Ръцете й бяха божествени, раменете му под тях се отпускаха.
— Защо?
— Един от любимите ти въпроси, нали? Хайде, легни и ме остави да се заема с този камък, който ти наричаш гръб.
— Просто трябва да поспя.
— Ъхъ. — Бутна го на леглото и коленичи до него. — Обърни се, хубавецо.
— Гледката оттук повече ми харесва. — Той успя наполовина да се усмихне и протегна ръка да си поиграе с краищата на косите й. — Защо не дойдеш тук? Прекалено съм уморен да се боря с теб.
— Ще го имам предвид. Хайде, бъди добро момче, обърни се. — Сет с ръмжене се обърна по корем, още веднъж изръмжа, когато Грейс го яхна и чудесните й ръце започнаха да размачкват гърба му. — Ти, понеже си ти, би казал, че редовният масаж е глезотия. Но точно тук бъркаш. — Натискаше с длани, размачкваше с пръсти. — Дай на тялото си нещо приятно и то ще работи по-добре за теб. Аз всяка седмица ходя на масаж в клуба. Стефан може да направи чудеса с теб.
— Стефан… — Сет затвори очи и се опита да не си представя ръцете на друг мъж върху нея.
— Той е професионалист — сряза го тя. — А жена му е педиатър. Много добре се отнася към децата в болницата.
Сет си помисли за децата и това го размекна. Както и успокояващите й ръце, тихият й глас. През затворените му клепачи се процеждаше слънчева светлина, топла и червена, но още го виждаше.
— Децата бяха в леглата си.
Ръцете й за момент замръзнаха. После Грейс въздъхна дълбоко и тихо и отново започна да ги движи нагоре-надолу по гръбнака му, по лопатките, до врата. И зачака.
— Малкото момиченце имаше кукла, стара парцалена кукла. Още я държеше. Навсякъде по стените бяха закачени плакати от „Дисни“. Всичките приказки с щастлив край. Както си му е редът, когато си дете. По- голямото момиче беше оставило до леглото си едно от юношески списания, които десетгодишните четат, защото нямат търпение да станат шестнадесетгодишни. Така и не са се събудили. Не са разбрали, че никоя от тях няма да стане шестнадесетгодишна.
Тя не каза нищо. Нямаше нищо, което да може да се каже. Ала се наведе напред, докосна устни до гърба му и го усети как издиша накъсано.
— Става ти лошо, когато са деца. Не познавам полицай, който може да се занимава с такова нещо и да не му стане лошо. Майката беше на стълбата. Изглежда, че е чула изстрелите и се е затичала към децата си. А след това той се върнал в хола, седнал на дивана и довършил всичко.
Грейс се сгуши в него, прегърна го.
— Опитай се да поспиш — прошепна тя.
— Остани. Моля те.
— Ще остана. — Затвори очи и слушаше как дишането му става по-дълбоко. — Ще остана.
Но Сет се събуди сам. Докато съзнанието му се проясняваше от съня, се чудеше дали не бе сънувал срещата на разсъмване. Ала още усещаше аромата й — във въздуха, върху кожата си. Все още лежеше с разперени ръце на леглото и обърна глава да погледне часовника, който бе забравил да свали от китката си.
Каквото и друго да ставаше с него, вътрешният му часовник все още бе в ред.
Даде си две минути повече под душа, за да отмие умората и докато се бръснеше, си обеща през следващия си свободен ден да не прави нищо друго, освен да вегетира. А докато си връзваше вратовръзката, се опитваше да си представи, че днес няма да е поредният горещ, влажен ден.
После изруга и прокара пръсти през току-що сресаната си коса, като си спомни, че бе забравил да включи часовника на кафеварката. Минутите, които щеше да изгуби, за да свари кафето сега, нямаше просто да го ядосат, а щяха и да нарушат графика му.
Но това, с което категорично отказваше да започне деня си, бе отровата, която варяха в кафенето.
Толкова се бе вживял в мисълта за кафето, че когато слизаше по стълбите и долови аромата му, който се носеше като песен на сирени, реши, че това е илюзия.
