аз съм преживял или направил, преди да я срещна. Те ме накараха да се върна.
— Различни пътища, водещи до едно и също място — кимна Джордън. — Добра теория. Сега пътищата ви се пресичат.
— Въпросът е какво да правите — намеси се Флин. — И къде. Мечът в ръката на богинята навежда на мисълта за битка.
— Няма да я води сама — обеща Брад. — На картините мечът е в ножница. На моята е сложен до нея в ковчега, а на онази в „Пийк“ е окачен на колана й.
— А на портрета на крал Артур, който аз купих, мечът все още не е изтръгнат от скалата — добави Джордън.
— Не е получила шанс да го извади. — Застиналото бледо лице от картината изплува в паметта на Брад. — Може би ние трябва да й дадем този шанс.
— Може би Малъри трябва отново да разгледа картините — предложи Флин. — Да види дали не е пропуснала нещо. Не…
— Запомни мисълта си — каза Джордън, когато мобилният му телефон запиука. Извади го и се усмихна, щом видя изписаното име. — Здрасти, Дългучке. — Повдигна чашата с кафе. — Аха. В момента съм в офиса си с партньорите. Разбира се. — След минута отдалечи телефона от ухото си. — Среща у Флин в шест. Кимат в знак на съгласие — продължи той в слушалката. — И мен ме устройва. Зоуи ще приготви чили — обърна се към приятелите си.
— Кажи й да предаде на Зоуи, че ще мина да я взема.
— Брад каза да предадеш на Зоуи, че ще я вземе. Канехме се да дойдем да ви помогнем следобед. Добре, ще се видим у дома. Хей, Дейн? С какво си облечена? — Усмихна се и пъхна телефона обратно в джоба си. — Връзката прекъсна.
Докато чилито къкреше, Зоуи разпръсна записките си на масата в кухнята. Къщата бе необичайно тиха. Трябваше да се възползва от това.
Беше й омръзнало да се опитва да бъде организирана като Малъри или да се рови в книги, следвайки примера на Дейна. Защо да не бъде импулсивна и да не следва инстинкта си както при всяко друго начинание?
Как постъпваше, когато трябваше да избере нова боя за стените или нов плат за пердета? Разстилаше куп мостри и ги разглеждаше, докато нещо привлече вниманието й.
Така вземаше решения.
Сега пред нея бяха старателно водените й записки, копия от тези на Малъри и Дейна, подробният разказ на Джордън за събитията в тяхната последователност и снимките, които Малъри бе направила на картините.
Взе тетрадката, която си бе купила ден след първото си посещение в „Уориърс Пийк“. Вече не изглеждаше толкова нова и лъскава, а личеше, че е използвана.
„Може би така е по-добре“, помисли си тя.
Докато я прелистваше, си спомни колко работа бе съхранена в нея. Часове наред бе полагала усилия, за да помага на Малъри и Дейна при изпитанията им.
Нещо в тази тетрадка щеше да помогне и на нея да издържи своето.
Отвори я напосоки и започна да чете.
Кайна, жената-воин. Защо има моето лице? Разбирам връзката между Венора, която твори изкуство, и Малъри, както и между Ниниан с перото в скута й и Дейна. Но какво общо имам аз с воин?
Аз съм фризьорка. Не, специалист по грижи за косата и кожата, звучи по-престижно. Заслужила съм това звание с неуморен труд. Добра съм в професията си, но не виждам нищо свързано с воюване.
Красотата за Малъри, истината за Дейна, смелостта за мен. Но къде се корени тази смелост?
Дали е просто фактът, че живея? Не ми се струва достатъчно.
Зоуи се замисли, потупа с молива си по страницата и я отбеляза, като прегъна единия ъгъл. Продължи да прелиства, докато стигна до неизписаните листове.
Може би смелостта да живееш е достатъчна. Нали Малъри трябваше да напрани избора да живее в реалния свят, като пожертва част от красотата на въображаемия, а Дейна — да прозре истината и да свикне да живее е нея? Това бяха най-важните стъпки от техните изпитания.
А каква е моята?
Започна да пише бързо и се опита да открие нещо, което се повтаря. Докато идеите и вероятностите се оформяха в съзнанието й, върхът на молива се изхаби я тя взе нов.
Когато изписа и него, стана да потърси острилка.
Сложи двата задоволително подострени молива зад ушите си, отиде да нагледа чилито и се замисли.
Може би бе на прав път, а може би не. Все още не виждаше края му, но поне бе стигнала донякъде и това бе важно.
Загреба с лъжица, за да опита соса, и се загледа в матовото си отражение на капака на печката.
Косите й бяха дълги и разпилени по раменете, а над тях блестеше златна диадема с тъмен ромбоиден камък в средата. Очите й бяха по-скоро жълтеникави, отколкото кафяви, с ясен и съсредоточен поглед.
Видя роклята си с тъмнозеления цвят на горите, кафявата кожена ивица на рамото и сребристия блясък на меча на хълбока си.
Дърветата бяха забулени в утринна омара, а по листата проблясваха капки роса, озарени от лъчите на изгряващото слънце. Между тях се виждаха пътеки.
Усети допира на гладката дървена дръжка до дланта си, но не престана да долавя мириса от димящата тенджера.
„Не е халюцинация — помисли си тя. — Не си въобразявам“.
— Какво се опитваш да ми кажеш? Какво искаш да видя?
Образът се отдръпна назад и застана срещу нея в цял ръст. Видя стройната си фигура и ботушите на краката.
си. Останаха загледани една в друга още миг. После двойницата й се обърна, отдалечи се в мъглата и тръгна по неравна пътека през гората.
— Не зная какво означава това, по дяволите. — Зоуи отчаяно удари с юмрук по капака. — Какъв е смисълът?
Рязко завъртя ключа на котлона на нулата. Търпението й бе на изчерпване, когато си имаше работа с богове.
Брад спря на алеята пред къщата на Зоуи малко по-рано, отколкото бе нужно. Предполагаше, че всеки мъж, който се носи по вълните на любовта, страстта и влечението, бърза час по-скоро да зърне жената, обсебила мислите му.
Не се изненада да види Зоуи на площадката още преди да изключи двигателя. Беше се срещал с нея достатъчно пъти, за да знае, че е точна.
Бе натоварена с раница, дамска чанта с презрамка и огромна тенджера.
— Нека ти помогна — предложи той, когато слезе от колата.
— Нямам нужда от помощ.
— Имаш. Освен ако в чантата се крие някой помощник.
Пое тенджерата и бе леко изненадан, когато тя се опита да я дръпне обратно.
— Знаеш ли, не би било зле за разнообразие поне веднъж да чуеш какво ти казвам. — Зоуи енергично отвори задната врата на големия му лъскав СУВ и пъхна раницата. — Още по-добре би било да питаш, преди да даваш разпореждания и да решаваш вместо мен.
— Добре, ще ти я върна.
Тя грабна тенджерата от ръцете му и се наведе да я сложи на пода отзад.
