Изобщо не мислеше за правилата, за кариерата си, за живота, който съзнателно бе изградил, стъпка по стъпка.
Видя минаващия пазач, само на метър от края на горичката. Когато Джек го потупа по рамото и му даде сигнал, Сет срещна погледа му и кимна.
Секунда по-късно Джек се хвърли изотзад върху гърба на мъжа, с бързо завъртане блъсна главата му в ствола на един дъб и после издърпа отпуснатото тяло в храстите.
— Един по-малко — прошепна и прибра току-що придобитото си оръжие.
— Сигурно редовно проверяват — измърмори Кейд. — Не знаем колко скоро ще установят, че няма връзка с него.
— Да вървим. — Сет посочи на Джек да върви на север, Кейд на юг. Те приведени се втурнаха към блестящите светлини.
Пазачът, който изпрати Грейс до стаята й, не говореше. Поне сто и двадесет килограма мускули, пресметна тя. Но забеляза как очите му опипват тялото й, взират се в разкъсаната коприна, която откриваше кожата й.
Грейс знаеше как да използва външния си вид като оръжие. Вдигна лице към него и го погледна безпомощно.
— Толкова съм уплашена. Толкова сама. — Рискува и го докосна по рамото. — Няма да ме нараниш, нали? Моля те, не ме наранявай. Ще направя всичко, което поискаш. — Той не каза нищо, ала когато тя бавно и предизвикателно облиза устни с върха на езика си, погледът му бе прикован към лицето й. — Всичко — повтори Грейс. Гласът й бе дрезгав, интимен. — Ти си толкова силен, толкова… Стабилен. — Пазачът дали изобщо говореше английски? Какво значение имаше, посланието бе достатъчно ясно. Пред вратата на своя затвор тя се обърна, хвърли му един зноен поглед и въздъхна дълбоко. — Не ме оставяй сама. Толкова ме е страх да съм сама. Имам нужда от някой… — Осмели се, вдигна ръка и потърка с пръст устните му. — Той няма нужда да знае — прошепна. — Никой няма нужда да знае. Това е наша тайна.
Макар да й се повдигаше от погнуса, хвана ръката му и я сложи върху гърдите си. От стискането на пръстите му цялата изстина, но се насили да се усмихне подканващо. Той наведе глава и се нахвърли върху устните й.
Не мисли за това, заповяда си Грейс, докато ръцете му я обхождаха. Това не си ти. Той не докосва теб.
— Вътре. — Надяваше се да е приел потръпването й като страст. — Влез вътре с мен. Ще бъдем сами.
Мъжът отвори вратата, впил гладен поглед в лицето й, в тялото й. Тук щеше или да спечели, помисли Грейс, или да изгуби всичко. В момента, в който заключи вратата зад гърба си, пазачът я сграбчи. Тя се засмя закачливо:
— О, сега няма закъде да бързаме, хубавецо. — Отметна назад косите си и се изплъзна извън досега му. — Няма нужда да припираме такова хубаво приятелство. Искам да се подготвя за теб. — Той продължаваше да не казва нищо, ала очите му се присвиха подозрително и нетърпеливо. Все още усмихната, Грейс посегна към тежкия пулверизатор от кристал на бюрото. Женско оръжие, помисли студено, докато леко пръскаше кожата си, въздуха наоколо. — Предпочитам да използвам всички сетива. — Стисна конвулсивно пулверизатора и се люшна към него.
Вдигна рязко шишенцето и пръсна парфюм право в похотливите му очи. Мъжът ахна потресено и инстинктивно посегна към тях. Тя с всички сили заби кристала в лицето му и коляното си в слабините му.
Той се олюля, но не падна. Лицето му бе обляно в кръв, а под него кожата бе станала пепелява. Мъжът се мъчеше да измъкне пистолета си и Грейс трескаво го изрита, като отново се прицели ниско. Този път той падна на колене, ала ръцете му все още шареха за пистолета.
