някой, който да преговаря за откупа.
— Няма време. И двамата го знаем. — Очите му сега не бяха безизразни и студени, не бяха очи на полицай. Бяха пълни с бурни чувства и страсти. — Де Вейн ще я убие. — Сърцето му бе обвито в лед, но биеше горещо в гърдите. — Тя е умна. Ще изиграе каквато трябва игра, за да остане жива, ала ако направи грешен ход, той ще я убие. Не ми трябва психологически профил, за да разбера какво става в главата му. Де Вейн е социопат с мания за божественост и с фикс идея. Той иска тези диаманти и онова, което вярва, че символизират. В момента иска Грейс, но ако се окаже, че тя не служи на неговите цели, ще свърши като другите. Това няма да се случи, Мик. — Бръкна в джоба си, извади полицейската си значка и я даде на Мик. Този път нямаше да се движи по процедурата, нямаше да си позволи да спазва правилата. — Вземи я и ми я пази. Може да си я поискам обратно.
— Ще ви трябва помощ — настоя Мик. — Ще ви трябват хора.
— Никакви полицаи — повтори Сет и насила пъхна значката в ръката му. — Не и този път.
— Не можете да отидете сам. Това е самоубийство, в професионален и личен смисъл.
Сет хвърли един последен поглед към портрета.
— Няма да бъда сам.
Нямаше да трепери, обеща си Грейс. Нямаше да му покаже колко е изплашена. Небрежно отметна косите от рамото си.
— Винаги ли си осигурявате компания за вечеря, като отвличате хората от домовете им и ги упоявате, посланик?
— Трябва да извините непохватността. — Той любезно й подаде стола. — Беше необходимо да се бърза. Надявам се, че не страдате от неприятни усещания.
— Не, освен от голямо раздразнение. — Тя седна и плъзна поглед към чинията с мариновани гъби, която един мълчалив слуга постави пред нея. Гъбите болезнено й напомниха за шумното готвене у Кейд. — И от липса на апетит.
— О, трябва поне да опитате храната. — Де Вейн се настани на масата и взе вилицата си, златна и тежка, някога докосвала устните на император. — Положих големи старания да осигуря любимите ви блюда. — Усмивката му продължаваше да е радушна, ала погледът му стана студен. — Мразя пилеенето.
— След като сте положили такива усилия… — Грейс се насили да хапне една хапка, като заповяда на ръката си да не трепери, а на стомаха си — да не се бунтува.
— Надявам се, че стаята ви е удобна. Трябваше доста бързо да я приготвя. В гардероба и в шкафа ще намерите дрехи. Ако искате още нещо, трябва само да кажете.
— Предпочитам прозорци без решетки и врати без ключалки.
— Временни мерки, обещавам ви. След като се почувствате тук у дома си… — Ръката му покри нейната и жестоко я стисна, когато тя се опита да се отдръпне. — А аз наистина много искам тук да се почувствате у дома си и тогава такива мерки няма да са необходими.
Грейс не трепна, въпреки че костите на ръката й изпукаха. Когато спря да се дърпа, той престана да я стиска, погали пръстите й и се отдръпна.
— И колко време смятате да ме държите тук?
Де Вейн се усмихна, взе чашата й и й я подаде.
— Вечно. Ние с вас, Грейс, сме предопределени от съдбата споделим вечността.
Под масата ръката й затрепери и се изпоти.
— Това е доста време. — Понечи да остави виното, без докосва, но улови тежкия му поглед и отпи. — Поласкана съм, ала съм объркана.
— Безсмислено е да се преструвате, че не разбирате. Вие сте държала Звездата в ръката си. Избегнахте смъртта и дойдохте при мен. Виждал съм лицето ви в сънищата си.
— Да. — Тя почувства как кръвта се оттича бавно от вените й. Погледна в очите му и си спомни своите кошмари, сянката в гората. Очите, които я гледаха. — И аз съм ви виждала в моите сънища.
— Вие ще ми донесете Звездите, Грейс, и силата. Сега разбирам защо не успях. Всяка стъпка беше просто поредната по пътя, който ни събра. Заедно ние ще притежаваме Звездите. А аз ще притежавам вас. Не се безпокойте — добави той, като я видя, че трепна. — Вие ще дойдете при мен по своя воля. Ала търпението ми има граници. Красотата е моята слабост — продължи и плъзна пръст по голото й рамо, заигра се лениво със сребърната гривна. — А най-голямата ми радост е съвършенството. Вие, скъпа моя, ги притежавате и двете. Разберете, ако търпението ми се изчерпа, няма да имате избор. Моят персонал е добре обучен.
