— Мо е тук — каза тя, когато кучето дотича до вратата.
— Последния път, когато го видях, Мо не можеше нито да набира телефонни номера, нито да шофира. Възможно е да имаш нужда от някого, който умее да прави и двете неща. — Брад спря до вратата и изчака Зоуи да отключи. — Няма да стоиш сама. Ще спя на дивана.
— Няма…
— Не възразявай.
Тя разклати ключовете и го прониза с поглед.
— А ако не съм съгласна?
— Няма смисъл да спорим, но ако упорстваш, първо да влезем. Мо вече проявява интерес към това, което е останало в тенджерата.
Тя отвори вратата и се отправи към кухнята.
— Остави я, аз ще се погрижа за соса. — Извади една от съдинките, в които съхраняваше остатъци от храна, съблече палтото си и го преметна върху стол. — Не ти ли хрумва, че позволих на Саймън да спи у приятел, защото искам да остана сама за известно време?
— Хрумва ми. Няма да ти преча. — Брад също свали палтото си и взе нейното. — Ще отида да ги закача.
Зоуи не каза нищо, докато пресилваше останалия сос в съдинката. Знаеше, че намеренията му са добри и нямаше нищо против в дома й да има силен и сръчен мъж. Просто не бе свикнала с присъствието на мъж, особено ако й казваше какво трябва да се направи.
„Това е част от проблема“, каза си тя.
Толкова дълго се бе справяла сама в живота, че отказваше да приеме помощ от когото и да било колкото и добри намерения да има. Просто недостатък на характера й, всеки имаше право на недостатъци.
„Малка част“, мислено добави Зоуи, докато измиваше тенджерата.
По-голямата бе влечението й към този мъж и отсъствието на деветгодишния буфер между тях.
Но реши, че е ужасно глупаво да се чувства неспокойна.
Влезе в хола. Брад бе седнал и прелистваше едно от списанията й. Мо, загубил надежда за малко чили, се бе изтегнал в краката му.
— Ако търсиш нещо за четене — каза тя, — имам и друго освен списания за прически.
— Това ми харесва. Моделите са красиви. Мога ли да ти задам два въпроса? Първият е дали ти се намират одеяло и възглавница.
— Случайно имам резервни.
— Добре. Вторият, провокиран от тази червенокоса с халка на веждата е… как да се изразя…
— Искаш пиърсинг на веждата?
— Не. Но преди известно време видях… ти беше с джинси с ниска талия и доста къса блуза и не можех да не забележа сребърната халка… Имаш пиърсинг на пъпа.
— Точно така.
— Любопитен съм дали винаги я носиш.
Изражението й остана спокойно и сериозно.
— Понякога слагам малко катинарче вместо нея.
— Аха. — Брад не можа да се сдържи, хвърли поглед към пъпа й и си представи как изглежда. — Интересно.
— Преди да дойда във Вали, работех допълнително в студио за татуировки. Спестявах колкото мога за начална вноска за жилище. Беше безплатно за персонала, а и човек, след като се е подложил на тази процедура, общува по-лесно с клиентите. Нямам други — добави тя, когато срещна въпросителния му поглед. — Единствените пиърсинги по тялото ми са на пъпа и ушите. Искаш ли нещо за пиене? Или за хапване?
— Не, не искам нищо. — Въпреки че мислите, които минаваха през ума му, караха устата му да се изпълва със слюнка. — А татуировки? Имаш ли?
Зоуи му се усмихна снизходително като начална учителка.
— Да. Една малка. — Знаеше, че изгаря от любопитство да узнае каква и най-вече къде. Но реши засега да го остави да се пита. — Не е нужно да спиш на дивана, Брадли. — Видя очите му да се присвиват и дори от метър разстояние долови напрежението в тялото му. — Няма нужда, когато сме само двамата. — Изчака няколко мига. — Леглото на Саймън е свободно.
— Леглото на Саймън — повтори той, сякаш изрече дума на чужд език. — Е, добре.
— Ела, ще ти покажа детската стая.
— Добре.
Брад остави списанието, побутна Мо и стана.
— В шкафа до банята има достатъчно кърпи — продължи да говори тя, подсмихвайки се. — Имам и нова четка за зъби.
Докато вървеше зад нея, Брад държеше ръцете си в джобовете и се опитваше да престане да се измъчва с мисли за татуировки и сребърни халки. Безуспешно.
— Утре сутринта имам съвещание в осем и тридесет, така че ще изляза рано.
— Ставам рано, няма да ме събудиш.
Зоуи побутна вратата на стаята на Саймън. Имаше двуетажно легло с тъмносини покривки и яркочервени пердета на прозореца. Полиците, боядисани в същия цвят като покривките, бяха отрупани с неща, каквито колекционират момчетата. Фигурки на екшън герои, книги, камъчета и миниатюрни коли. Червеното бюро с подходящи размери за Саймън бе до прозореца и върху него имаше настолна лампа с картинки на Супермен, учебници и всякакви дрънкулки.
Не изглеждаше твърде подредена — с корковото табло, на което бяха залепени снимки и изрезки от списания, нехайно захвърлените обувки, бейзболните шапки, окачени на стълбата на леглото, ученическата раница на пода и част от съдържанието й отвън. Всичко навяваше мисли за момчешки лудории.
— Чудесна стая.
— Периодично се караме на тема почистване и разтребване. Спечелих последния спор и затова е в прилично състояние. — Зоуи се облегна на касата на вратата. — Нали няма проблем да спиш тук?
— Не, всичко е наред.
— Оценявам това, че се държиш като джентълмен и не предприемаш ходове спрямо мен.
— Ще остана, защото мисля, че не бива да стоиш сама, а не за да се възползвам от положението.
— Мм-хм. Просто исках да се уверя в намеренията ти. Но ще ти кажа нещо. Аз не съм джентълмен. — Тя пристъпи напред и силно притисна тялото си към неговото. — Ще се възползвам. — Преплете пръсти на гърба му. — Как ще постъпиш в случая?
Брад настръхна, пулсът му изведнъж се ускори.
— Ще заплача от радост.
Зоуи се засмя и всмука долната му устна.
— Остави сълзите за по-късно. Докосвай ме — промълви тя с умоляващ тон и страстно го целуна. — Навсякъде.
Той сграбчи пуловера й отзад и уханието й го изпълни, докато стегнатото й чувствено тяло се търкаше в неговото.
Пъхна ръце под пуловера, нетърпелив да проследи издължения й гладък гръб, вдлъбнатината на талията й и леко заобления й ханш.
„Още — бе единствената мисъл в трескавия му ум. — Още“.
Зоуи наведе глава назад и замърка, когато жадните му устни се впиха в шията й. Хвана токата на колана му и почувства тръпка в корема.
— Отдавна не съм била с мъж. — Гласът й бе пресипнал, а пръстите й трепереха. — Ще трябва да ми простиш, че бързам.
— Няма проблем. — С бързо движение, Брад я завъртя и я накара да опре гръб на стената. — Това наистина не е проблем.
Рязко издърпа пуловера над главата й, хвърли го и още преди да падне на пода, дланите му обхванаха гърдите й.