Не само че каничката бе пълна с прекрасна гъста черна течност, а и Грейс седеше до кухненската маса, четеше сутрешния вестник и ядеше кифла. Косата й бе опъната назад и изглежда бе облечена само с една от неговите ризи.
— Добро утро — усмихна му се тя и поклати глава. — Ти човек ли си? Как можеш да изглеждаш толкова официален и страшен след по-малко от три часа сън?
— Навик. Мислех, че си си отишла.
— Казах ти, че ще остана. Кафето е горещо. Надявам се, нямаш нищо против, че си направих,
— Не. — Той не помръдна от мястото си. — Нямам нищо против.
— Ако не ти пречи, ще се помотая още малко, докато си допия кафето, после ще отида у Кейд да се преоблека. После искам да мина през болницата, а след това си отивам вкъщи. Крайно време е. Фирмата за почистване трябва днес следобед да свърши, така че… — Сет продължаваше да я гледа втренчено и Грейс млъкна. — Какво има? — Усмихна се неуверено и се почеса по носа.
Без да откъсва поглед от нея, той взе телефона от стената и натисна един номер от паметта.
— Бюкенън се обажда. Ще закъснея два часа. Лични ангажименти. — Затвори и й протегна ръка. — Да се върнем в леглото. Моля те.
Тя стана и сложи ръката си в неговата. Когато дрехите бяха разпилени нехайно по пода, завивките отново застлани, Сет легна върху нея. Имаше нужда да я държи в ръцете си, да я докосва, да се отдаде за един час на потока от чувства, които Грейс отприщваше. Само един час. И въпреки това не бързаше. Дългите, дълбоки, опияняващи целувки траеха сякаш цяла вечност, нежните милувки се проточваха в безкрайността.
Тя бе тук. Просто бе тук. Отворена, всеотдайна, предлагаща никога несекваща топлота.
Грейс въздъхна треперливо, докато той я докарваше до безпомощност, движейки се нежно и с безкрайно търпение. Всеки път, когато устните им се срещнеха, сърцето й потрепваше в гърдите.
Чуваха се само тихите неуловими звуци на интимността, любовният шепот, преминаващ във въздишки и стонове. И двамата бяха изгубени, потънали в усещанията. Въздухът около тях бе като гъст сироп, в който движенията се забавяха, а удоволствието продължаваше.
Сет се спусна лениво надолу по тялото й, нейните ръце се плъзнаха по гърба му, после по раменете. Тя потрепери от дългия, разтърсваш спазъм. И понеже той имаше нужда от това не по-малко от нея, Грейс отпусна ръце и го остави да я вземе където пожелае. Кръвта й пулсираше горещо, а от горещината кожата й се покри с роса от страст. Дланите му се плъзгаха по нея като по коприна.
— Кажи ми, че ме искаш. — Сет обсипа с целувки тялото й.
— Да… — Тя улови бедрата му и го притегли към себе си. — Искам те.
— Кажи ми, че имаш нужда от мен. — Езикът му се плъзна по зърното на гърдата й.
— Да! — Грейс простена, когато леко я засмука. — Имам нужда от теб.
— Сега. — Не откъсваше очи от нейните.
— Да. — Тя се изви да го посрещне. — Сега.
Той проникна в нея толкова бавно, че и двамата потрепериха. Видя как очите й плувнаха в сълзи и почувства, че желанието да бъде нежен бе по-силно от всяко друго.
Целуна я отново, леко, и започна бавно да се движи.
Бе толкова сладостно, че по бузата й се изтърколи една сълза. Устните й затрепериха.
— Не затваряй очи — прошепна той и изтри с устни сълзата. — Искам да ги виждам.
Грейс нищо не можеше да направи. Нежността я разгонваше. Погледът й се замъгли от сълзи и сините й очи станаха тъмни като лятна нощ. Произнесе името му, после го прошепна отново в устните му. И тялото й потръпна на гребена на следващата дълга вълна.
— Не мога…
— Нека да те имам. — Сет пропадаше, пропадаше, пропадаше и зарови лице в косите й. — Нека да те имам цялата.
