нерадостно детство. Истината е, че бяхме бедни, но хората не обичат да използват думата „беден“. Нямах възможност да получа добро образование. Забременях на шестнадесет години и започнах да изкарвам прехраната си с фризьорски услуги, от време на време работа като сервитьорка и какво ли не. Не притежавам и изтънчеността на Малъри.
— О, стига, това е…
— Почакай. — Зоуи вдигна ръка и прекъсна възраженията на русокосата си приятелка. — Просто ме изслушай. Нямам нито това, нито образованието и увереността на Дейна. Единственото, което имам, е силен гръб и син, когото отглеждам. Истина е, но далеч не е всичко. А ето какво той не вижда или не разбира. — Отново отпи, за да облекчи пресъхналото си гърло. — Решителност. Не се примирих с бедността. Исках нещо повече и намерих начини да го постигна. И държа на думата си. Първата вечер в „Пийк“ дадох обещание, а аз спазвам обещанията си. Не съм страхливка. Мисля, че Кейн не си прави труда да ме сплашва, защото не вижда тези неща. Още повече защото е имал достатъчно време да ме наблюдава или изучава и е решил, че ако се преструва, че не го безпокоя особено, ще започна да подценявам себе си и шанса си за успех. — Дълбоко си пое дъх. — Това е грешката му. Няма да ме победи, като ме накара да се смятам за нищожество.
— Ще го разбиеш — заяви Дейна.
Очите на Зоуи засияха и макар да не го осъзнаваше, усмивката й бе усмивка на воин.
— Ще го накарам да се гърчи от болка.
Флин артистично потръпна.
— Колко хватки ще приложиш?
— Две-три. Дейна и Малъри трябваше да предприемат стъпки, за правят избори и дори жертви. Размишляваха върху напътствията и… — Зоуи хвърли поглед към портрета. — И търсеха общи неща между себе си и богините с техните лица. Трябва да помисля как нещата, които съм правила през живота си, ме свързват с Кайна. Кученце и меч. Това е изобразено в ръцете й на картината в „Пийк“. Грижовност и закрила. Предполагам, че смисълът е такъв. Имам син, когото отглеждам и закрилям от девет години.
— Не е единственият — изтъкна Джордън. — В природата ти е да се грижиш за всички и закриляш всеки, на когото държиш или смяташ, че можеш да помогнеш. Това е инстинктивно и е една от силните ти страни. Друго, което Кейн не разбира, е твоята загриженост за жените на картината. Готова си да се бориш за тях.
— Приятелството — добави Брад и посочи към портрета, — семейството и съхраняването на тези неща са съществени елементи в живота ти.
— Мисля, че следваме една и съща нишка. Според мен най-важният урок при първите три изпитания беше, че за да води живота, който желае, така, както желае, човек трябва да прави жертви. — Когато изрече думите, Зоуи реши, че звучат мъдро. — Избрах да родя детето си. Много хора ми казваха, че греша, но дълбоко в сърцето си знаех, че го искам, за да му дам всичко, което мога. Напуснах дома си, защото знаех, че там не ще успея да му осигуря живота, който заслужава. Страхувах се и беше трудно, но се оказа верният път за мен и Саймън.
— Сама си направила избор — тихо каза Брад.
— Да, и преживях загубата и отчаянието, за което говори Роуина. Човек не може да отгледа дете без жертви и мигове на отчаяние. Невъзможно е. Но това чудо носи и огромна радост и гордост. Избрах да дойда тук, във Вали, защото открих най-доброто за двама ни със Саймън. После трябваше да реша дали да живея от заплата до заплата, или да рискувам и да постигна нещо със собствени усилия. Този път не бях сама, както и при следващите си избори. — Приклекна, за да извади няколко листа от чантата си. — Виждате ли? Начертах нещо като карта. — Подаде я първо на Малъри. — Ето мястото, където отраснах. Не е много далеч от Вали. Само на стотина километра от границата на щата. Написах имената на хората от семейството си, както и на други, изиграли важна роля по пътя ми. Отбелязах още няколко места, където съм живяла или съм работила, преди да се озова тук, с всички вас. Човек просто живее живота си и приема нещата, които му се случват.
