— Извинявай. — Очите на Роуина затанцуваха, сякаш бе отгатнала мислите й. — Малъри и Дейна ми казаха, че си тук. Бях долу и видях какво сте направили трите Исках да разгледам салона ти. Както казах, цветовете са прекрасни.
— Надявам се да създават настроение.
— Сполучлив подбор. Какво прекъснах?
— О, тъкмо свърших. Шкафчета за шампоани, балсами и други неща. Ще отсипвам от тях в тези купи.
— Аха.
— Ето там ще бъдат каските, бюрото с документацията и чакалнята. Ще сложа диван, два фотьойла и мека пейка. Онова помещение ще бъде за маникюр. Поръчах стол с грейка за желаещите педикюр. И стандартен би свършил работа, но този ще стане хит. Ще има… едва ли те интересува.
— Искам да видя всичко. — Роуина огледа главното помещение и надникна в съседното. — А това?
— Една от стаите на козметичния салон. За масаж и маски за лице. Отсрещната ще бъде за коло-маска. Ще ползвам голямата баня за ексфолиращи процедури.
— Много амбициозно.
— Планирам го от доста време. Трудно ми е да повярвам, че мечтата ми се сбъдва. Откриването ще бъде на първи декември. Роуина, не съм забравила за ключа. Просто все още не съм попаднала на ценна следа.
— Ако беше лесно, не би било толкова важно. Знаеш това — добави Роуина и вяло я потупа по рамото, когато се върна в главния салон. — И тук не ви е било лесно.
— Да, но само с труд, стъпка по стъпка напредваме. — Зоуи леко се усмихна, когато гостенката повдигна вежди срещу нея. — Добре, разбирам. Всичко става стъпка по стъпка.
— Кажи ми как е синът ти.
— Саймън е добре. Днес е при свой приятел. Снощи вечеряхме у Брадли.
— Така ли? Сигурна съм, че е било приятно.
— Зная, че има неща, които не можеш да ми кажеш но все пак ще попитам. Не заради себе си. Свикнала съм да преглъщам горчиви хапове.
— Не се и съмнявам. Не са били малко в живота ти.
— Не повече, отколкото ми се полагат. Съгласих се да се заема с тази задача, както Малъри и Дейна. Но Брадли не е подписвал договора. Искам да зная дали някаква сила го кара да изпитва чувства към мен, които трябва да използвам, за да открия ключа.
Роуина зарови ръце в косите си и започна да позира пред огледалото.
— Какво те навежда на тази мисъл?
— Бил е пленен от лицето на Кайна на картината, а аз случайно приличам на нея.
Взе флакон с шампоан и го разгледа.
— Нима имаш толкова ниско мнение за себе си?
— Не твърдя, че е невъзможно чувствата му да са истински. Да проявява интерес към мен такава, каквато съм. Но всичко е започнало, когато е видял картината.
— И я е купил, избрал е пътя си. Този път го е довел при теб. — Роуина върна флакона на мястото му. — Интересно, а?
— Трябва да зная дали сам е направил избора.
— Не задавай този въпрос на мен. Няма смисъл да го задаваш и на него, щом не си готова да му повярваш. — Взе друг шампоан и го отвори, за да усети мириса му. — Искаш да ти обещая, че той няма да пострада? Не мога. Мисля, че би се обидил, ако разбере, че си ме молила за това.
— Тогава трябва да преглътне обидата, защото се чувствах длъжна да попитам. — Зоуи тръсна ръце. — Може би е излишно. Кейн не си прави труда да ми отправя сериозни заплахи. Очаквахме да бъде готов за ожесточена битка, а той просто си играе с мен. Изглежда, не се бои, че ще открия ключа.
— С това пренебрежително отношение подкопава самочувствието ти и те прави уязвима.
Зоуи бе изненадана от нехайния тон на Роуина.
— Не съм казала, че ще се откажа — понечи да възрази тя, но замълча. — Господи, засегнал ме е по- дълбоко отколкото предполагах. — Намерил е слабото ми място. През по-голямата част от живота ми хората или са се отнасяли към мен с пренебрежение, или са ми казвали, че не мога да правя това, което най-силно желая.
— Доказала си им, че грешат, нали? Докажи и на него.
На няколко километра разстояние, в гостилницата, Брад стори място на Флин в сепарето. Джордън седеше от другата страна на масата изпънал дългите си крака и разглеждаше ламинираното меню.
— Не се е променило от шест години, приятел — отбеляза Флин. — Би трябвало да го знаеш наизуст. Извинявайте, че се забавих — добави той и посегна към вече сервираното кафе на Брад.
— Защо винаги сядаш до мен и пиеш от кафето ми? Защо поне веднъж не се настаниш до него?
— Държа на традициите. — Усмихна се на сервитьорката, която донесе голяма чаша и каничка. — Здрасти, Люс. Искам сандвич с шницел.
Тя кимна и записа поръчката.
— Чух, че си присъствал на заседанието на общинския съвет тази сутрин. Нещо интересно?
— Обичайните високопарни приказки.
Жената се усмихна и погледна Джордън.
— А за теб, юнако?
Когато сервитьорката се отдалечи с поръчките, Флин се отпусна и закачливо наклони глава към Брад.
— Чухте ли, че нашата важна клечка господин Вейн снощи е изпратил лимузина, дълга километър, за гаджето си?
— Без майтап? Дай му да се перчи.
— Беше само половин километър. Впрочем откъде знаеш?
— Имам остър слух. — Флин докосна ухото си. — Но източникът ми не можа да потвърди дали перченето се е оказало сполучлива тактика.
— Победих малкия на „Смакдаун“, но той ми разказа играта на „Голямата автокражба“.
— По-интересно е как е реагирала майката — заяви Джордън. — Не се и съмнявам, че хлапето е било предоволно да се вози на лимузина.
— Хареса му. Както и на Зоуи. Чухте ли какво каза онзи ден? Че никога не се е люляла в хамак. — Брад се намръщи, когато взе чашата си от Флин. — Как е възможно човек да не се е люлял в хамак през живота си?
— Решил си да й купиш — досети се Флин.
— Да.
— Да видим какво означава това… — Джордън вдигна поглед към тавана — О, мисля, че е повод за тост. — Стана по-сериозен. — Тя е страхотна жена. Заслужава някой да облекчи товара на плещите й.
— Работя по въпроса. Ако около майка ти се беше появил някой със сериозни намерения, това би ли те притеснило?
— Не зная. Никой не е… Тя не допускаше никого до себе си. Не мога да твърдя със сигурност. Бих казал, че зависи кой е и как се държи с нея. Толкова сериозни намерения ли имаш?
— Натам вървят нещата, поне за мен.
— Отново стигаме до връзката между нас и трите жени — отбеляза Флин. — Всичко се подрежда идеално.
— Може би така е писано.
— Зная какво е подреждане. Случайно съм сгоден за кралицата на реда. Но си струва да поумуваме. Каква роля е предвидена за теб в нашата драма? — започна той с делови тон.
Остави ги да помислят, докато сервираха сандвичите им.
— Не преставам да напрягам ума си — каза Брад. — По-голямата част от напътствията е свързана с неща, които вече са й се случили, и с решения, които е взела, преди да ме срещне. Но тези неща са я довели тук. Ако предположим, че съм част от изпитанието й, възможно е да се имат предвид и неща, които