Прониза я леден страх, но гласът й бе твърд и изпълнен с отвращение:
— И ще бъдат слепи и глухи, ако ме изнасилите?
— Не обичам тази дума по време на вечеря. — Де Вейн нацупено сви рамене и направи знак да поднесат следващото блюдо. — Жена с вашия апетит много скоро ще огладнее. А жена с вашата интелигентност без съмнение ще види предимствата на едно дружеско партньорство.
— Това, което искате, не е секс, Грегър. — Грейс не можеше да погледне към крехката розова сьомга в чинията си. — Вие искате покорство. Не ме бива да бъда покорна.
— Погрешно ме разбирате. — Той с удоволствие започна да яде рибата. — Аз имам намерение да ви направя богиня, която не е подвластна на никого. Никой смъртен няма да се изправи между нас. — Отново се усмихна. — Във всеки случай, не лейтенант Бюкенън. Този човек започва да ми досажда. Рови се в делата ми, където не му е работа да се рови. Виждал съм го… — Гласът му спадна до шепот и в него се долавяше страх. — През нощта. В сънищата си. Той се връща. Винаги се връща. Колкото и пъти да го убивам. — После погледът му се проясни и Де Вейн отпи от виното с цвят на разтопено злато. — Сега размътва старите неща и търси нови.
Тя усещаше тревожните удари на сърцето си в слепоочията, в китките, в шията.
— Той много скоро ще започне да ме търси.
— Възможно е. Ще се оправя с него, когато и ако му дойде времето. Можеше да бъде тази вечер, ако не си беше тръгнал толкова неочаквано. О, обмислил съм какво точно да бъде направено с лейтенанта. Ала предпочитам да почакам, докато имам Звездите. Възможно е… — Де Вейн замислено взе салфетката и попи устните си. — Може и да го пощадя, след като взема това, което ми принадлежи. Ако вие го пожелаете. Мога да бъда великодушен… При определени обстоятелства.
Сърцето й вече бе заседнало в гърлото.
— Ако направя това, което искате, ще го оставите на мира?
— Възможно е. Ще го обсъдим. Но се боя, че този човек от пръв поглед ми стана антипатичен. И още съм ви сърдит, скъпа Грейс, задето отхвърлихте поканата ми заради един толкова обикновен мъж.
Тя не се поколеба, не можеше да си го позволи, макар че бе замаяна от страх за Сет. Насили се да се усмихне мило:
— Грегър, трябва да ми простите за това. Аз бях толкова… Съкрушена, когато не настояхте. Една жена, в края на краищата, обича по-решително ухажване.
— Аз не ухажвам. Аз вземам.
— Очевидно. — Грейс се нацупи. — Беше ужасно от ваша страна да постъпите така зле с мен и да ме изплашите почти до смърт. Може и да не ви го простя.
— Внимавайте колко надълбоко приемате играта. — Гласът му сега прозвуча предупредително и, помисли тя, заинтригувано. — Аз не съм зелен.
— Не сте. — Грейс плъзна ръка по бузата му и се изправи. — Ала зрелостта има толкова много предимства. — Коленете й бяха омекнали, но тя тръгна из стаята, като внимателно се оглеждаше за прозорци, изходи. Пътища за спасение. — Имате толкова красив дом. Толкова много съкровища. — Наклони глава с надеждата, че предизвикателството си струва риска. — Наистина обичам вещи… Но ви предупреждавам, Грегър, няма да бъда красивата играчка на някой мъж. — Бавно се приближи към него, плъзна пръст по шията си, между гърдите си, и коприната прошумоля. — А когато ме притиснат в ъгъла, аз драскам… — Прелъстително се опря на масата и се наведе към него. — Искаш ли ме? — измърка и видя как очите му потъмняха. Плъзна ръка към ножа до чинията. — Искаш да ме докосваш? Да ме имаш? — Пръстите й се затвориха около дръжката на ножа и здраво я стиснаха. — Не и за сто живота! — заяви Грейс и
