— Не съм те молила да идваш да ме вземаш. Няма нужда някой да ме вози насам-натам. Имам кола.
„Любовта, страстта и влечението могат да останат на заден план — помисли си той, — когато на преден излезе гневът“.
— И без това щях да мина оттук. Реших, че няма смисъл да отиваме с две коли. Къде е Саймън?
— Ще вечеря и ще спи у приятел. Може би трябваше да те попитам дали нямаш нищо против? — С гневна походка Зоуи заобиколи колата и стисна юмруци, когато Брад я изпревари и й отвори предната врата. — Толкова безпомощна ли изглеждам? Нима мислиш, че не мога да разбера как се отваря вратата на някаква скъпа кола?
— Не. — Брад я затръшна. — Добре, отвори си я сама. — Заобиколи от другата страна, седна зад волана и изчака, докато тя се настани и токата на предпазния й колан щракна. — Ще ми кажеш ли какво те е ядосало толкова? — попита той със същия любезен тон, с който баща му заговаряше, когато се кани да срази опонента си.
— Не е твоя работа, просто съм в лошо настроение. Случва се. Ако мислиш, че съм мила, отстъпчива и лесна за манипулиране, грешиш. Е, ще подкараш ли тази кола, или ще стоим тук?
Брад запали и потегли на задна скорост.
— Ако си си създала впечатлението, че те смятам за мила, отстъпчива и лесна за манипулиране, ти грешиш. Зная, че си сприхава, опърничава и твърде чувствителна.
— Втълпил си си, че съм такава, защото не обичам да ми казват какво да правя, как и кога да го правя. Способна съм да вземам решения и да се справям сама не по-зле от теб. Може би дори по-добре, защото не съм израснала заобиколена от хора, готови да изпълнят всяка моя прищявка.
— Почакай само минута, за бога.
— Борила съм се за всичко, което имам — сопна се тя. — За да го получа и задържа. Нямам нужда от рицар, който да пристигне на бял кон, с голяма лимузина или мерцедес и да ме спаси.
— Кой се е опитва да те спасява, по дяволите?
— И нямам нужда от… чаровен принц, който да ме омайва с ласки. Ако искам да спя с теб, ще го направя.
— Повярвай ми, скъпа, точно сега не мисля за секс.
Зоуи въздъхна и стисна зъби.
— Не ме наричай „скъпа“ като надменен възпитател в частно училище.
— Това е най-учтивото обръщение, което мога да измисля в момента.
— Не искам да бъдеш учтив. Не те харесвам, когато се държиш учтиво.
— Така ли? Тогава навярно това ще ти хареса.
Закова до бордюра и не обърна внимание на клаксоните, които изсвириха зад тях след рязкото спиране. С едната си ръка повдигна предпазния колан, а с другата сграбчи пуловера й и я притегли към себе си. Повали я обратно на седалката и последва целувка, която нямаше нищо общо с нежност и романтика, а бе по-скоро изблик на ярост.
Зоуи напрегна сили да се съпротиви, но при краткия сблъсък на волята си с неговата бе брутално победена.
Когато я пусна и отново нагласи колана й, тя едва успя да си поеме дъх.
— Майната му на чаровния принц.
Брад отново потегли. Не, вече не се вместваше в образа на приказен герой. Освен може би на някой от варварите, които опустошаваха села и получаваха всичко, което искат. Би могъл да метне една жена на коня си и да го пришпори, докато похитената все още пищи.
— Нали каза, че не мислиш за секс?
Дръзко я погледна в очите.
— Излъгах.
— Няма да се извиня за нещата, които казах. Имам право да говоря каквото мисля. Имам право да бъда ядосана и заядлива.
— Добре. И аз няма да се извинявам за това, което направих. Имам същите права.
— Така е. Всъщност не се сърдех на теб. Вече ти се сърдя, но преди не беше така. Просто бях ядосана.
