много кратко време просто бе разтворила съзнанието си, бе дала воля на въображението си и бе приела. В тях имаше магия и имаше сила. Грейс бе докосната и от магията, и от силата — както и Бейли и Емджей, и мъжете, които бяха свързани с тях.
Нямаше съмнения, че онзи, който искаше тази магия, тази сила, не би се спрял пред нищо, за да ги получи. Нямаше да има значение, че ще са в музея. Той все още щеше да копнее за тях, все още щеше да крои планове да се добере до тях.
Но вече нямаше да може да стигне до диамантите чрез нея. Тази част от нейната връзка, помисли тя с облекчение, бе приключила. Грейс бе в безопасност в собствения си дом и щеше да се научи отново да живее тук. Започвайки от сега.
Старателно се облече с дълга бяла рокля от тънка коприна, която оставяше раменете й голи и се обвиваше около коленете. Под нея нямаше нищо, само кожа, намазана с тоалетно мляко и парфюм.
Остави си косата спусната, прибрана отстрани със сребърни шноли, сложи сапфирените обици на майка си, които блещукаха като звезди. Изведнъж й се прииска да си сложи дебела сребърна гривна високо на ръката — малък езически акцент.
Когато се погледна в огледалото, изпита странното чувство, че с нея се бе слял духът на някой друг. Ала се засмя, отдаде го на нервите и очакването, и се зае да довърши приготовленията.
Напълни с цветя и свещи стаите, които бе преустроила, и остана доволна от уютната обстановка. На масата до прозореца към градината подреди порцелановите чинии и кристалните чаши за старателно подготвената вечеря за двама.
Шампанското бе изстудено, музиката тиха, а светлините романтично приглушени. Липсваше само мъжът.
Когато спря пред къщата, Сет видя свещите зад прозорците. Разтърка възпалените си очи, повален от умора и объркване.
А зад прозорците имаше свещи.
Бе принуден да признае, че за пръв път през съзнателния си живот нямаше власт над себе си и над света около себе си. И определено нямаше власт над жената, която бе запалила тези свещи и чакаше в меката проблясваща светлина.
Бе се насочил към Де Вейн, воден единствено от инстинкта. А част от този инстинкт, той знаеше, бе желанието да запази своята територия. Нищо не би било по-непривично за него. Може би затова се чувстваше леко… Не на себе си. Извън контрол. Грейс се бе превърнала в център, във фокус.
Или го бе обсебила?
Не бе ли дошъл тук, защото не можеше да не дойде? Също както бе започнал да се рови в миналото на Де Вейн, защото този човек събуждаше в него някакъв първичен защитен механизъм.
Може би така се започна, призна Сет, но полицейските му инстинкти не го лъжеха. Де Вейн не бе чист. Трябваше му още малко време, още малко ровене, за да го свърже с убийствата около диамантите.
Ако не беше дипломатическият имунитет, помисли той, вече имаше достатъчно основания да го повика на разпит. Де Вейн обичаше да колекционира. Колекционираше редки, ценни неща и често от тези неща се носеше лек дъх на магия.
Освен това предишната година Де Вейн бе финансирал експедиция, която да търси легендарните Звезди. Друг археолог ги бе открил пръв и те бяха попаднали във вашингтонския музей.
Де Вейн бе изгубил повече от два милиона долара, дадени за търсенето, а Звездите се бяха изплъзнали измежду пръстите му.
Археологът, който ги бе открил, три месеца по-късно бе загинал при трагичен инцидент в джунглите на Коста Риха.
Сет не вярваше в съвпаденията. Човекът, заради когото Де Вейн не бе получил диамантите, бе мъртъв. Както и, откри той, ръководителят на експедицията, която бе организирал.
Не, Сет не вярваше в съвпаденията.
Де Вейн живееше във Вашингтон вече две години, без да се срещне с Грейс. А сега, след като Грейс се оказа свързана със Звездите, излезе, че той не само се занимава със същата благотворителна дейност като нея, а и я ухажва.
