— Винаги с удоволствие ще бъда на вашите услуги. — Той отново й целуна ръката. Тази вечер, помисли си. Тази вечер щеше да бъде негова и нямаше да има нужда от всичките тези словесни еквилибристики.
— Много мило от ваша страна. — И понеже се чувстваше виновна за липсата си на интерес и студенината си при такъв интерес от негова страна, Грейс го целуна по бузата. — Наистина трябва да бягам. Обадете ми се, може би следващата седмица, за да обядваме заедно. — Хвърли му една последна усмивка и се втурна навън.
Докато я гледаше, Де Вейн сви юмруци и пръстите му се забиха болезнено в дланите. Помъчи се да запази самообладание и кимна на един от мълчаливите мъже, които го чакаха.
— Само я проследи — нареди той. — И чакай инструкции.
Кейд не се мислеше за лигльо. А като се имаше предвид как понасяше собствените си роднини, той вярваше, че бе един от най-търпеливите и най-добродушни хора. Ала бе сигурен, че ако Грейс го накараше да премести още едно нещо от единия до другия край на огромната къща, ще се строполи и ще се разплаче.
— Изглежда страхотно.
— Хм… — Тя се изправи, опряла едната си ръка на кръста, а с другата се почеса замислено по брадичката.
От блясъка в очите й сърцето му се сви от ужас, а вече схванатите му мускули възмутено запищяха.
— Наистина, невероятно е. Сто процента. Донеси фотоапарата. Тук виждам снимка за корица на „Къщи и градини“.
— Поднасяш ме, Кейд — каза Грейс разсеяно. — Може би кътът за разговори наистина изглеждаше по- добре, обърнат на другата страна. — Той простена жалостиво и тя само се поусмихна. — Разбира се, това би означавало, че масичката за кафе и двата старинни фотьойла трябва да се преместят. И палмовото дърво… Не е ли много красиво? То ще трябва да отиде ей там.
Красивото палмово дърво тежеше поне двадесет и пет килограма. Кейд изостави гордостта си.
— Имам мазоли — напомни й той плачливо.
— А, какво са някакви си мазоли за един голям и силен мъж като теб? — Тя го потупа по бузата и видя как мъжкото му самолюбие се бори със схванатия му гръб. Предаде се и се разсмя. — Ясно. Прекрасно е, миличък, направо е прекрасно. Няма нужда да носиш повече дивани.
— Сериозно ли говориш? — Очите му светнаха от надежда като на кученце. — Свършихме ли?
— Не само че свършихме, ами ти сега ще седнеш и ще си вдигнеш краката, докато аз ти донеса една ледена бира, която съм скрила във фризера си специално за високи красиви частни детективи.
— Ти си богиня.
— Казвали са ми го. Чувствай се като у дома си. Веднага се връщам.
Когато се върна с подноса, Грейс видя, че Кейд бе взел поканата й присърце. Бе се изтегнал върху кобалтовосините възглавници на новия й извит диван, вдигнал крака върху блестящата повърхност на абаносовата масичка за кафе и затворил очи.
— Май наистина те изтощих, а?
Той изръмжа, отвори едно око, забеляза подноса на масата и скочи.
— Храна!
Тя се засмя, като го видя как се нахвърли върху лъскавото зелено грозде, солените бисквити с френско сирене, препечените филийки с хайвер.
— Това е най-малкото, което мога да направя за такъв красив хамалин. — Седна до него и отпи от чашата вино, която си бе наляла. — Задължена съм ти, Кейд.
Той огледа стаята и изломоти с пълна уста:
— Адски си права.
— Нямам предвид само физическия труд. Ти ми даде тихо пристанище, когато имах нужда от него. А най-вече съм ти задължена заради Бейли.
— Не си ми задължена заради Бейли. Аз я обичам.
— Знам. Аз също. Никога не съм я виждала по-щастлива. Тя просто те е чакала. — Протегна се и го целуна по бузата. — Винаги съм искала да имам брат. Сега имам двама, ти и Джек. Истинско семейство. Те също си подхождат, нали? Емджей и Джек. Сякаш винаги са били един отбор.
— Непрекъснато се държат един друг на нокти. Забавно е да ги гледа човек.
— Вярно е. Като говорим за Джек, мислех, че той ще ти помогне за това малко преустройство.
Кейд си намаза хайвер върху една препечена филийка.
— Трябваше да проследи един тарикат.
— Какъв тарикат?
— Който е взел заем и не го е върнал. Мислеше, че няма да му отнеме много време. — Кейд преглътна и въздъхна. — Не знае какво изпуска.
— Ще му дам възможност да разбере. — Грейс се усмихна. — Имам още планове за две стаи на горния етаж.
Това бе поводът, който Кейд чакаше.
— Знаеш ли, Грейс, мислех си дали не избързваш малко. Ще отнеме известно време да се приведе отново във вид такава голяма къща. Ние с Бейли бихме искали да останеш още малко в нашата къща.
В тяхната къща, помисли Грейс. Това вече бе „тяхната“ къща.
— Тук е съвсем обитаемо. Говорихме с Емджей. Те с Джек се връщат в нейния апартамент. Време е всички да се върнем към нормалния си живот.
Но Емджей нямаше да бъде сама, си каза Кейд и замислено отпи от бирата си.
— Все още има някой, който дърпа конците. Някой, който иска Трите Звезди.
— Те не са у мен — напомни му Грейс. — И не мога да ги взема. Няма разумни причини да се занимават с мен в момента.
— Не знам дали разумът има нещо общо с това, ала не ми харесва да си тук сама.
— Също като брат — зарадва се тя и стисна рамото му. — Слушай, Кейд, имам нова алармена система и съм се замислила да си купя едно голямо грозно зло куче. — Помисли дали да спомене за пистолета, който държеше в нощното си шкафче и че знае как да си служи с него, но реши, че това само още повече ще го разтревожи. — Всичко ще бъде наред.
— Какво мисли Бюкенън?
— Не съм го питала. Той ще мине по-късно, така че всъщност няма да бъда сама.
Доволен от това съобщение, Кейд й подаде едно зърно грозде.
— Ти го беше разстроила. Устните й трепнаха в усмивка.
— Така ли?
— Аз не го познавам добре. Всъщност, не мисля, че някой го познава. Той е… Мисля, че думата е „сдържан“. Не позволява много да се показва на повърхността. Ала когато вчера влязох, след като ти се беше качила горе, той просто стоеше и гледаше след теб. — Кейд се засмя. — Тогава много се беше показало на повърхността. Съвсем неочаквано. Сет Бюкенън, човешко същество. — Трепна и посегна отново към бирата си. — Извинявай, не исках да…
— Всичко е наред. Разбирам какво точно имаш предвид. Той притежава почти ужасяващо самообладание и едно непроницаемо излъчване на представител на властта.
— Струва ми се, че ти си успяла да пробиеш защитата му. Според мен той точно от това имаше нужда.
— Надявам се и Сет да мисли така. Оказва се, че той е точно това, от което аз съм имала нужда. Влюбена съм в него. — Грейс се засмя с половин уста и пийна вино. — Не мога да повярвам, че съм ти го казала. Рядко споделям тайните си с мъже.
— Братята са нещо различно.
— Да — усмихна му се тя.
— Надявам се Сет да разбира какъв е късметлия.
— Не мисля, че Сет вярва в късмета.
Грейс подозираше, че Сет не вярва и в Трите Звезди на Митра. А тя бе открила, че самата тя вярва. За
