— Бяхме в стриптийз бар, пихме евтин алкохол и зяпахме танцьорки на пилон с изкуствени гърди.
— Въобразяваш си, че така ще ме ядосаш и ще престана да любопитствам, но се лъжеш. — Свали кърпата от главата си и прокара пръсти през косите си. — Лично аз не се дразня от това, че мъжете ходят по стриптийз клубове и се държат като идиоти. Но настоявам да ми кажеш истината.
— Добре тогава. Тук и сега.
Взе панталоните си и извади от джоба кутийката от бижутерския магазин. Задържа я с две ръце, протегна ги към Дейна и повдигна капака с палец.
— О, господи — промълви тя и се отпусна върху капака на тоалетната.
— Да, това се казва романтика. Харесва ли ти или не?
С мъка преглътна, преди да отговори.
— Зависи.
— От какво? — Джордън се намръщи, завъртя кутийката и отново огледа пръстена. Изглеждаше съвършен, но един мъж никога не може да бъде сигурен с жените. — Предположих, че ще ти допадне повече, отколкото стандартният диамант. Но ако държиш на традицията, ще го сменя.
Дейна потръпна, но не от студ. Причината бе съвсем друга.
— Значи това е годежен пръстен.
— А ти какво си помисли? Би ли станала? Така изглежда твърде странно.
— Съжалявам. — Тя се изправи. — Не знаех какво си намислил.
— Предлагам ти да се омъжиш за мен, Дейна. — Джордън приглади мокрите си коси назад. — Обичам те и искам да прекарам живота си с теб. Да създадем деца и да остареем заедно.
Беше си помислила, че сърцето й прелива, но се оказа, че има още незаети кътчета, които той сега изпълни.
— Е, добре, всичко ми е ясно. Пръстенът е прекрасен. Най-красивият, който съм виждала. Не си прав само за едно.
— Какво е то?
— Нямам нищо против обстановката, Джордън. — Погледна го и на лицето й засия усмивка. — Ако сложиш този пръстен на ръката ми, за мен ще бъде удоволствие през следващите няколко минути да не нося нищо друго, освен него. — Подаде ръката си и затаи дъх. — С радост ще го слагам и с радост ще се омъжа за теб.
Той извади пръстена, остави кутийката и повдигна лявата й ръка.
— Още едно ново начало за нас.
— С нетърпение очаквам следващото.
Постави го на безименния й пръст. В тялото й нахлу топлина при допира на златния кръг до кожата й.
— Великолепен е. Дори ми е по мярка.
— Така ли? Никой от нас не знаеше размера ти. Това е бонус. — Раздвижи ръката й и камъкът заблестя. — Отива ти.
Дейна се повдигна на пръсти и го целуна.
— Пълен си с изненади.
— Права си. Ще ти поднеса поредната от тях. Купих… по-скоро ще купя „Уориърс Пийк“.
Бавно примигна два пъти.
— Моля? Стори ми се, че каза, че ще купиш „Пийк“.
— Точно така. Искам да живеем там. Да създадем семейство там.
— Ти… — Въпреки че се олюля, този път тя не се предаде и не седна. — Няма да се върнеш в Ню Йорк?
— Разбира се, че няма. — Лицето му издаде озадачение. — Как бих могъл да ти предложа брак и да искам да живея в Ню Йорк, докато ти въртиш бизнес във Вали? Дейна.
— Мислех… че домът ти е там.
Джордън обхвана брадичката й, несигурен дали да изпита раздразнение, или да се засмее.
— Предположила си, че ще те помоля да дойдеш в Ню Йорк? Че ще те принудя да се откажеш от книжарницата, преди да си започнала? Нямах намерение да се връщам там, но дори и да имах, бих променил плановете си.
— Решил си да останеш?
— Да. Преди време трябваше да замина. Сега настъпи моментът да се върна. Чувствам нужда да бъда тук. С теб.
— Бях готова да тръгна с теб — едва успя да каже Дейна. — Искам да получа точки за това.
— Няма да ходим никъде. Ако „Пийк“ не ти харесва…
— Опитваш се да изравниш точките. — Обзета от вълнение, тя се засмя и се хвърли в прегръдките му. — Знаеш, че ми харесва. Господи, фантастично е. Удивително. Но, моля те, кажи ми, че няма повече изненади. Вече ми се вие свят.
— Тази е последната, засега.
— Да се облечем и да отидем у Флин. — Притисна дланите си една към друга и се загледа в пръстена. — Нямам търпение да кажа на всички.
— Флин и Брад вече знаят.
— Мъже. — Дейна нехайно махна с ръка, докато вървеше към спалнята. — Нищо не разбират. Боже мой, само да покажа този пръстен на Малъри и Зоуи! Трябва да облека най-шикозния си тоалет, за да изпъква върху него.
— Този, с който си сега, ми харесва.
Тя извърна глава и го стрелна с поглед, преди да отвора вратите на гардероба си.
— Виждаш ли? Мъжете не разбират нищо.
Осемнадесета глава
Когато Мо задърпа Флин по коридора, до тях достигна пронизителен женски писък. Кучето оголи зъби, както и стопанинът му, и двамата се втурнаха към кухнята, готови да усетят вкус на кръв.
Малъри стоеше в средата на стаята и се заливаше от истеричен смях.
— Къде е онзи тип? Какво ти стори? Кучи син.
— Кой? — Бе подготвена за изблика на обич от страна на Мо, но не бе очаквала Флин да я сграбчи и да я вдигне на ръце. — Какво има?
— Ти пищеше.
— Аха. Долу, Мо. Флин, пусни ме. Добре съм. Всичко е наред. — Но се бе изчервила и не преставаше да се кикоти. — Мислех, че съм сама.
Флин я изгледа с недоумение, затаил дъх. Остави я малко тромаво, защото ръцете му затрепериха.
— Стоиш насред кухнята и пищиш, когато мислиш, че си сама?
— Е, обикновено не. Но погледни! Само погледни!
Отдалечи се от него е танцова стъпка и направи малък пирует. Все още озадачен, Флин се опита да отгатне какво става.
— Решила си да осъществиш детска мечта, като станеш танцова звезда на сцената и екрана?
— Не! — Малъри със смях го завъртя в кръг и това накара Мо отново да скочи. — Виж, вече имаме паркет. Чудесен чамов паркет!
Последва движение, което Флин взе за имитация на степ.
— Да, издава характерен звук на дърво.
— Вече няма грозен балатум. А погледни тук! — Малъри се отдръпна и прегърна лъскавия нов хладилник като съпруга, която посреща воин след дълъг поход. — Чудесен е, нали? Виж колко подхожда на това. — Пред смаяния поглед на Флин тя отново се завъртя и застана до печката. — Прекрасна е — извика с възхищение. — Толкова гладка и чиста. И всичко работи. Пробвах бутоните и ключовете, до един работят! Нямам търпение да сготвя нещо на нея. Влязох, видях това и просто се разпищях. Сложили са паркета и са внесли уредите. Какво ще кажеш за новата микровълнова фурна?
— Много е секси.
