заблестяха.
— Късметлия си — каза Пит на Брадли.
— Така е. За съжаление трябва да приема и този малък грозник. — Намигна на Саймън. — Но си струва жертвата.
— Толкова много сватби — възкликна Роуина. — Толкова много планове. Определихте ли дати?
— Напоследък бяхме малко заети — започна Флин.
Малъри съблазнително примигна срещу него.
— Вече не сме.
— О. — Лицето му леко пребледня. — Права си. Е… не зная. Хм… — Всички насочиха вниманието си към него и това го накара да се почувства неловко. — Защо гледате мен? Тримата се возим в една лодка.
— Ти са кормчията, синко — каза Джордън и продължи да хапва от пуешкото.
— Господи. Наближава Коледа. Как ти се струва?
— Твърде скоро е. — Малъри поклати глава. — Надяваме се в „Малки удоволствия“ да има навалица по празниците, а и все още не съм избрала модел за рокля. Трябва да се погрижим за цветята, украсата и…
— Когато се захванеш с тези неща, ще ти бъдат нужни най-малко три-четири години. Страхотно пюре — обърна се той към Роуина.
— Благодаря.
— Определено няма да ми трябват три-четири години. Аз съм организирана жена, която знае какво иска. Това, че държа на голяма сватба, на която всичко да бъде идеално, не означава, че не мога да се справя с подготовката в разумен срок. Стига увъртания, Хенеси.
— Свети Валентин.
— Какво?
Вълнуващо бе да срещне смаяния поглед на големите й сини очи.
— Четиринадесети февруари. — Въодушевен, Флин хвана ръката й и я целуна. — Омъжи се за мен, Малъри. Бъди моята любима в деня на Свети Валентин.
— Повдига ми се от тази сантименталност — промърмори Джордън под носа си и получи рязко смушкване с лакът в ребрата от Дейна.
— Свети Валентин. — Малъри имаше чувството, че се разтапя. — Толкова е съвършено. Прекрасно. Да! — Скочи от стола и обви ръце около врата му. — Няма да намериш извинение, ако някога забравиш за годишнината ни.
— Винаги има уловка.
— Е, юнако. — Дейна отново побутна Джордън с лакът. — Стягай се.
— Какво лошо има в това, което каза той? Освен сантименталната част.
— Да! — извика Малъри и очите й заблестяха. — Да го направим заедно. Всички. Тройна сватба на Свети Валентин. Чудесна дата.
— Аз съм съгласен. — Брад погледна Зоуи. — Какво ще кажеш?
— Ще се получи съвършен кръг.
— Трябва ли да облека костюм? — попита Саймън.
— Да — решително отвърна майка му.
— Така си и помислих — промърмори той, когато всички развълнувано заговориха за плановете за сватбите.
След вечерята се преместиха в приемната с портрета, от който ги гледаха трите дъщери. В камината гореше огън със златисти и червени пламъци. Бяха запалени стотици свещи.
— Напрегната съм — прошепна Зоуи и стисна ръката на Брад. — Глупаво е да бъда неспокойна сега.
Той повдигна ръката й към устните си.
— Много ти се събра за един ден, героиньо.
Тя се засмя, но стомахът й се сви, когато Пит извади стъкленото ковчеже.
— Творец, пазителка на книгите и воин. — Сложи го върху пиедестала и сините сияния в него запулсираха. — Отвътре и отвън, огледало и ехо. Чрез сърцата, умовете и смелостта им ще бъде отворена и последната ключалка.
Застана от едната страна, а Роуина зае мястото си от другата.
— Моля те — каза тя на Зоуи. — Изпрати ги у дома.
Възвърна спокойствието си и докато вървеше към ковчежето, сърцето й биеше равномерно. Усещаше формата на ключа в ръката си и топлината му. Сиянията зад стъклените стени пърхаха като криле.
Дълбоко си пое дъх и го задържа, преди да пъхне ключа в ключалката и да го завърти.
Почувства прилив на топлина в пръстите си. Пламна светлина, бяла, чиста и ярка. С възхищение се загледа в нея, когато капакът се повдигна, стъклените стени без звук се разбиха на ситни прашинки и се издигнаха то спирали във въздуха.
Трите сини сияния полетяха свободни и закръжиха из стаята, сливайки се едно с друго като опашка на комета. Край тях проблясваха боди и сини искри.
Опиянена от гледката, Зоуи чу вика на Саймън.
— Хей, супер!
Плахо протегна ръка и докосна едната от въртящите се сини светлини. След миг тя се спря върху дланта й. Красотата й и допирът до нея я изпълниха с такава радост и обич, че я накараха да се олюлеел.
Бе поразена, когато видя Малъри и Дейна да стоят като нея с протегнати ръце и пулсиращи сини сияния над дланите.
„Докоснахме душите им“, осъзна тя.
Изведнъж те весело заподскачаха от ръка на ръка, завъртяха се около мъжете като в съблазнителен танц, поиграха си със Саймън и го накараха да се засмее, прелетяха над главите на кучетата и застанаха пред Роуина и Пит, които бяха коленичили и ги гледаха с благоговение.
— Толкова е красиво. — Малъри хвана ръцете на Зоуи и Дейна. — Никога не съм виждала такава красота.
Трите сияния отново се издигнаха и образуваха съвършен кръг, а след това се разделиха и полетяха като стрели към портрета. Влязоха в него.
Цветовете на картината заискриха още по-ярки. Зоуи би се заклела, че за миг чу ударите на три сърца.
След това всичко утихна.
— Свободни са — промълви Роуина през сълзи. — Вече са си у дома. — Застана до трите жени. — Никога не бих могла да ви се отплатя. Това, което ви даваме, е само знак на признателност. — Целуна всяка от трите. — Ще ви помоля да седнете. Зная, че утре ще бъде важен ден за вас и ще имате доста работа, но трябва да обсъдим още няколко неща.
— Не съм сигурна дали ще мога да водя сериозен разговор сега. — Зоуи сложи ръка пред устата си и се загледа в портрета. — Или когато и да било.
— Шампанско. — Роуина наведе глава назад и се засмя — Да отпразнуваме този щастлив ден. За нашата радост и вашето бъдеще. — Завъртя се и взе високите чаши, които Пит вече наливаше. — Денят на благодарността. — Лицето й засия, докато им ги подаваше. — Чудесен ден. В живота има интересни съвпадения, нали? Вие намерихте пътя си.
— Да приключим с деловата страна — настоя Пит. — Сумите ще бъдат преведени незабавно в банковите ви сметки, както се договорихме.
— Не.
Дейна седна, отпи глътка шампанско и с крайчеца на окото си видя закачливата усмивка на Зоуи, когато Пит примигна.
— Моля?
— Повече ли искате? — С жест на примирение, Роуина вдигна ръка. — Не възразявай — каза тя, преди Пит да заговори. — Ако сумата им се струва недостатъчна, ще получат по-голяма.
