изправи.
— Трябва да ви покажа кухнята — спомни си Малъри. — Но първо… — Хвана ръката на Дейна и разгледа рубина. — Великолепен е! Идеален е за теб.
— Както и мъжът. Почакай да чуеш как ми предложи.
— При мен беше по-интересно — заяви Малъри.
— Гола ли беше?
— Не.
Дейна наплюнчи пръст и имитира коригиране на резултата върху въображаема дъска.
— Аз печеля.
— Мамо! — извика Саймън от вратата на кухнята. — Питат каква пица искате, иначе ще ядете от онази, която те изберат.
— Знаете ли какво? — Зоуи прегърна приятелките си. — Ще ми разкажете всичко с подробности, когато мъжете не са наблизо да ни пречат. Утре сутринта ще си устроим празненство в „Малки удоволствия“.
— Аз съм „за“ — съгласи се Дейна. — Гладна съм, а не бих искала да ям пица с лук и гъби вместо такава, каквато обичам.
Час по-късно Дейна дояждаше третото парче. Изтегна се на пода до Саймън и Мо и издаде въздишка на задоволство.
— Ако сте готови, да поговорим за ключа.
— Саймън, качи се горе е книжките си. Нали нямаш нищо против, Флин? — попита Зоуи.
— Разбира се. Знае в коя стая.
— Можеш да вземеш и Мо. Ще те повикаме, когато стане време да си тръгвате.
— Защо не мога да остана тук, докато си говорите за магии?
— Откъде знаеш това? — полюбопитства майка му. — Саймън, подслушвал ли си?
— За бога, мамо — промърмори гой и се престори на обиден. — Не е нужно да подслушвам, просто имам уши. — Улови ушите си и ги раздвижи. — Виждаш ли ги? Две са.
— После ще си поговорим за ушите ти. Върви горе. Ще прекараш вечерта като затворник с телевизор и куче. Утре можеш да напишеш протестно писмо до конгресмена.
— Господи. — Устните му трепнаха и завъртя очи, а после ги ококори и втренчи поглед в онова, което Брад държеше в ръка. — Мили боже! Това е „WWF Смакдаун“!
— Можеш да го вземеш за няколко игри.
— Наистина ли? Супер! Мамк… — не довърши неприличния израз, когато долови упрека в очите на майка си.
— Супер! — повтори той. — Благодаря.
— Няма проблем. Почакай да поиграем един срещу друг, ще те направя на пух и прах и няма да имаш оправдание, че не си тренирал достатъчно.
— Да, разбира се. — Саймън взе видео диска. — Страхотна игра. Благодаря.
Грабна ученическата си раничка под мишница, хукна към стълбите и повика Мо.
Зоуи отпусна ръце в скута си.
— Много мило от твоя страна.
— Може би той няма да мисли така, когато го смажа на следващия мач.
— Не искам да се чувстваш задължен да…
— Не се чувствам задължен — хладнокръвно я прекъсна Брад и насочи вниманието си към Дейна. — Искаш ли ти да започнеш?
— Ако мога да говоря, без да ставам. Както решихме, Джордън описа събитията в тяхната последователност.
— Вече ми даде копие — намеси се Малъри. — Направих по едно за всички. Ще отида да ги донеса.
— Страхотна е, нали? — отбеляза Дейна, когато Малъри излезе от стаята. — Изпипва всички подробности. Щом Мал вече го е прочела, а и вие ще го направите, ще ви кажа само, че го е изложил в хронологична и свързана форма. От полза е да проследим случилото се до този момент. От деня, в който Малъри, Зоуи и аз получихме покани за коктейл в „Уориърс Пийк“, запознанството ни там и първата ни среща с Роуина и Пит, когато чухме историята на трите дъщери. После забъркахме Флин и разбрахме, че е приказка.
— Така Флин се е запознал с Малъри и е станал част от похода — продължи Джордън. — Освен това всяка от вас е била на кръстопът в кариерата си.
— Кариерите ни бяха в задънена улица — поправи го Зоуи. — Затова предложението да получим по двадесет и пет хиляди долара, ако се съгласим да търсим ключовете, бе твърде примамливо, за да го отхвърлим, макар отначало никоя от нас да не вярваше в тази история.
— Нещо повече. — Малъри се върна и донесе кафяви пакети, на които бе залепила етикети с имена. — Привлече ни финансовата перспектива, но и споделените чувства на разочарование, несигурност и страх от неизвестността. И мигновено възникналата привързаност помежду ни. Джордън е доловил това и много находчиво го е пресъздал в разказа си.
— Да добавим и новите нишки — отново заговори Дейна, — които свързаха Джордън и Брад с нас, с Роуина и Пит и с дъщерите. Мисля, че това е важно. Всеки от нас има роля и трябва да бъде тук, докато трае търсенето.
— Следващият фактор е Кейн. — Малъри извади своето копие. — Образът му е толкова зловещ, Джордън, и толкова правдиво описан. Сякаш си го видял през моите очи.
— Достатъчно бе да го видя със своите. Мисля, че трябва да гледаме на него по-скоро като на необходимо зло, отколкото като на враг. Той е друг важен елемент от изпитанието.
— Съгласен съм — кимна Брад. — Толкова важен, колкото всеки от нас. Мисля, че накрая няма да бъде достатъчно да го надхитрим, както стори Малъри, нито да имаме надмощие в играта, с което Дейна засега се справя. Ще трябва да го унищожим.
— Как можем да унищожим един бог? — попита Зоуи.
— Не зная, но бих казал, че първо трябва да вярваме, че сме способни.
— Може би. Но засега целта ми е само да се добера до ключа. — Дейна изправи гръб. — Остават още няколко дни. Ето какво зная. Би трябвало да мога да го открия сама, но важно е и участието на Джордън. Кейн се опита да ни раздели не просто защото не желае да живеем щастливо заедно. Получи се тъкмо обратното, ние се сближихме, което навярно никак не му харесва. — Протегна ръка и взе резен чушка от парчето пица, което хапваше. — Не прецени правилно какво ще стане, след като ме върне в миналото. Това бе една от крачките, които трябваше да направя, а вероятно не бих успяла без онази разходка назад във времето. Минало, настояще и бъдеще. Изясних и приех миналото. Постигнах мир в настоящето и… — Завъртя ръката е пръстена. — Вече гледам към бъдещето. Всичко това е важно не само лично за мен, а и за целта ми. Джордън присъства във всяка от тези времеви рамки.
— Благодаря, Дългучке.
— Не се главозамайвай. Донякъде е просто съдба. Ако прочетете част от този разказ… — Взе копието от ръцете на Малъри, — ще започнете да чувствате и да разбирате дори събитията, в които не сте били преки участници. Ще получите ясна, цялостна картина. Ето тук… синята мъгла, която изпълни „Малки удоволствия“, студът, който ни сковаваше до мозъка на костите, странното сияние, цветът на ситните капки. Ще усетите как пропълзяват по кожата ви.
— Литературни похвати — каза Джордън.
— Да, доста добре боравиш е тях.
— Моля?
Леко раздразнена от прекъсването, Дейна вдигна поглед и го видя да се взира в нея с присвити очи така съсредоточено, че я накара да се изчерви.
— Казах, че си добър. Какво има?
— Е, за всяко нещо има първи път. Изведнъж ожаднях — промърмори той и излезе от стаята.
Дейна се раздвижи и въздъхна.
— Кратка почивка — заяви тя и тръгна след Джордън към кухнята. — Какъв е проблемът?
Той извади бутилка сода от хладилника.
