удобно.
Готвеше се за студено къдрене и щеше да прекара доста време права.
Телевизорът в основното помещение бе настроен на сутрешно предаване, което, изглежда, съществуваше благодарение на премеждията и кавгите на хората.
— Ти ли подраняваш, или аз съм се забавила? — попита Кристъл. — Все още не съм изпила второто си кафе.
— Мамо.
Кристъл се обърна с чашата в ръка.
Зоуи забеляза, че вече е сложила грим. Имаше червило на устните и спирала на миглите. Въпреки козметиката, лицето й изглеждаше състарено.
— Какъв вятър те довя насам? — Кристъл повдигна чашата си, отпи глътка и погледна дъщеря си през рамо. — Доведе ли момчето?
— Не. Саймън е на училище.
— Нали всичко с него е наред?
— Да, добре е.
— А ти?
— И аз съм добре, мамо. — Зоуи се приближи и я целуна по бузата. — Трябва да свърша нещо тук и реших да намина да те видя. Клиентка ли очакваш?
— След около двадесет минути.
— Мога ли да си налея кафе?
— Разбира се. — Кристъл се почеса по бузата, когато тя извади нова чаша. — Каква работа имаш в този край? Нали стягаш голям лъскав салон в Пенсилвания?
— Така е, въпреки че не бих го нарекла голям и лъскав. — Постара се да говори с шеговит тон, давайки си вид, че не е доловила подозрението и укора в гласа на майка си. — Не е зле да наминеш да го видиш. Ще отворим след няколко седмици.
Кристъл остана мълчалива. Зоуи не бе и очаквала да каже нещо. Просто взе цигарата и всмука дълбоко от нея.
— Как са всички?
— Справят се. — Кристъл сви рамене. — Джуниър все още работи в телефонната компания и е доволен. Жената, с която живее, е бременна.
Чашата на Зоуи изтрака върху плота.
— Ще става баща?
— Изглежда. Казва, че ще се ожени за нея. Мисля, че тя ще превърне живота му в ад.
— Дона е свястна, мамо. Заедно са от повече от година. И ще имат бебе — тихо добави Зоуи и се усмихна, когато си представи малкия си брат като баща. — Джуниър винаги се е разбирал добре с деца. Намира подход.
— Като че ли с едно бебе всичко ще тръгне по мед и масло. Поне Джолийн, изглежда, няма намерение скоро да започва да ражда отрочета.
Твърдо решена да запази добрия тон, Зоуи задържа усмивката на лицето си.
— Устройват ли се с Дени?
— И двамата работят и имат покрив над главата, така че няма от какво да се оплачат.
— Това е добра новина. А Мейзи?
— Не се обажда често, откакто си нае апартамент в Каскейд. Мисли се за голяма работа, защото завърши бизнес колеж и работи в офис.
„Какво те кара да говориш за тях с такава злоба? — запита се Зоуи. — За какво им се сърдиш?“
— Трябва да се гордееш, мамо. И с четирите си деца. Ти ни направи силни.
— Никой не идва да ми благодари, че изнемогвах от работа повече от двадесет и пет години, за да бъдете нахранени и облечени.
— Тук съм, за да ти благодаря.
Кристъл изсумтя.
— Какво искаш?
— Нищо. Мамо…
— Нямаше търпение да се измъкнеш оттук. Не беше достатъчно добро място за кралица Зоуи. Забременя от онзи богаташки син, защото си въобразяваше, че така ще си осигуриш охолен живот. Но той те заряза и следващата ти крачка беше да тръгнеш да търсиш друга златна мина.
— Донякъде си права — спокойно каза Зоуи, — но не за всичко. Заминах, защото исках нещо повече. Не се срамувам. Но никога не съм гледала на детето си като на билет за по-добър живот. Работех много, за да ти помагам, мамо, както после за Саймън и себе си. И постигнах нещо. Ще постигна още.
— Това не те прави по-добра. Не те прави специална.
— Напротив. По-добра съм от хората, които не полагат усилия и не вземат съдбата си в свои ръце. Ти го направи. Грижеше се за нас, стараеше се да ни дадеш всичко, което можеш, и това те прави специална. Зная колко е трудно да се отгледа дете — продължи тя пред смаяния поглед на Кристъл. — С колко грижи, страхове и тревоги е свързано и какво е всеки месец да умуваш как да покриеш разходите, без да се надяваш на ничия помощ.
Навън запали кола и моторът силно забръмча.
— Аз имам само Саймън, а понякога не зная как ще издържа още седмица или дори ден. Ти се грижеше за четирима ни. Съжалявам, ако съм те накарала да мислиш, че не оценявам това. Може би навремето не съм била способна да го оценя. Искам да ти благодаря сега.
Кристъл угаси цигарата и скръсти ръце.
— Отново ли си бременна?
— Не. — Зоуи се засмя и потърка скулите си. — Не, мамо.
— Наминала си само за да ми благодариш?
— Не мога да кажа, че съм тръгнала насам точно с тази цел, но да. Просто искам да ти благодаря.
— Винаги си била чудачка. Е, каза каквото имаше да казваш. Клиентката ми ще дойде всеки момент.
Зоуи въздъхна с примирение и остави чашата си в мивката.
— Ще се видим на Коледа.
— Зоуи — обади се Кристъл, преди дъщеря й да тръгне към вратата, и след кратко колебание плахо я прегърна. — Винаги си била чудачка — повтори тя, върна се до плота и започна да подбира ролки.
С насълзени очи, Зоуи излезе и остави мрежестата врата да се затвори след нея.
— Чао, мамо — промълви тя и пое обратно към гората.
Не знаеше дали е постигнала нещо повече от едно връщане към спомените, но се почувства по-уверена след тази искрена майчина прегръдка, макар и кратка. Бе направила крачка към излекуването на дълбока лична рана и откриването на ключа.
Трябваше да опознае себе си. Да разбере причините за изборите, които бе направила, и докъде са я отвели, за да прозре какъв е онзи, който ще й разкрие пътя към ключа.
Нетърпеливо забърза по пътеката. Щеше да отиде до Моргантаун, до квартирата си, до магазина, в който бе работила, и до болницата, в която се бе родил Саймън. Може би имаше нещо неизяснено или забравено, което трябваше да види.
Бе живяла там близо шест години, първите години от живота на Саймън. Но не бе създала здрави връзки. Защо ли? Бе поддържала приятелски отношения с колегите си и се бе срещала със съседки и още няколко млади майки.
Бе излизала с двама мъже, които харесваше. Но всичко бе толкова мимолетно.
Осъзна, че никога не е чувствала това място като свой дом. То бе просто спирка по пътя. Тогава не знаеше, че той ще я отведе до Вали. До Малъри и Дейна. До „Пийк“ и ключа.
Дали този път водеше и до Брадли? И дали това бе толкова важна част от живота й, колкото останалото? Или просто бе попаднала на поредния кръстопът, докато се придвижва от една точка към следващата?
