— Няма проблем. — Отвори капачката и сви рамене. — Никога… откакто се преместих в Ню Йорк, нито веднъж не си казала добра дума за творенията ми.
— Бях ти сърдита.
— А, сега разбирам. — Понечи да отпие глътка, но остави бутилката. „Истината“, помисли си Джордън. Колкото и да му бе трудно, помежду им не биваше да има повече неизяснени неща. — Чувствах се засегнат, Дейна. Когато става дума за книгите ми, не ценя ничие мнение повече от твоето. Затова за мен беше важно какво мислиш за работата ми.
— Искаш да знаеш какво мисля за книгите ти? Истинското ми мнение?
— Да, нека бъдем искрени.
— Е, след като ми подари този красив пръстен, мисля, че заслужаваш откровеност. — Дейна взе содата, отпи и му я върна. — Имаш удивителен талант. Очевидно е, че цениш дарбата си и умееш да я използваш. Всеки път, когато разгърна твоя книга, ме впечатляват широкият ти мироглед и способността ти да си служиш с езиковите средства. Дори когато те мразех, се гордеех с теб, Джордън.
— Виж ти — едва промълви той.
— Не съжалявам, че се държах, сякаш те подценявам. Може би така съм те накарала да работиш по- упорито.
— Може би — усмихна се той.
— Е, вече всичко е ясно.
— Повече от ясно.
— Да се връщаме, защото не съм свършила. Държа да узная мнението ти за това, което ще кажа по- нататък.
Дейна влезе в хола и отново се настани на пода.
— Добре — каза тя, надвиквайки разговорите, които се водеха. — Почивката свърши. Мисълта ми бе, че колкото и талантлив да е Джордън, не става дума само за авторско виждане. Има нещо повече от поредица събития, увлекателно вплетени в художествена форма. Когато човек чете, разбира колко често е бил свързан със събитията или е участвал в тях. Факт е, че той е бил първият, който преди години е видял или почувствал нещо мистериозно около „Пийк“. Мисли, че е срещнал призрак там. — Дейна замълча и се усмихна, когато Малъри започна да отбелязва е цветен маркер пасажи от копието на Флин. — Пръв от всички нас е видял и е купил една от картините на Роуина. Флин е мой брат, с Брад сме приятели, а Джордън се превърна от приятел в мой любим.
— Разбил е сърцето ти. — Малъри енергично оцветяваше напечатани думи в яркожълто. — Отнета невинност. Съжалявам — обърна се тя към Джордън. — В това има много силна магия.
— Кейн проля неговата кръв. — Дейна кимна на Малъри и й се усмихна. — Той е единственият от нас, който напусна дома си, рано осиротял и сам, за да поеме на поход. А сега се завърна — заключи тя и срещна погледа му, — за да го довърши.
— Мислиш, че ключът е у мен? — Заинтригуван, Джордън се облегна назад. — Следвам логиката и долавям традиционните елементи в теорията ти, Дейн, но къде? Как? Кога?
— Не мога да зная всичко. Но има смисъл. Връзва се. Все още не мога да разгадая напътствията. „Една богиня броди, а друга стои в очакване“. Къде броди? Какво очаква другата? Когато се опитах да изпадна в транс, видях образ.
Беше му хрумнало нещо, но когато чу последните думи, то изведнъж изчезна.
— Какво си се опитала да направиш?
— Експеримент. Нещо като медитация. Освободи съзнанието си и виж какъв образ ще изплува. Видях ключа. Сякаш се носеше над поляна със синьозеленикава трева. Вероятно защото се взирах в стената на книжарницата си, а цветът й е точно такъв. Протегнах ръка, за да го докосна, но не можах да го достигна. — Смръщи вежди и отново си представи всичко. — После изведнъж фонът се смени. Стана бял с черни напречни ивици. В главата ми зазвучаха думи.
— Чула си гласове? — попита Брад.
— Не точно. Но чух думите. Почакайте, ще си ги спомня. „Тя бродеше в нощта, сливаше се с мрака и всички негови тайни. Когато заплака, отчаяно умоляваше да настъпи ден“.
— Значи не е ясно дали е богиня… коя е тя, за бога? Сигурно това е едно от последните парчета от пъзела.
— Мога да го поставя на мястото му — каза Джордън. — Думите са мои. Аз ги написах. Във „Фантом в замъка“.
За миг настъпи гробна тишина, след което всички заговориха в един глас.
— Успокойте се! — Брад стана и вдигна ръце. — Казах, успокойте се! Да не губим нишката. Първо, да елиминираме всяко съвпадение. Дейна, чела ли си книгата?
— Да, но…
— Чела си я?
Тя завъртя очи срещу Джордън.
— Няма отново да подхранвам писателското ти его. Да, прочетох я, но беше преди години. Дори аз не помня всяка дума от всяка прочетена книга. Не познах цитата.
— И аз съм я чела. — Зоуи вдигна ръка като ученичка в клас и изведнъж смутено я отпусна. — Страхотна е — каза тя на Джордън. — Но в нея жената, която броди в нощта, не е богиня, а призрак.
— Именно — намеси се Брад. — най-интересното е, че Джордън е написал тази книга, вдъхновен от „Уориърс Пийк“ и от призрака, дето твърдеше, че го е видял една нощ.
— Наистина ли? — попита Зоуи. — Това е страхотно!
— Често се качвахме там с Брад и Флин и спяхме на палатка. Брад успяваше да… набави бира и цигари.
Зоуи се обърна към Брад.
— Така значи?
— Бяхме шестнадесетгодишни — промърмори той.
— Това не е оправдание.
— Ще му се караш по-късно — намеси се Дейна. — Да продължим.
— Видях я да върви по парапета — заговори Джордън. — На лунната светлина. Силуетът й, с развята пелерина, се открояваше като видение сред сенките. Взех я за призрак и когато написах книгата, я описах така. Самотна пленница на нощта, умоляваща за ден. Но не е била призрак.
Дейна сложи ръка на коляното му.
— Била е богиня.
— Роуина. Разбрах го днес, когато отидохме да се срещнем с тях в „Пийк“. Досега не знаех какво означава.
— Ти пръв си я видял — тихо каза Дейна. — И си я описал, независимо в каква форма. Придал си й ново измерение, направил си я част от един различен свят. Тя е пазителката на ключовете. Ключът е в книгата. — Ръката й затрепери, когато мислено подреди всички останали парчета. — Белият фон на черни напречни ивици. Редове в книга. Ключът се стопи и изчезна в нея. — Скочи на крака. — Флин, ти имаш копие.
— Да. — Брат й огледа стаята. — Не съм сигурен точно къде. Все още не съм разопаковал всичко.
— Нищо чудно. Живееш в тази къща едва от две години. Е, намери го — настоя тя.
Флин лениво се протегна и стана.
— Ще отида горе да я потърся.
— Аз имам една у дома — каза Зоуи. — С меки корици. Купувам си всяка твоя книга, но бюджетът ми не достига за луксозните издания — промълви тя, сякаш се извинява.
Джордън се приближи и повдигна ръката й към устните си.
— Ти си голяма сладурана.
— Мога да я донеса от къщи. Предполагам, че ще успея да дойда, преди Флин да открие своята.
— Дай му малко време. — Малъри вдигна поглед и си представи как Флин рови из кашоните на горния етаж. — И аз я имам, а моят апартамент е по-близо. — Изведнъж замълча и повдигна показалците на двете си ръце. — Обзалагам се, че всеки от нас има екземпляр от „Фантом в замъка“.
— Е, аз да, разбира се — каза Джордън.