В живота нещата просто не се подреждат така красиво.
Още малко време, обеща си Сет и разтърка слепоочията си да прогони главоболието. Щеше да намери сигурната връзка, която свързваше Де Вейн със Салвини, с гаранта на заеми, с мъжете, които загинаха в катастрофиралата камионетка, с Карло Монтури. Трябваше му само една връзка и останалата част от веригата щеше де си дойде на мястото.
Ала в момента трябваше да излезе от задушната кола, да влезе в къщата и да се изправи пред това, което се случваше с личния му живот.
Изсмя се и се измъкна от колата. Личен живот. Това ли бе проблемът? Той никога не бе имал личен живот, не си го бе позволявал. А сега, само дни след като се запозна с Грейс, този личен живот заплашваше да го погълне.
Тук също му трябваше време, каза си Сет. Време, за да направи крачка назад и да погледне по- обективно от разстояние. Бе позволил нещата да се развият прекалено бързо, да излязат извън контрол. Това трябваше да се оправи. Човек, който се влюбва за една нощ, не може да вярва на себе си. Бе време да започне да разсъждава по-логично.
Те бяха съвсем различни — по произход, по начин на живот, по цели. Физическото привличане щеше да избледнее или поне със сигурност да се уталожи. Вече си я представяше как се ще отдръпне, когато премине първоначалното вълнение. Ще стане неспокойна, ще започне да се дразни от изискванията на работата му. Той нямаше нито да иска, нито да може да се върти с нея в светските кръгове, които бяха такава неотменна част от нейния живот.
Тя със сигурност щеше започне да се заглежда по някой друг, който ще го прави. Такава красива жена, жизнена, търсена, ухажвана от всички мъже, нямаше да се задоволи всяка вечер да пали свещи на прозорците.
Щеше да направи услуга и на двама им, като забави нещата и се поотдръпне.
Страхливец, чу един подигравателен глас в главата си, но отказа да го чуе и вдигна ръка към блестящото месингово чукало.
Грейс отвори бързо, сякаш само това бе чакала. Стоеше на прага и меката светлина се процеждаше през дългата бяла копринена рокля. От силата й, чиста и езическа, дъхът му спря.
Макар Сет да стоеше с отпуснати ръце, тя се приближи и му разкъса сърцето с целувка за добре дошъл.
— Радвам се да те видя. — Прокара пръст по скулите му, по сенките под очите. — Имал си тежък ден, лейтенант. Влез и се отпусни.
— Нямам много време. Имам работа. — Той изчака и видя проблесналото за миг разочарование в очите й. То му помогна да оправдае това, което бе решил да направи. Ала после Грейс се усмихна и го хвана за ръката.
— Е, тогава да не губим малкото време, което имаш, като стоим в коридора. Не си ял, нали?
Защо не го попита защо не може да остане? Сет усети безпричинно раздразнение. Защо не прояви недоволство?
— Не съм.
— Добре. Седни и пийни нещо. Можеш ли да пиеш, или си официално на работа? — Докато говореше, тя отиде да извади изстудяващото се шампанско от сребърната кофичка. — Във всеки случай, не мисля, че една чаша има значение. А и аз няма да кажа на никой. — Сръчно отвори бутилката и тапата излезе с приглушен празничен гръм. — Току-що извадих закуските, така че заповядай. — Посочи към сребърния поднос върху масичката за кафе и с меко шумолене на коприна отиде да налее две чаши. — Кажи ми какво мислиш. Изтощих до смърт горкия Кейд, докато го карах да мести разни неща насам-натам, но исках поне хола да приведа по-бързо в ред.
Холът изглеждаше като от лъскаво списание за идеален дом. Нищо не бе не на място, всичко бе прекрасно и грееше. Ярки цветове се смесваха с графики, картини и статуетки, които изглеждаха избирани дълго и с невероятен вкус.
