провисна, бузите му хлътнаха и илюзорната му красота напълно изчезна.
Косите му посивяха и се превърнаха в редки, проскубани кичури, а устните му изтъняха и оголиха зъби, остри като саби.
Въпреки че залиташе от напрежение, Зоуи здраво задържа меча в ръката си, когато той падна. Задъхана, застана надвесена над него и видя смъртта на един бог.
Мъглата го погълна, или той нея, докато не остана нищо друго, освен сянката му върху снега, който изведнъж се стопи. Тя се подпря на меча, забит в пръстта.
— Добре се биеш, мамче — промълви Пит с треперещ от болка глас, коленичи пред нея и целуна ръката й. — Дължа ти повече от живота си.
— Роуина… Зле е.
— Ще се погрижа за нея. — С очевидно усилие, Пит се изправи и се усмихна, когато Зоуи му подаде меча. — Принадлежи на теб — каза той и приклекна до любимата си.
— Зоуи. — С кръв и следи от дим по лицето, Брад се приближи, докосна косите и страните й и със сподавен вик я прегърна. — Зоуи.
— Добре съм. Ти си ранен. Боли ли те? Саймън.
Притисна я по-силно и спря опита й да се отскубне.
— В безопасност е, уверявам те. Погрижих се за него, преди да дойда. Имай ми доверие.
Зоуи остави меча да падне от ръцете й и отвърна на прегръдката му.
— Вярвам ти с цялото си сърце.
Двадесета глава
Плановете й за големия американски празник бяха други, но сега й се струваше уместно да го отпразнуват в „Уориърс Пийк“.
Подробностите по превозването на всичко и довършването на приготовленията й помогнаха да се успокои. Бе очаквала първата точка в дневния ред да бъде завъртането на ключа, но Роуина имаше други идеи.
— Това е важен ритуал за теб и приятелите ти. — Подреждаше съдове на масата в голямата трапезария. — Трябва да бъде тържествен.
— Ще си устроим истинско пиршество — отбеляза Зоуи. Не можа да се сдържи и погали косите й. — Не е нужно да правиш това. Все още изглеждаш малко бледа. Ще се справим и без твоя помощ. Защо не легнеш да си починеш?
— Искам да участвам в подготовката. — Роуина замислено прокара пръст по ръба на една чиния. — Имам нужда от време да се опомня и трябва да бъда заета с нещо, докато овладея мислите си. Сигурна съм, че разбираш.
— Да, напълно.
Изненадана и трогната, Зоуи потърка ръката й, когато се наведе към нея.
— За миг помислих, че всичко е загубено. Яростта и омразата му вдъхваха такава сила. Не бях подготвена да се сблъскам с нея. Може би не е било възможно да се подготвя. Всичко, което зная, всичките ми способности… не бяха достатъчни, за да го спра. Дори Пит би могъл да загуби.
— Все пак ние победихме.
— Получих урок по скромност.
— Роуина, тя ми даде своя меч. Как стана това?
— Както аз подцених силата на Кейн, така и той е подценил силата на краля. Мъдростта и търпението му. Кралят ти даде меча на Кайна чрез образа й. — Роуина продължи да подрежда масата. — Вече ми е позволено да видя това. Зная какво става в моя свят. Войната там никога не е преставала. Кейн е черпил мощ, докато ние търсехме избраниците тук. Съюзил се е със силите на мрака, продал е собствената си душа за власт и последователите му са използвали интриги, за да карат краля и верните му воини да мислят само за съхраняването на крехкия баланс отвъд Завесата.
С все още малко сковани движения, заобиколи масата.
— Много е загубено, откакто ни изпратиха тук. Но не се е стигнало до поражение. От това се страхувах — сподели тя и хвърли поглед към Зоуи. — Може би този страх е причината да проявя известна слабост, когато най-сетне застанах срещу Кейн. Но моят крал не е слаб. Кейн погрешно е взел способността му да обича, добротата и състраданието му за слабости и е забравил колко е мъдър и могъщ.
— Видях го — тихо промълви Зоуи. — Видях златния елен с медальона. Тази сутрин стоеше край гората и ме гледаше.
— Наблюдавал е всички ни по-отблизо, отколкото предполагах. Чакал е, тъгувал е, борил се е и е кроял планове три хиляди години за онези, които ще освободят децата му. Вие сте били единствените, способни да го сторят. Това ми бе разкрито едва сега. Всички години на неуспешни опити са били подготовка за вашия час. — Внимателно приглади една салфетка. — Ако някоя от вас бе отказала, нямаше да има други. Не зная дали бих го понесла, ако знаех. Затова е било скрито от мен.
Зоуи изведнъж почувства, че краката й се подкосяват, и се подпря ни облегалката на един стол.
— Голяма отговорност за три обикновени жени от Пенсилвания.
Устните на Роуина трепнаха, но изразът на очите й остана сериозен.
— Според мен, боговете са направили най-добрия избор.
— Мечът… Вече бях открила ключа. Бях завършила изпитанието си. Разбирам, че Кейн се опита да ни попречи да го завъртим. Силата, която е получил, и решимостта му да я използва му позволиха този опит да ни спре. Но след като го открих, борбата по-нататък беше между боговете, нали?
— Ти вече бе направила това, за което бе избрана — потвърди Роуина.
— Тогава защо той даде меча на мен, а не на теб или на Пит? Или не излезе сам срещу Кейн?
— Не можеше да се бие с него в този свят. В такива случаи избира достоен воин.
— Тогава Пит или теб.
— Не.
— Защо?
За миг в очите на Роуина проблеснаха сълзи, но бързо изчезнаха. Когато заговори, тонът й бе уверен.
— Защото не ни е простено. — Сложи последния поднос на масата и се отдръпна да я огледа. — Сега не е моментът да тъгуваме. Има толкова неща, за които трябва да бъдем благодарни. Не съм прекарвала много време в кухни. Кажи ми какво следва.
„Трябва да се направи нещо“, помисли си Зоуи.
Но се усмихна, защото знаеше, че Роуина очаква това.
— Приготвяла ли си картофено пюре?
— Не.
— Ела. Ще те науча.
Събраха се около масата пред запалената камина и пламтящите свещи. Роуина успяваше да прикрива тъгата си със смях и непринудени разговори. Шампанското искреше в чашите, които не оставаха празни. От ръка на ръка се подаваха чинии и купи в безкрайна въртележка от изобилие.
— Това ще ти хареса — каза Зоуи на Пит, когато му предложи картофено пюре. — Роуина го приготви.
Той повдигна вежди.
— Как?
— Както са го приготвяли жените в продължение на много години.
В другия край на масата Роуина наклони глава встрани.
— Пит се двоуми дали да го опита. Моят смел воин се бои, че ще се наложи да яде каша и да си представя, че е амброзия.
За да докаже смелостта или любовта си, Пит сипа в чинията си малка купчина картофено пюре.
— Хубав пръстен — каза той на Зоуи и кимна към диамантите на пръста й.
— Да.
Тя завъртя ръка и със задоволство проследи отраженията на пламъците, от което камъчетата