Хлипайки, тя грабна една табуретка, тапицирана в бяло и златно, блъсна я във вече кървящото му лице, а после я вдигна, замахна и я стовари върху главата му. Опита се да разкопчае кобура на пистолета, но всичко падаше от потните й длани. Когато успя да го хване в двете си треперещи ръце, готова да направи каквото и да трябва, видя, че пазачът бе в безсъзнание.
От нея се изтръгна див смях.
— Сигурно просто не съм такова момиче. — Прекалено уплашена, за да е предпазлива, измъкна връзката с ключовете и започна да ги пъха един след друг в ключалката, докато тя превъртя. И се втурна по коридора като сърна, подплашена от вълци.
До стълбите се раздвижи една сянка и Грейс с тих стон вдигна пистолета.
— Това е вторият път, когато насочваш оръжие към мен. При звука на гласа на Сет погледът й се замъгли. Тя се ощипа силно по бедрото, за да го проясни.
— Ти… Ти дойде.
Той излезе от сянката. Не бе с ризница, помисли Грейс замаяно, бе целият в черно — ризата, панталоните, обувките. И носеше не меч, а пистолет.
Това не беше спомен. Беше реалност.
Роклята й бе разкъсана и окървавена. Лицето и бе изподраскано, очите й като стъклени от шока. И когато я видя такава, Сет помисли, че това не е било достатъчно. Изобщо не е било достатъчно.
Сега всичко е наред. — Едва сдържа желанието си да се втурне към нея, да я притисне към себе си. Тя изглеждаше така, сякаш от едно докосване би могла да се разпадне. — Ще те изведем оттук. Никой няма да те нарани.
— Той ще ги убие. — Грейс с усилие пое въздух. — Ще ги убие, каквото и да направя аз. Той е ненормален. Те не са в безопасност от него. Никой не е в безопасност от него, Той те уби преди — довърши шепнешком. — Пак ще се опита.
Сет хвана ръката й да я успокои и внимателно издърпа пистолета от пръстите й.
— Къде е той, Грейс?
— Има една стая, минава се през тайна врата в библиотеката, после надолу по стълбите. Също както преди… Преди няколко живота. Помниш ли? — Притисна ръка към главата си, като се мяташе между образите. — Там е, с играчките си, с всичките си лъскави играчки. Намушках го с един нож от сервиз.
— Добро момиче. — Колко от кръвта бе нейна? Сет не виждаше други рани, освен драскотините по лицето и по раменете й. — Хайде сега, ела с мен.
Поведе я надолу по стълбите. Там бе пазачът, когото бе видяла и преди. Само че сега той не стоеше прав. Тя извърна очи и го заобиколи. Вече бе по-спокойна. Миналото не винаги се връщаше към себе си. Грейс знаеше, че хората могат да го променят.
— Там, третата врата отляво. — Трепна, когато улови някакво движение, ала това бе Джек, който се отлепи от една врата.
— Чисто е — каза той на Сет.
— Изведи я. — Сет я предаде в ръцете му и очите му казваха всичко. Грижи се за нея. Доверявам ти се.
Джек я придърпа към себе си, за да остане ръката му с оръжието свободна.
— Всичко е наред, сладурче.
— Не. — Грейс поклати глава. — Той ще ги убие. Има експлозиви, такива работи, и в къщата, и в кръчмата. Трябва да го спрете. Тайната врата… Ще ви я покажа. — Отскубна се от Джек и се запрепъва като пияна към библиотеката. — Тук. — Завъртя една розетка в дърворезбата на облегалката на един фотьойл. — Гледах го. — Плотът на библиотеката плавно се отмести.
— Джек, изведи я. Обади се в полицията. Аз ще се оправя с него.
Тя се носеше някъде под повърхността на гъста, топла вода.
— Ще трябва да го убие — промълви немощно, когато Сет изчезна в отвора. — Този път не може да се провали.
— Той знае какво трябва да направи.
— Да, Сет винаги знае. — Стаята се завъртя бясно. — Извинявай, Джек — успя да прошепне, преди и тя да се завърти с нея.
Не бе заключил вратата, забеляза Сет. Самонадеяно копеле. Толкова бе сигурен, че никой няма да се осмели да пристъпи прага на обетованата му земя.