Малъри вдигна очи от картата и срещна погледа й.
— Работила си в „Хоуммейкърс“?
— Почасово, около три месеца, преди да се роди Саймън — обърна се тя към Брад. — Едва днес се сетих, честна дума.
— В кой магазин?
— В покрайнините на Моргантаун, край магистрала 68. Отнасяха се много добре с мен. Бях в шестия месец, а търсех допълнителна работа. Обслужвах клиенти на каса номер четири, когато получих контракции. Мисля, че и това означава нещо. Родилните ми болки са започнали, докато съм работела за теб.
Брад пое картата, разгледа я и прочете датите.
— През онази година бях там във връзка с някакъв проблем. Беше през март. — Потупа по картата. — Спомням си как местен служител закъсня за съвещание и се извини, че току-що една от касиерките била откарана в родилното и искал да се увери, че всичко е наред.
Тръпката, която пробягна през тялото на Зоуи, не бе от страх, а от вълнение.
— Бил си там?
— Да, освен това спечелих облог, че бебето ще бъде момче, ще тежи три килограма и триста грама и ще се появи на бял свят след дванадесет часа.
Зоуи затаи дъх.
— Доста близо.
— Получих двеста долара.
— Невероятно — отбеляза Дейна. — Какъв е изводът?
— Сигурно има връзка с отношенията между мен и Зоуи. — Брад отново погледна картата. — Не си се върнала на работа там.
— Не, започнах да поемам извънредни часове във фризьорския салон. Позволяваха ми да вземам бебето със себе си. Въпреки че всички в „Хоуммейкърс“ се отнасяха с голямо разбиране, не можех да го държа до касата.
„Бил е там“, помисли си Зоуи.
Пътищата им се бяха пресекли в най-важния момент от живота й.
— Не исках да плащам на бавачка — продължи тя. — А и се страхувах да го оставя и чужди ръце.
Брад се вгледа и лицето й и се опита да си представи и нея, и себе си в онзи ден преди близо десет години.
— Ако бях направил обиколката си из магазина по-рано, може би щях да те видя и да те заговоря. Но реших първо да проведа съвещанието. Един от малките избори, които предопределят целия живот на човека по-нататък.
— Не е било писано да се срещнете тогава. — Малъри поклати глава. — Зная, че отново се връщаме на въпроса за съдбата, но не бива да я е пренебрегваме. Въпреки нашите избори. Било е писано да се запознаете, когато и двамата се установите тук. Пътища, които се пресичат. Ето ги на картата на Зоуи. — Наведе се напред и наклони глава, за да я разгледа заедно с Брад. — Можеш да добавиш и своите, Брад. От Вали до Колумбия и обратно, до Ню Йорк, Моргантаун и всяко друго място, където си бил, и накрая отново до Вали. Ще намериш други разклонения и пресичания. И двамата сте се озовали тук, което означава, че не е просто география.
— Не. — Брад проследи с пръст имената, които Зоуи бе написала до това на родния си град. — Джеймс Маршъл. Той ли е бащата на Саймън?
— Биологичният. Защо?
— Познавам го. Семействата ни имаха общ бизнес. Купихме парцел от баща му, въпреки че синът движеше нещата. Хубаво място в търговска зона до Уийлинг. Сключих сделката, преди да напусна Ню Йорк. Беше един от лостовете, които използвах, за да поема управлението на компанията в тази част на страната.
— Познаваш Джеймс? — прошепна Зоуи.
— Срещал съм се с него достатъчно пъти, за да мога да кажа, че не заслужава нито теб, нито Саймън. Трябва да пийна още бира.
Зоуи остана неподвижна за миг.
