Задръстил е ефира. Сигналът е по целия диапазон. Не можахме да го локализираме.
— Тя иска да отида в „Салвини“ — обади се тихо Бейли.
— Никъде няма да ходиш — прекъсна я Кейд, но Бейли сложи ръка на рамото му и погледна към Емджей.
— Не, Грейс това го говореше сериозно. Разбра ли?
— Да. — Емджей притисна пръсти към очите си, опитвайки се да мисли през ужаса. — Тя се опитваше да ни каже каквото можеше. Бейли и Грейс никога не са ме изключвали от нищо, значи е искала сега да отида с Бейли. Тя иска да се махнем оттук, ала като за пред него говори за диамантите. Бейли никога не е излизала след изгасването на лампите.
— Грейс ви даваше сигнали — заключи Джек. — Опитваше се да ви внуши каквото можеше.
— Знаела е, че ще разберем. Той сигурно й е казал, че нещо ще се случи с нас, ако не му помага. — Бейли хвана ръката на Емджей. — Тя искаше да се обадим на Сет. Затова каза, че ти нямаш значение за нея, защото ние знаем, че не е така.
Сет прокара ръка през косата си — рядко излишно движение. Нямаше друг изход, освен да се довери на техните инстинкти. И на чувството за самосъхранение на Грейс.
— Добре. Тя иска аз да знам какво става и иска вие да не сте в къщата.
— Да. Иска да се махнем оттук, мисли, че ще бъде по-безопасно в „Салвини“.
— Ще бъде по-безопасно в участъка — заяви Сет. — И точно там ще отидете и двете.
— Не. — Гласът на Бейли остана спокоен. — Грейс иска да сме в „Салвини“. Много ясно го каза.
Сет се вгледа в нея и претегли възможностите си. Можеше да ги прибере в участъка по закона за защита на свидетелите. Това бе логичната стъпка. Или можеше да играе по правилата на играта. Това бе риск. Но бе рискът, който пасваше.
— Тогава в „Салвини“. Ала детектив Маршъл ще уреди охрана. Няма да мърдате, преди да ви се каже.
Емджей се наежи:
— Очакваш просто да седим и да чакаме, докато Грейс е в опасност?
— Точно това ще направите — отвърна Сет студено. — Тя рискува живота си, за да бъдете вие в безопасност. Няма да я разочаровам.
— Той е прав, Емджей — намеси се Джек и вдигна вежди, когато тя му изръмжа. — Можеш да фучиш колкото искаш. Ала си в малцинство. Вие с Бейли ще изпълнявате нарежданията.
Сет с известна изненада забеляза, че Емджей затвори уста и кимна отсечено.
— Каква беше тази история с изпита по история, Бейли?
Бейли рязко пое дъх.
— Първото име на професор Грийнбалм беше Грегъри.
— Грегъри. — Грегър. — Достатъчно близко. — Сет погледна към двамата мъже, от които имаше нужда. — Нямаме много време.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Грейс много се съмняваше, че ще преживее тази нощ. Имаше толкова много неща, които не бе
