— Така е. — Малъри продължи да танцува и се опита да подхване румба. — Имаме и нови шкафове със стъклени врати. Ще ги напълня с красиви съдове и кристални чаши. Тази стая се превръща в истинска кухня.
Флин най-сетне разбра причината за радостта й. Забавно бе да гледа как сменя стъпките. От румба премина на… бог знае какво. Не можеше да откъсне очи от нея.
— А какво беше преди?
— Нямам думи за онова, което беше. Толкова съм щастлива. И благодарна. Ти си най-страхотният мъж на света. — Обхвана с длани лицето му и го целуна. — А аз се държах ужасно с теб.
— Защо говориш така? Нямам предвид защо ме намираш за страхотен, а защо мислиш, че си се държала ужасно.
— Защото отказвах да се преместя при теб, преди да направиш това. Превърнах кухнята в разменна монета. „Ремонтирай я и ще живея тук“. Беше егоистично. Получи се — добави тя и обсипа лицето му с целувки, — но постъпих егоистично. Ти го направи заради мен. Казах, че няма да се преместя, преди да бъде завършена, и дори подхвърлях злобни реплики за лампите в спалнята.
— Че не стават дори за осветление на пещера, обитавана от прилепи и слепи паяци.
— Да, това беше една от тях. Ще ми простиш ли?
— Прощавам ти.
— Зная, че има още работа. Трябва да се сложат плотове и някои дребни неща, но не искам да чакам повече. Утре ще пренеса багажа си и официално ще заживеем заедно.
— Не искам да живеем заедно.
Лицето й издаде изумление.
— Какво?
— Съжалявам, Мал. — Притисна раменете й. — Не искам да живеем заедно.
— Но… нали от няколко седмици ме молеше да се преместя при теб…
— Да, да. — Флин сви рамене. — Размислих.
— Ти… Размислил си?
— Точно така. — Нехайно отвори хладилника. — Господи, тази стая свети.
Загубила ума и дума, Малъри го гледаше втренчено. Стомахът й се бе свил на топка и желанието й да танцува се бе изпарило.
— Не разбирам. Не разбирам как е възможно изведнъж да промениш толкова важно решение.
— Аз също. Всъщност не съм го променил, просто осъзнах, че не желая точно това.
— Осъзнал си, че не искаш да бъдеш с мен. — Шокът и гневът бяха толкова силни, че не оставиха място за болка. Подтикната от тях, Малъри пристъпи към него и грубо го блъсна. — Така значи.
— Не съм казал, че не искам да бъда с теб, а че не искам да живеем заедно.
— Запази проклетата кухня за себе си. Щом не си готов за зряла, пълноценна връзка, няма да губя времето си е теб.
— Ето, че стигнахме до същността. „Зряла, пълноценна връзка“. — Флин извади кутийката, която носеше в джоба си, и я отвори. — Това достатъчно зряло ли ти се струва?
Устните й се разтвориха и той си помисли, че никога не е изглеждала така красива, както сега, докато стоеше онемяла и се взираше в пръстена с диамант.
— Да бъдем зрели хора, Мал. Нека се оженим.
— Искаш да се ожениш за мен?
— Да, вече съм напълно сигурен. — Усмихна й се. — Изглеждаш малко бледа. Ще го приема като добър знак. Бижутерът каза, че моделът е класически и Брад също го одобри. — Флин извади пръстена от кутийката. — Съвършено оформен солитер, дрън-дрън. Харесва ли ти класическата форма?
На гърлото й бе заседнала буца, но напрегна сили да я разсее.
— Да, харесва ми.
— Струва ми се, че и ти си наясно какво искаш. — Хвана отпуснатата й ръка и сложи пръстена, преди тя да каже още нещо. — По мярка ти е. Не мислех, че ще бъде. Имаш толкова нежни пръсти, но, изглежда, няма да се наложи да го носим в златарско ателие.
Малъри почувства топлина при допира на златния кръг.
„Да, наистина приляга“, замечтано си каза тя.
Изглеждаше така, сякаш е изработен специално за нейната ръка.
— Красив е. Съвършен.
— Е, вече можеш да кажеш „да“.
Отмести поглед от пръстена към очите му.
— Животът с теб ще бъде като влакче в лунапарк. По-рано се страхувах да се возя, защото човек никога не знае какво да очаква. Превъзмогнах страха.
— Кажи „да“ и ще сменя лампите.
Тя издаде звук, който бе нещо средно между плач и смях и се хвърли в прегръдката му.
— Знаеш, че отговорът е „да“ дори ако оставиш грозните лампи.
— Обичам те.
— И аз те обичам. — Притисна буза към неговата, повдигна ръката си и се загледа в блясъка на диаманта. — Как е възможно един и същи човек да е купил този великолепен пръстен и онези ужасни лампи?
— Многото различни страни на Флин Хенеси.
— Късметлийка съм. — Малъри чу входната врата да се отваря и хукна натам почти едновременно с Мо. — О, идват! Трябва да се похваля! — Обърна се и изпрати въздушна целувка на Флин. — Да го покажа на някого.
Забърза към вратата и видя Дейна, която почти тичаше по коридора, плътно следвана от Зоуи.
— Какво ви прихваща? — попита Зоуи.
— Трябва да видите нещо. Господи, каква новина имам — каза Дейна, когато Малъри се втурна към нея.
— Каквато и да е, едва ли може да се сравнява с моята.
Зоуи застана между тях.
— За бога, ако някоя от двете ви не изплюе камъчето, ще се пръсна.
— Първо аз! — в един глас заявиха Дейна и Малъри и показаха ръцете си.
Последваха викове и нечленоразделни звуци, непонятни за тримата мъже и деветгодишното момче, които стояха и ги гледаха.
Саймън видя майка си и приятелките й да подскачат и да пищят като момичетата в училищния двор. Повдигна вежди и хвърли озадачен поглед към Брад.
— Какво им става?
— Това е една от най-големите загадки в живота, хлапе.
— Трудно е да разбереш жените.
Момчето плесна с ръце срещу кучето, което сляпо се бе присъединило към въодушевлението на женската компания и доволно се търкаляше на пода.
Флин погледна Джордън.
— Бира? — попита го.
— Бира — съгласи се Джордън и потърси тишина и спокойствие в кухнята.
— Не мога да повярвам! — Зоуи сграбчи ръцете на Малъри и Дейна и подскочи на пръсти. — Сгодени! И двете сте сгодени. Получили сте предложения в един и същи ден. Това е магия. А пръстените… Прекрасни са! Господи.
Пъхна ръка в джоба си за кърпичка.
— Шшшт. Мамо, стегни се.
Зоуи укорително изгледа сина си.
— Ти ли ще ми казваш какво да правя!
Саймън изсумтя и се сборичка с Мо.
— Ще ядем ли пица?
— Защо не отидеш в кухнята да попиташ Флин? Възпитано — добави тя, когато момчето се
