— Способен е да прикрива някои свои действия от нас.
— А вие от него?
— Да, разбира се. Не е взел душата й — тихо каза тя, опитвайки се да успокои Флин.
— Каквото и да е взел, върни я. — Той отново се втурна напред и отблъсна ръката на Малъри. Пит му хвърли смразяващ поглед, когато го видя да застава до Роуина. — Нима мислиш, че можеш да ме сплашиш, точно сега?
— Губиш ценно време, като се поддаваш на страха за сестра си.
— Студена е. Кожата й е като лед. Почти не диша.
— Той я увлече в книгата — каза Джордън и мигновено привлече вниманието на Роуина.
— Откъде знаеш?
— Зная. — Взе романа от нощното шкафче, където го бе сложил. — Разтвори книгата и изведнъж падна.
Тя взе томчето от ръцете му.
— Няма го. Ключът е изчезнал от тук. Не трябваше да бъде така — промълви Роуина. — Кейн прекрачва твърде много граници. Нарушава правилата. Защо не може да бъде спрян? Това не е изкушение или дори заплаха. — Обърна се към Пит и в очите й проблесна страх. — Пренесъл е битката в друга територия и някак е преместил ключа.
— Бил е в книгата? — намеси се Джордън.
— Да. Но сега той го е прехвърлил в действието на романа, както и нея. Това не биваше да бъде допуснато.
— Сама е там. Независимо дали е станала част от действието, или е застрашена от Кейн, животът й е в опасност. — Джордън хвана ръката на Дейна. — Помогни й да излезе.
— Не мога да я върна от там, където я е изпратил. Не е по силите ми. Трябва или да я освободи, или сама да се избави. Мога да я стопля — започна тя.
— По дяволите. — Той грабна обратно книгата. — Изпрати ме при нея.
— Не е възможно.
Роуина се обърна и нежно прокара длани по лицето на Дейна.
Джордън изрече проклятие, рязко дръпна ръката й и я накара да застане с лице към него.
— Не ме лъжи.
През ръката му премина вълна, подобна на електрически ток, но не я пусна.
— Остави жена ми — тихо каза Пит.
— Какво ще направиш, ще ме пребиеш ли? Моята жена лежи безпомощна, докато душата й преживява бог знае какво, защото ви е дала дума. А вие стоите тук и бездействате.
— Светът, в който я е пленил, е негов. Силата му я държи там. — Роуина нервно отметна косите си назад, което бе необичаен жест за нея. — Няма начин да разберем какво й причинява или какво ще стане, ако опитам. Не е позволено да те пренеса в друг свят. Би било нарушение на клетвата, която положих, когато дойдох тук, за да бъда пазителка на ключовете.
— Аз сътворих този свят — извика Джордън и хвърли книгата на леглото до Дейна. — Плод е на моето съзнание, на моите думи. Не мога да се примиря. Някакъв самозабравил се бог застрашава жената, която обичам, и ме предизвиква да застана срещу него. Не ме интересува колко клетви ще нарушиш. Няма да я оставя сама. Ще ме изпратиш при нея.
— Не мога.
— Роуина. — Пит обхвана раменете й и я накара да се обърне към него. — Прав е. Слушай — настоя той и й даде знак да замълчи. — Нямаме право да въвличаме мъж, когато една жена се бори сама. Но Кейн наруши клетвата и прекрачи всички граници на честта. Той няма право нито да отнема живота й, нито да докосва ключа с ръка или с магия. Битката добива ново измерение. Или ще играем по неговите правила, или ще загубим.
— Скъпи — Роуина обви ръце около врата му, — ако го направя, дори и да успея, знаеш какво би могло да ни струва.
— Можем ли да живеем в този затвор и да не направим нищо?
Въздишката й издаде мъчителна вътрешна борба, когато притисна глава към гърдите му.
— Ще имам нужда от помощта ти.
— Разбира се. Винаги съм до теб.
Роуина кимна, дълбоко си пое дъх и погледна Джордън с очи, които изглеждаха огнени.
— Трябва да бъдеш сигурен. Ако направя това, рискуваме и нейния, и твоя живот, и всичко.
— Направи го.
— Изпрати всички ни. — Зоуи сграбчи ръката на Дейна. — Каза, че заедно сме по-силни, и наистина е така. Ще имаме по-голям шанс да го победим, ако отидем всички.
— Жената-воин — усмихна й се Пит. — Тази битка не е за теб. Но ако боговете бъдат благосклонни, ще дойде и твоят ред.
— Дайте му оръжие — настоя Брад.
— Не може да вземе със себе си нищо освен ума си. Легни до нея — каза Роуина на Джордън и взе книгата. Когато затвори очи, кориците засияха. — Да, виждам. Хвани ръката й.
— Вече я държа.
Роуина повдигна клепачи. Очите й бяха добили искрящ син цвят и се откроиха на фона на бялата й кожа. Невидим вятър развя косите й.
— Готов ли си?
— Да, напълно.
— Върни я. — Флин притегли Малъри към себе си, докато стоеше загледан в Джордън. — Доведи я у дома.
— Разчитай на мен.
Вятърът премина през тялото му, силен и топъл. Увлече го във вихрушка през времето и пространството и го пренесе отвъд сребристи завеси, които се разтвориха със звук, подобен на плясък на вълни.
Озова се срещу черните куполи и кули на замъка „Уоч“ в лунна нощ.
Побягна към зданието през стелещата се мъгла и до слуха му достигна крясък на сова. След миг щеше да прозвучи вой на куче срещу огромната кръгла луна. Обзе го любопитство и задоволство, когато звукът отекна във въздуха.
„Последната глава“, осъзна той и се убеди в това, щом зърна счупеното стъкло.
„Време е за малка промяна в действието“, помисли си Джордън, докато се провираше през прозореца.
Двадесета глава
— А ние какво да правим? — Малъри се притисна към Флин. — Не можем просто да чакаме.
— Стойте близо до тях — каза Пит.
— Може би има още нещо. — Роуина седна на ръба на леглото с книгата в скута си. — Вече нарушихме клетвата. Едва ли нещо ще се промени, ако си позволим и друга волност.
— Тогава наблюдавай. — Той застана до нея. — Но заслужават шанс да се справят сами. Чети. — Сложи ръка на рамото й и сля силата си с нейната. — За да могат и другите да следят какво става.
Роуина кимна и отвори книгата на последната глава.
— „Докато тичаше нагоре по стълбите, страхът я стягаше в зловещата си хватка и сякаш правеше сенките в замъка още по-непроницаеми“.
Когато стигна до площадката, Дейна понечи да тръгне надясно. Имаше десетки стаи и стотици ниши, където би могла да се скрие.
Но за колко време?
Той щеше да я намери. Мракът не бе пречка за него.
Дали щеше да я убие? Кейт се бе спасила накрая, но нейният противник бе човек от плът и кръв.
Как би могла да разбере доколко светът, в който бе попаднала, е творение на Джордън, и доколко на
