Нора Робъртс
Ключът на познанието
На Рут и Мериън, чието приятелство е най-ценният дар.
За да бъде казана истината,
са нужни двама —
единият да я изрече,
а другият да я чуе.
Първа глава
Дейна Стийл се смяташе за жена с отворено съзнание, готова на промени и дарена с търпение, толерантност и чувство за хумор.
Мнозина не биха се съгласили с тази самохарактеристика.
Но какво знаеха те? За един месец, не по нейна вина, в живота й бе настъпил обрат и тя бе навлязла в странна територия, толкова непозната за нея, че дори на самата себе си й бе трудно да опише пътя и причината, поради която бе поела по него.
Може би просто се носеше по течението?
Нима бе сторила нещо, когато Джоан, злобната директорка на библиотеката, бе повишила в длъжност своята племенница вместо друга, по-квалифицирана, по-надеждна, по-напориста и определено по- привлекателна кандидатка? Беше се примирила.
А когато това абсолютно незаслужено повишение бе довело до свиване на бюджета и намаляване на работното време на по-квалифицирани служители и орязване на заплатите им, нима бе направила омразната Джоан и онази нахалница Санди на пихтия?
Не. Според Дейна това говореше за забележителната й сдържаност.
Когато ненаситният й алчен хазяин бе повишил наема, по странно съвпадение едновременно с намалението на заплатата й, нима бе стиснала тънкия му врат, докато плувне в пот и очите му изскочат? Отново бе проявила самообладание, граничещо с героизъм.
Може би тези добродетели бяха ценни сами по себе си, но Дейна имаше и по-осезаема полза от тях.
Който бе измислил поговорката, че когато се затвори една врата, винаги се отваря друга, явно не бе добре запознат с келтската митология. Нейната не се бе отворила, а направо бе изкъртена от пантите.
Въпреки събитията, в които бе участвала през последните четири седмици, сега й бе трудно да повярва, че се вози на задната седалка в колата на брат си и отново пътуват по стръмния, криволичещ път към голямото каменно здание „Уориърс Пийк“1.
И в това, което я очакваше там.
Нямаше буря както в деня, когато за първи път се бе изкачила до върха на възвишението, за да се отзове на поканата на Роуина и Пит за „коктейл и беседа“. Такава покана бяха получили само още две жени. Освен това сега не бе сама и този път знаеше точно какво предстои.
Вяло отвори тетрадката, която бе взела със себе си, и препрочете краткия преразказ на историята, която бе чула при първото си посещение в „Уориърс Пийк“.
При една от разходките си из света на смъртните (може би по време на пролетната си ваканция) млад келтски бог и престолонаследник се влюбва в смъртна девойка. Родителите му, които го обожават, нарушават правилата и му позволяват да доведе любимата си в царството на боговете, отвъд така наречената Завеса на сънищата или Завеса на силата.
Някои поданици одобряват решението, но други негодуват.
Следват войни и политически интриги.
Младият бог става крал и прави смъртната си съпруга кралица. Имат три дъщери.
Всяко от момичетата полубогини има дарба. Първата твори изкуство, красота. Втората притежава познание за истината, а третата — храброст.
Сестрите са близки, имат щастливо детство и се превръщат в девойки, водещи безгрижен живот, закриляни от своята бдителна учителка и от воин, на когото кралят-бог е поверил задачата да ги пази.
Учителката и воинът се влюбват и това ги заслепява дотолкова, че престават да наблюдават зорко момичетата.
Междувременно се готви заговор. Лошите, които не одобряват присъствието на полубожества в своя свят, особено в семейството на властелина, се обръщат към тъмните сили. Най-злият магьосник (вероятно роднина на шефката Джоан) става техен предводител. Изрича проклятие по адрес на дъщерите, докато учителката и воинът са се разсеяли за миг. Душите на трите девойки са откраднати и заключени в стъклено ковчеже, което не може да бъде отворено освен с три ключа, завъртени от човешки ръце. Въпреки че боговете знаят къде да открият тези ключове, никой от тях не може да развали магията и да освободи душите.
Учителката и воинът са изпратени в изгнание отвъд Завесата на сънищата, в света на смъртните. Там във всяко поколение се раждат по три жени, способни да открият ключовете и да сложат край на проклятието. Провинилите се служители трябва да ги намерят и да им дадат избор дали да се заловят с търсенето или не.
Всяка от тях разполага с една фаза на луната, за да намери своя ключ. Ако първата се провали, играта приключва. При това не без наказание за нея — рискува да загуби една година от живота си, неизвестно коя. Ако успее, идва ред на следващата и така нататък. В началото на четириседмичния цикъл всяка получава изнервящо трудни за разгадаване напътствия — единственото, с което учителката и воинът имат право да помогнат на трите избраници.
Ако издирването завърши успешно, ковчежето с душите ще бъде отключено и дъщерите ще бъдат освободени от стъкления плен. А всяка от смъртните жени ще получи един милион долара възнаграждение.
„Хубава приказка — помисли си Дейна, — докато разбереш, че не е приказка, а реалност, и че си една от трите жени, способни да отключат ковчежето с душите“.
Тогава всичко ставаше ужасно странно.
Като се добавеше и фактът, че могъщ зъл магьосник на име Кейн искрено желае провала й и може да я накара да вижда неща, които не съществуват, а да бъде сляпа за действителността, играта наистина загрубяваше.
Но всичко това имаше и добри страни. Онази първа вечер се бе запознала с две жени, които се бяха оказали доста интересни, и скоро бе започнала да ги чувства близки, сякаш ги познава, откакто се помни. Радваше се, че започват съвместен бизнес.
Както и че брат й бе открил в едната от тях любовта на живота си.
Малъри Прайс, жена с чувство за ред и сърце на художник, не само бе надхитрила магьосника с хиляди години живот зад гърба си, а и бе натрила носа му, като бе намерила и завъртяла своя ключ в ковчежето.
Всичко това за по-малко от четири седмици.
Дейна и Зоуи трудно щяха да постигнат същия успех.
Но двете поне нямаха романтични връзки, които да отклоняват вниманието им от целта. А Дейна нямаше и дете, за което да се безпокои, за разлика от Зоуи.
Съзнанието й бе напълно свободно и можеше изцяло да се съсредоточи върху загадката и очакваната награда.
Ако на нея се паднеше да бъде следващата съперница на Кейн, той трябваше да се подготви за дълга