— Не си длъжна да споделяш защо, ако не желаеш.
Той паркира пред дома на Флин и изчака.
— Случи се нещо. Предпочитам да разкажа на всички едновременно. Няма да се извинявам повтори Зоуи. — Ако продължиш да ми се пречкаш, често ще бъдеш най-лесната мишена за гнева ми.
— Ще се примиря. — Брад слезе от колата. — Аз ще нося тази проклета тенджера. — Рязко отвори вратата и я извади. — И ти трябва да се примириш.
Прикова поглед в него в хладната есенна вечер. Бе неустоим с елегантния си балтон и нейната тенджера в ръце и я гледаше така, сякаш е готов да изсипе соса върху главата й.
В гърлото й се надигна смях, който не можа да сдържи, докато изваждаше раницата.
— Добре е, когато съм бясна, да има върху кого да излея гнева си. Тенджерата е пълна, внимавай да не изцапаш хубавото си палто. — Погледна към вратата. — Майната му на чаровния принц — каза тя и отново се засмя. — Това ми хареса.
— И аз имам моменти на ярост — промърмори Брад и тръгна след нея към къщата.
Докато претопляше чилито на новата печка на Флин, Зоуи огледа хола. Всичко бе докоснато от ръката на Малъри. Масите, лампите, вазите и купите. По стените висяха картини. На страничната облегалка на дивана имаше апликация на камина със старинни инструменти за разпалване на огън.
Долавяше се ухание на есенни цветя и нежен парфюм.
Зоуи си спомни как бе изглеждала тази стая, когато бе влязла в нея за първи път. От онзи ден бяха изминали само два месеца, които й се струваха цяла вечност. Тогава в помещението нямаше нищо освен големия грозен диван, сандъка, който служеше за маса, и няколко неразопаковани кашона.
Диванът все още бе грозен, но Малъри му бе придала по-приятен вид с апликацията. Щеше да приложи усета си за ред и красота в цялата къща.
С Флин бяха станали неразделна двойка и постепенно превръщаха къщата в свой дом.
Над камината висеше спомен за изминатия път. Зоуи се приближи към портрета, който Малъри бе нарисувала, докато бе омагьосана от Кейн. „Пеещата богиня“ бе застанала близо до гората, а сестрите й я гледаха отдалеч. Картината бе ярка и изпълнена с невинна радост.
На земята, до краката на девойката, бе ключът, който с волята си Малъри бе направила триизмерен и бе изтръгнала, за да отвори първата ключалка.
— Изглежда добре тук — каза Зоуи. — Това е най-подходящото място. — Обърна се. Всички очакваха да заговори и това я смути, но трябваше да овладее нервите си. И Малъри, и Дейна бяха председателствали такива съвещания. Сега бе неин ред. — Мисля, че е време да започнем.
Девета глава
— Донесох записките си — заговори тя, — в случай че се наложи да ги прегледаме или ми хрумне идея и трябва да потърся нещо в тях. През по-голямата част от миналата седмица размишлявах сама и рядко разговарях с вас. Мисля, че беше грешка. Или може би така е трябвало, но настъпи моментът да започнем да работим заедно. — Въздъхна. — Не ме бива по речите, просто ще изложа мислите си и всеки от вас може да сподели своите, когато пожелае.
— Зо? — Дейна взе една бира от масата и й я подаде. — Отпусни се.
— Опитвам се. — Тя отпи глътка. — Мисля, че досега Кейн не ме е сплашил сериозно, защото вижда само това, което е на повърхността. От всичко преживяно досега се убедихме, че той не разбира напълно дълбоката ни същност. Мисля, че затова ни мрази. Мрази ни — промърмори Зоуи, — защото е неспособен да прозре какви сме в действителност и да ни контролира.
— Добре казано — обади се Джордън и я накара да се почувства малко по-спокойна.
— Ето какво мисля, че вижда в мен. Момиче от… социално слабо семейство, както го наричат. С
