дома, скъпа.
— Радвам се, че се върнах. — Тя отпи голяма глътка и подаде чашата на Джордън. — Има много за разказване.
— Искаш ли да си починеш, или ще имаш сили да дойдеш в „Пийк“ още тази вечер, за да завъртиш ключа?
Вгледа се в лицето на Роуина, докато докосваше одрасканата й буза.
— Нима можете да чакате?
— Изборът е твой. Винаги е бил.
— Е, ще събера сили. — Дейна хвърли поглед към часовника и зяпна от изненада. — Девет? Как е възможно все още да е девет часът? Струва ми се, че съм била там дни наред.
— Шестдесет и осемте най-дълги минути в живота ми — каза Флин. — Ако си готова да отидеш тази вечер, идваме с теб.
— Трябва да се обадя на детегледачката. — Зоуи се изчерви, когато привлече вниманието на всички. — Зная, че е глупаво да се безпокоя, но…
— Няма нищо глупаво в това да се тревожиш за детето си. — Роуина стана. — Ние с Пит ще вземем ключа и ще ви чакаме.
— Ако има проблем с детегледачката — каза Брад, — аз ще постоя при Саймън. Ти трябва да присъстваш на ритуала.
— Е, добре. — Смутена, Зоуи тръгна към вратата. — Сигурна съм, че госпожа Хенсън няма да има нищо против да остане до малко по-късно. Все пак благодаря. Само ще й се обадя.
— Тръгваме, когато Зоуи е готова. — Дейна се обърна към Роуина и Пит, но те вече бяха изчезнали. — Господи, как го правят? Пуф, и ги няма.
— Биха ни спестили пътуването, ако ни бяха взели със себе си. — Джордън закачливо плъзна пръсти по лицето и шията й. Драскотините бяха напълно заличени. — Сигурна ли си, че ще можеш?
— Нямам търпение. Ще ви разкажем всичко, когато пристигнем в „Пийк“. Ще се успокоя едва когато ключът влезе в ключалката.
В стаята с портрета им сервираха ароматно кафе и дребни сладки, докато Дейна и Джордън се редуваха да разказват за случилото се през онези шестдесет и осем минути.
— Действала си много разумно. Как успя да запазиш самообладание?
— На моменти го губех. Бях объркана и изплашена, а той правеше промени, за да ме подмамва. Стана доста по-леко, когато осъзнах, че Джордън или е там, или също манипулира нещата по някакъв начин. Лабиринтът, в който Кейн искаше да се загубя, изведнъж изчезна и от този миг всичко бе различно.
— Никак не ми хареса редакторският му принос. — Джордън хвана ръката й и я целуна точно над рубина. — Освен това реших, че героят трябва да има по-активна роля в съдбоносната битка.
— Никакви възражения.
— Мислите ли, че сте го убили — попита Малъри, — когато сте го съборили от покрива?
— Не. Той просто се изпари. — Дейна махна с ръка към Роуина и Пит. — Също като тях преди малко.
— Но го наранихме — намеси се Джордън. — Не само засегнахме гордостта му. Почувства болка от удара ми, както и когато Дейна се опита да го одере жив. Потече кръв. Щом кърви, значи може и да бъде убит.
— Не напълно. — Пръстените на Роуина заблестяха, докато наливаше кафе. — За нас смъртта е нещо различно. Част от същността ни остава. В дърветата, камъните, водата и въздуха.
— Но може да бъде победен — настоя Джордън. — Може да бъде… лишен от силата си.
— Да — тихо потвърди тя. — Може би това ще стане.
— Оттеглил се е. — Брад повдигна чашата си. — Избягал е, защото не е бил готов да се бори с двама ви наведнъж.
— Можеше да ни съсече с меча, който се появи в ръката му. Мисля, че сме задължени на Роуина — каза Дейна.
— Няма право да пролива кръвта на смъртни, както и да отнема живот. Не биваше да бъде допуснато за нищо на света. Не знаем как дръзна да опита, но ако отново си го позволи, ще сторим всичко, на което сме способни, за да го спрем.
— Какви могат да бъдат последиците за вас? — попита Брад.
— Поемаме отговорността — решително заяви Пит. — Готови сме да ги понесем.
— Рискувате да останете в този свят завинаги, нали? — Бе го проумял, когато бе успял да освободи съзнанието си от страха за своите приятели. — Нарушихте клетвата и е възможно да нямате право да се завърнете дори ако и третият ключ бъде намерен и душите на трите дъщери бъдат освободени. Ще продължите да живеете в нашето измерение като в капан, от който никога не ще се измъкнете.
— Не е честно. — Изражението на Роуина издаде, че това е истина, и накара Зоуи да скочи на крака. — Не е справедливо. Не бива да става така.
— Боговете невинаги са справедливи и често постъпват нечестно. — Трогната от застъпничеството на Зоуи, Роуина стана. — Ние направихме избора си. Би могло да се каже, че и за нас настъпи часът на истината. Е, ще изпълниш ли последната си задача?
Протегна ръка към Дейна и й подаде ключа.
„Странно“, помисли си Дейна.
Краката й се подкосиха, но остана права и тръгна към нея.
— Каквото и обещание или правило да си нарушила, направила си го, за да спасиш живота ни. Ако бъдеш наказана за това, ако вашият свят има такива закони, по-добре е да останете в нашия.
— Нямаше да има ключалки, ако ги бях наблюдавала по-зорко. Те са невинни, Дейна, и страдат заради моята слабост.
— Докога трябва да плащате?
— Докато бъдат освободени, дори по-дълго, ако законът повелява. Вземи това и отвори втората ключалка. Ще им дадеш надежда, както и на мен.
Пит извади стъкленото ковчеже и сините сияния в него затанцуваха. Внимателно го постави на масата и застана от едната страна като страж, а Роуина от другата.
Докато гледаше светлините, сърцето на Дейна се сви.
Бяха останали две ключалки и тя пъхна ключа в едната от тях. Почувства как златото се затопли и по пръчицата пробягна искра, която достигна до пръстите й, когато завъртя китката си.
Чу щракване и звук, подобен на тиха въздишка, след която трите сияния заподскачаха. С мигновен проблясък и ключът, и ключалката се стопиха и изчезнаха.
На стъкления затвор остана само една ключалка.
Роуина се приближи и целуна Дейна по двете бузи.
— Благодаря ти, че използва ума си.
Обърна се и се усмихна на Зоуи.
— Явно идва моят ред.
Чашата й изтрака в чинийката и тя я остави.
— Ще дойдете ли всички в седем вечерта преди новолуние?
— Преди новолуние? — повтори Зоуи.
— В петък в седем — напомни й Брад.
— Е, добре.
— Ще доведеш ли сина си? Обичам децата и бих искала да се запозная с него.
— Саймън? Не желая да го излагам на риск.
— Аз също — увери я Роуина. — Само ще се запозная с него и ще направя всичко възможно да бъде защитен. Няма да се спра пред нищо, за да предотвратя всяка заплаха. Обещавам ти.
Зоуи кимна.
— Ще бъде впечатлен от тази къща. Никога не е виждал такава.
— Нямам търпение. Дейна? Мога ли да разменя няколко думи с теб насаме?
— Разбира се.
