Задъхана, тя плъзна ръце помежду им и започна да разкопчава ризата му. Господи, как копнееше да го почувства в себе си. Кожата й бе настръхнала, а кръвта под нея кипеше и сърцето й пулсираше във вълнуващия ритъм, който бе забравила.
Отчаяно побутна ръката му надолу и я задържа между бедрата си. Главата й отново бе наведена назад и голата й шия бе открита за устните и зъбите му, докато ханшът й се поклащаше и през джинсите й струеше топлина.
Сякаш в ръцете му бе кълбо от нерви, чиито окончания стърчаха и го раздираха. Ароматът й, екзотичен и нашепващ за нощ, сенки и тайни, течеше във вените му като наркотик. Единственото, което бе в състояние да усеща в момента, бе допирът на Зоуи.
Копнежът да се слее с нея го порази като гръм.
Разкопча джинсите и ги издърпа надолу, плъзна ръка между тръпнещите й бедра и топлината обгърна пръстите му. Проследи израза на наслада, който се изписа на лицето й.
— Не спирай.
Устните й жадно докосваха неговите, а ноктите й одраскаха гърба му, докато плъзгаше ръце надолу.
Носеше се по вълната на усещанията, които изпълваха тялото и съзнанието й. Ставаха все по-изгарящи и й се струваше, че ще полудее от силата на собствената си ненаситност.
Обгърна го с тялото си и издаде умоляващ стон. Когато най-сетне той проникна в плътта й, безмилостно го сграбчи, настоявайки час по-скоро да изживее блаженството. Гърбът й ритмично се търкаше в стената.
Брад се понесе заедно с нея в трескав стремеж, докато погледът му се премрежи, кръвта му запищя и двамата достигнаха до върха.
Сърцето й все още биеше неудържимо, когато отпусна глава на рамото му. Едва успя да си поеме дъх, който след миг отново се изтръгна от дробовете й.
Осъзна, че стои гола, потна и прикована към стената до стаята на сина си. Би трябвало да се почувства ужасена, а бе щастлива.
— Добре ли си? — гласът му прозвуча глухо и дъхът му докосна устните й.
— Добре е твърде проста дума. Беше невероятно.
— Ти си невероятна. — Най-сетне бяха изживели страстта си. — Все още не мога да разсъждавам — призна той и се подпря на стената, за да запази равновесие.
— Днес си сложила катинарчето. — Плъзна другата си ръка към пъпа й. — Толкова е секси. Нямах представа.
— Леко се отдръпна назад, за да види усмивката й. — Действали сме твърде бързо. Не видях татуировката ти.
Замаяна, Зоуи докосна косите му.
— Много си забавен, Брадли Чарлз Вейн IV. Ставаш безпомощен само като си представиш пиърсинг или татуировка.
— Никога не съм реагирал така при вида на нещо подобно. Къде е?
— Ще ти покажа. Първо трябва да те предупредя, че не съм ти се наситила за тази вечер. — Тя се наведе и плъзна език по врата му. — Но може би ще предпочетеш следващия път да бъдем в леглото.
— Все още ли се държа на крака?
Зоуи отново се засмя, заобиколи го и посочи към гърба си, под лявото си рамо, когато застана до отсрещната стена.
— Почакай. — Брад хвана ръката й и се приближи, за да разгледа татуировката по-внимателно. — Това е фея.
— Да. Понякога е добра — Зоуи я погледна с лека усмивка, — а друг път сърдита. Ще дойдеш ли с мен да видиш в какво настроение е тази нощ?
Десета глава
Зоуи започна деня заредена с енергия и свежи идеи. Докато вареше кафе, се зае да приготвя бъркани яйца.
В дома й имаше мъж, който в момента бе под душа. Усмихна се широко при тази мисъл. Неустоимият красавец не й бе дал покой през половината нощ. Не си спомняше кога за последен път се бе чувствала толкова бодра само след четири часа сън. Усещаше тялото си леко, а съзнанието си спокойно и й се струваше, че може да се пребори с всичко, което се изпречи на пътя й, дори с една ръка. Реши, че хората, които твърдят, че сексът не е важен, навярно не го правят.
Сипа яйцата в чиния и тъкмо добавяше препечена филийка, когато чу Брад да влиза в стаята.
— Точно навреме — каза тя и се обърна, за да му подаде порцията.
— Не беше нужно да ми приготвяш закуска.
— Не искаш ли?
Зоуи взе вилица и опита яйцата.
— Не съм казал, че не искам. — Брад грабна чинията и вилицата от ръцете й. — А ти ще хапнеш ли?
— Може би.
Пристъпи напред и отвори уста. Заразен от закачливото й настроение, той набоде хапка и й я поднесе.
— Седни — каза му тя и наля кафе. — Изяж ги, докато са топли. Каза, че имаш ранно съвещание.
— Може би ще успея да го отменя. — Брад се наведе и целуна тила й. — Какво ще кажеш да закусим в леглото?
— Тук закуската в леглото е позволена само когато някой е болен. — Зоуи се отдръпна и докосна веждата му.
— Не. Хапни, прибери се у дома да се преоблечеш и тръгвай за работа.
— Много си строга. Но правиш страхотни бъркани яйца. Имаш ли планове за днес?
— Трябва да свърша това-онова. — Зоуи взе още една филийка, седна срещу него и започна да я маже с масло. — Ела в „Малки удоволствия“, когато имаш време. Останаха дребни неща, вече заблестява.
— За първи път ме каниш да намина.
— За първи път преспах с теб.
— Дано занапред се случва по-често.
— Може би.
— Ти си човекът, с когото искам да започвам деня си. И в леглото, и на закуска.
— Не спя с всеки срещнат — каза тя със сериозен тон.
— Нито съм казал това, нито съм си го помислил. — Брад си напомни, че трябва да бъде търпелив с нея, и хвана ръката й. — Имам предвид, че си единствената жена, към която проявявам интерес. Разбираш ли?
— Отново съм… как се изрази ти… заядлива и твърде чувствителна.
— Все пак приготвяш страхотни яйца.
— Извинявай. Исках да кажа, че това не е… приоритет за мен. По-важни са чувствата.
— Опитай със следното: „Брадли…“, впрочем единственият друг човек, който ме нарича така, е майка ми. Харесва ми. Както и да е, „Брадли, аз също не проявявам интерес към друг мъж“.
На лицето й засия усмивка.
— Брадли, аз също не проявявам интерес към друг мъж.
— Радвам се.
И тя бе доволна, което малко я плашеше.
— Веднъж ми каза, че трябва да те попитам защо се завърна във Вали. Питам те.
— Добре. — Брад взе буркана с ягодов конфитюр и намаза от филийката си. — „Хоуммейкърс“ е нещо повече от бизнес. Нещо повече от традиция. Той е символ на семейството. Призвание за всеки от фамилията Вейн.
— И твое?
